България през годините винаги е била един от най-сериозните поддръжници на Северна Македония. Искам да ги призова наистина – подписали сме един договор, двамата премиери са положили подписите си под тези договори, и не е добре да оспорваме това, което пише в тях. Това каза българският вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева.
“Целта ни е да признаем общата история, да честваме заедно тези герои, които са се самоопределяли като българи, но са се борили за идеалите на Македония, която – какъв е проблемът да го кажем – да, езиковата норма, която е официална по тяхната Конституция, е започнала през 1945 г. и е на основата на българския език. Какъв е проблемът да го кажат, попита външният министър пред Георги Коритаров. “Ние не оспорваме тяхната идентичност, ние първи сме признали тогава Република Македония. Няма правна норма за признаване на нация и език”, уточни министърът.
Още през 1999 г. имаме договорка със Северна Македония, която е препотвърдена в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който се подписа преди няколко години, в който сме се разбрали как да се нарича официалният им език според Конституциите на двете страни. И това е формулата, по която сме се разбрали. На мен ми се иска да се придържаме към нея, допълни министърът.
Учените, разбира се, могат да подпомагат работата на дипломатите, но работата на Комисията не трябва да бъде политизирана. Ако трябва да съм честна едностранното спиране на тази Комисия от страна на Северна Македония, като че ли политизира тази Комисия, смята Захариева.
За да работи тази Комисия, тя трябва да провежда срещи, дори и дистанционни, а когато срещите се спират с аргумента, че в тяхната страна предстоят избори, – не го разбирам. Идеята е да се оставят историците и специалистите да работят и те самите да стигнат до общо решение, за което да ни информират без да им се намесваме, допълни министърът.
Над 100 са напоследък публикациите за България в Северна Македония, като че ли там всеки разбира от футбол и от България, а за съжаление това не е така, когато антибългарската тема присъства в техните избори. Смятам, че изборите минават, обаче съседите остават, каза още българският вицепремиер.
Всеки може да се самоопредели както се чувства. Македония е регион, на територията на географската област Македония живеят българи, македонци, роми, албанци, допълни Захариева. Република Северна Македония е държава. Те оспорват нашата обща история, допълни Захариева. Те могат да си наричат езика както искат, но когато ние подписваме договори с тях сме се разбрали докато не приключи работата на смесената Комисия, ние винаги сме подхождали честно и отговорно, никога не сме ги изненадвали с наши решения – това е европейският подход според мен, допълни Захариева.
Ние имаме Декларация, приета единодушно от българския парламент за започването на преговори на ЕС със Северна Македония, и това беше честният подход към нашите съседи, и тази наша позиция не е нова, нито е от скоро. Наясно съм, че преди изборите там тази тема е особено актуална, съобщи още министърът.
Да, настоявам смесената македоно-българска Комисия да заработи, защото тя спря работа още през месец ноември, заяви още Захариева в отговор на коментара на евродепутата Андрей Ковачев, който заяви, че ако Комисията не заработи до юни, България ще наложи вето на преговорите на Скопие с ЕС. (Преди два дни северномакедонският външен министър Никола Димитров обясни, че страната му не може да бъде принуждавана да избира между македонската идентичност и европейското бъдеще – бел. Ред.)
„Не съм видяла преговорната рамка, не мога да кажа дали България ще наложи вето на преговорния процес. В такъв процес трябва единодушие от страните за отваряне на глави, за преговорния процес, и за затваряне на глави“, допълни външният министър. Това е дълъг процес, и той е от интерес най-вече на гражданите на Македония е те да скъсат с риториката от Титова Югославия, защото това наблюдаваме в последните дни – ние сме подписали договор, но само сме го подписали, никой не прави крачка да го изпълнява, допълни Захариева.
БАН може да публикува каквито реши разработки, но предпочитам македонската и българската Академии да седнат и заедно да работят по тази тема – това предпочитам да се случи, призова първият ни дипломат. „В Македония могат да си наричат както си искат техния език, но когато още през 1999 г. сме подписали Договора, и когато става въпрос за подписване на споразумения и двустранни формати, те трябва да се съобразяват с това, което е написано“.
„Каквото и да се каже по тази тема, не се гледа рационално и от двете страни – нито от историци, нито от граждани. На мен ми се иска да гледаме по-рационално, не толкова емоционално, и да осъзнаем, че да покажеш зрялост и да си част от европейското семейство означава да изпълняваш договореностите, които си подписал, и да не присъстваш с риториката и миналото от Титова Югославия. Това няма как да се случи, когато искаш да станеш част от ЕС. Същото и в България – ако ние си мислим, че македонците ще кажат „да, ние сме българи“ и ще започнат да се определят като българи – това няма да стане, това не е реално. Но за да може да изградим истинско здраво приятелство, нека да оставим историците да седнат и да се разберат за общи формулировки, чествания и общи личности, и да променим учебниците така, че да учим младите хора на истината. Това иска България“, допълни Захариева.
Трябва да правим разлика между общата и споделената история със Северна Македония – до един момент е обща, и никой не иска да оспорва тяхната идентичност и желанието им за нова нация и държава. От друга страна те трябва да се придържат към това, което са подписали; трябва да покажат зрялост, не може да седнат на кръглата маса и да има неизгладени двустранни отношения, допълни министърът.
Захариева отказа да даде оценка на книжката на БАН, в която езикът на Северна Македония е описан като „северномакедонски български“. „БАН могат да издадат каквото пожелаят, но по отношение на това как ще подписваме договорите със Северна Македония – решенията се взимат от правителствата на двете страни“, завърши министърът на външните работи.
Източник: БГНЕС
