Дълбокият и системен дефицит на демокрация в Северна Македония е истинската причина професор и бивш министър от Скопие да е подложен на публичен линч
Kостадин, благодаря! Тази подкрепа означава много за нас. Тук е истерия, такива атаки все пак не сме очаквали, много долни и обидни. Един минувач му извика: „У-у-у, предател”, а една жена например му подхвърли: „Отивай в София, какво търсиш тук?”. Но най-лоши са интелектуалците и журналистите, които от злоба и завист злонамерено тълкуват думите на Денко… Надявам се всичко това да премине. Поздрави.
Това са думи на проф. Миряна Малевска от Скопие. Интелигентна и фина жена, съпруга на проф. Денко Малевски, първият министър на външните работи на суверенна и независима Република Македония. Бях помолил проф. Малевска да предаде моите разбиране и подкрепа на съпруга си в този тежък за него момент. Думите, с които тя ми отговори, само потвърдиха тежката публична и медийна ситуация, в която проф. Денко Малевски попадна след направеното признание в свой текст, че
в миналото сме били един народ с днешните македонци
и че Гоце Делчев и Кръстьо П. Мисирков са се чувствали българи. Това мнение той повтори и по някои български телевизии, което притури допълнителни съчки в огъня, на който той бе подложен. И се започна една истинска хайка, каквато само в общество с ниска демократична култура, като това в членката на НАТО Република Северна Македония, може да се организира.
Права е проф. Миряна – най-активните в това да охулят професор Малевски и да го побутнат по пътя към публичната и медийната клада са интелектуалците и журналистите.
Пък аз си припомних един разговор с истинския мъдрец на съвременната ни съседка – писателят Младен Сърбиновски. Впрочем той е описал този случай в някоя от своите публицистични книги, от които и до днес заради изнесените от тях истини на някои от управляващите в Скопие им треперят гащите. Та, Младен си върви по скопска улица, а от другия тротоар се задава Марика Ристовска, съпруга на акад. Блаже Ристовски, вече покойник,
по онова време икона на яростния антибългарски македонизъм
И както Младен си крачи, онази разпенена и разчорлена от гняв, уж интелигентна дама, му крещи: „У-у-у, отивай си в България, български хляб да ядеш”. И понеже някои от хората наоколо я познават като съпруга на Блаже Ристовски, и понеже демократичната им култура е на ниско ниво, и понеже… в крайна сметка, всички наоколо сочат с пръст писателя. А Младен точно по това време е написал остър текст против Ристовски, бъдещия академик и законодател на македонистичната мода на антибългарска основа. В него е посочил, че Ристовски е бил агент на тайните югославски и после македонски служби с псевдоним „Фолклорист”, че заради склонността му да се облича с женски дрехи зад гърба му колегите му тайно го наричат „Мадам”. Разбира се, зад екзотичните факти, които станаха известни на обществото край Вардар, Сърбиновски разчепкваше цялата научна кариера на Ристовски, основана на фалшификации, на погрешно и преднамерено тълкуване на историческите факти. Е, съпругата му Марика отговаря „по свой начин”: Издебва го на улицата и прави сеир. Провинциализъм и примитивизъм…
Сега, уж в по-демократичните времена от развитието на Република Северна Македония като суверенна и независима държава, нещата се повтарят. Този път „жертвата” е проф. Денко Малевски. И той като Младен Сърбиновски „изòка” в един свой текст в социалните мрежи, че в миналото „сме били един народ”, нещо, на което Сърбиновски посвети цялото си прекрасно, но все още непризнато от властите край Вардар творчество. Да, времето е друго, но и Денко Малевски не е кой да е. Той бе първият министър на външните работи на суверенна и независима Република Македония, поканен в първия кабинет на Никола Клюсев лично от първия президент на държавата Киро Глигоров. Индивидуалните качества на Денко още тогава не будят съмнение – той е преподавател в Скопския университет по международно право и международна политика, знае езици, пък и биографично около него всичко е повече от наред. Баща му, Владо Малев, а после Малевски, е поет, публицист, партизанин, антифашист, автор на текста на сегашния химн на Република Северна Македония. Е, казват, и добър приятел на Глигоров от „онези” времена.
Самият Денко е дете на югономенклатурата,
„наше дèте”, както казват и досега в Скопие и с това определят светлия кариерен път на всеки младенец. И затова поканата от страна на Глигоров преди трийсет години Денко да оглави новата дипломация на младата държава изглежда съвсем естествена.
Но тъкмо от онези времена зад Малевски се влачи една опашка, която той през тези дни на кампанията срещу него се опитва отново да опровергае. И знаете ли кой е най-големият му коз в тези опити – фактът, че зад слуха, че Малевски като външен министър е против напускането на Република Македония от СФРЮ на Милошевич, стои Блаже Ристовски. Тогавашният професор Ристовски е вицепремиер в първото правителство на суверенна Република Македония и Малевски е негов колега. Но Ристовски освен доносник на тайните служби се оказва и интригант. И за съжаление, ето вече 30 години неговата сплетня живее до степен Денко Малевски да губи време и енергия да я опровергава. Времето след онези години наистина даде повече доказателства за двуличната обществена и научна позиция на Ристовски, който вероятно и „горе”, на небето, доносничи и върти интриги.
Преди няколко години същият онзи Младен Сърбиновски ми обърна внимание на текст на Денко Малевски, в който видя пръв и плах опит хората край Вардар да се обърнат към истината за своето минало. Професорът бе признал българското самосъзнание на своите баба и дядо, което в ранните си години е имал и баща му, но после „обстоятелствата”, в които попаднал Владо Малев(ски), го заменили с „братството и единството” на Титова Югославия. А Денко, какво? –
продукт на цялата тази фамилна и обществена история на промяната
днес е такъв, какъвто е. Но за разлика от много други се е опитал да изясни семейната история и да си даде сметка за промените, които времето е налагало.
И ето днес, когато неговата страна е изправена пред исторически решения за своето бъдеще – членство в НАТО и кандидатура за ЕС, която уж била спирана от България, проф. Денко Малевски признава това, което и у нас искаме – истината за миналото, без която признанието за реалността е трудно, да не кажа невъзможно. „В миналото сме били един народ”, а революционната икона Гоце Делчев и митологизираният родоначалник на „македонската идентичност” Кръстьо П. Мисирков са се чувствали българи. Какво повече? Всъщност да не забравя – човекът, който въздигна Мисирков до положението му на най-великия македонец на хилядолетието, се казва академик Блаже Ристовски. В една анкета на местно списание в навечерието на идващия нов век през 2000 г. под влиянието на Ристовски резултатите бяха така нагласени, както академикът искаше. Той и заради разработването на темата „Мисирков” стана член на МАНУ.
Да сме наясно – проф. Денко Малевски не е станал българин с това признание. Той си е македонец, който иска и очевидно е научил истината за миналото на своето семейство. А колко други са го направили, при това са го оповестили и публично?
А, за заглавието. Един от малкото журналисти, които защитиха Денко Малевски за оценката му, бе Саше Ивановски, популярен като Политико. Той написа искрен текст със заглавие „Денко Малевски е нашият Николай Коперник”. Откровени и смели думи в една ситуация, в която например лидерът на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски откровено и публично поиска професорското звание на Малевски да бъде отнето. Дали проф. Денко Малевски е като Коперник, се съмнявам, но се опасявам, че вече са го подкарали към медийната и публичната клада. Каквото и да означава това в една държава, която наскоро стана член на НАТО, изпълнявайки критериите за демократичност…
Така ли?
