Д-р Биляна Славчева е родена в сръбския град Босилеград (Западните покрайнини). През 2006 г. завършва образователно-квалификационна степен „Магистър по Медицина” в Медицинския факултет към Тракийски университет – Стара Загора. След това практикува 4 години в родния си град, след което започва работа в областната болница в Кюстендил. От 2015 г. е специализант в Катедра „Инфекциозни болести” към ВМА – София. От 1 юни 2019 г. е с придобити права на специалист по „Инфекциозни болести”, а от 1 юли 2019 г. става пълноправен член на екипа на катедрата. Омъжена, майка на две момчета (на 6 и на 8 г.).
Д-р Биляна Славчева е от лекарите в екипа на Катедра „Инфекциозни болести” към ВМА–София, които посрещат още първите случаи на пациенти с новата коронавирусна инфекция. Още по-рано изследват българските студенти, пристигнали от университета на китайския град Ухан, всички с отрицателни тестове за заразата, но поставени под карантина.
Вирусът SARS-CoV-2, с който се борят и българските лекари, става все по-познат на медицинските специалисти по цял свят. Въпреки че все още няма налична ваксина и етиологично лечение на COVID-19, българските пациенти разчитат на опита на инфекционистите, анестезиолозите и вирусолозите от ВМА – опит, събиран в лечението на много, не по-малко коварни и с висок риск от фатален край други инфекции. Според първите информации от научната литература се установява, че SARS-CoV-2 причинява атипична пневмония, която води до усложнения при голяма част от хората. Д-р Славчева и колегите й сами се убеждават колко уязвими са най-вече белите дробове на пациентите и как бързо възникват респираторните проблеми – основна причина за хоспитализирането им.
В началото на епидемията поради многото неизвестни около SARS-CoV-2 медицинските специалисти до голяма степен са принудени да действат „на тъмно”, като към всеки пациент се подхожда индивидуално,според това, дали има други съпътстващи заболявания. Сега от позицията на времето и натрупания клиничен опит с тази инфекция виждаме, че повечето от нанесените увреждания на белите дробове са дълготрайни, казва днес д-р Славчева, два месеца след въвеждане на извънредното положение. Оказва се, че въпреки проведената терапия част от преболедувалите COVID-19 ще продължат да имат сериозни респираторни проблеми и в бъдеще. Това е едно от многото доказателства за тежестта на тази инфекция. Любопитно е също така, че дори при млади хора COVID-19 нанася сериозни щети на техните бели дробове. На този етап е рано да се каже дали ще настъпят фиброзни промени на белите дробове при преболедувалите COVID-19.
За съжаление, казва д-р Славчева, етиологично лечение все още няма, а медиците се вслушват в препоръките на СЗО, CDC и ECDC и се опитват да ги прилагат във всекидневната си практика. Към момента е спорно и дискусионно доколко прилаганите в цял свят терапевтични схеми са ефективни и ефикасни, като времето и научните изследвания ще дадат отговор на тези въпроси. На по-късен бъдещ етап може да се окаже, че имунната система на човешкия организъм е изиграла ключова роля при справянето с тази инфекция.
Въпреки тези отворени чисто медицински казуси д-р Славчева убедено заявява, че изработването на ваксина и етиологично лечение са от съществено значение в борбата със SARS-CoV-2. Въпреки това и сега болните се повлияват добре от вече открити медикаменти.
За краткото време, откакто медицинската наука познава COVID-19, ясно се забелязва, че SARS-CoV-2 засяга различни органи и системи в човешкия организъм: сърце, бяли дробове, гастроинтестинален тракт, бъбреци, черен дроб, нервна система. В последно време излязоха в научната литература предварителни данни за засягане и на нервната система при COVID-19. И този медицински казус предстои да бъде изяснен в бъдеще време от биомедицинските науки.
И досега се говори със симпатия за оздравялата от COVID-19 пациентка на ВМА–София, баба Вера (на 84 г.), живо доказателство, че ключът към успешното лечение е индивидуалният подход към всеки болен. Както и че изходът от терапията до голяма степен зависи от състоянието, от силата на организма въпреки нормалните за тази възраст придружаващи хронични заболявания. За този клиничен случай обяснението на д-р Славчева е в намирането на баланса при лечението.
Както и на „хващането на вълната” нагоре при справянето с вируса от възрастната пациентка. Тя има предвид, че възстановяването при тази инфекция наистина става „вълнообразно, на талази”, с периоди на влошаване и подобряване.
На този етап все още COVID-19 е сериозно предизвикателство и въпросите около лечението му са далеч повече от отговорите. И независимо колко лаборатории и институти в света търсят панацеята срещу вируса, ваксина или лекарство, всеки нов ден с всеки нов пациент изискват днес и сега да се намери конкретно решение за спасяването на нечий живот. А всяко инфекциозно заболяване има специфичен, „свой ключ” към лечението, казва д-р Славчева, като изрежда дори само тези, поразили човечеството през последните десетина години. И потвърждава извода на специалистите, че такава зараза може да бъде победена само с големи финансови и човешки ресурси, с енергията на държавите и с усилията на научната общност. Надежда във всеки ден дават пък усилията на колегите й, на
силата от мощния тил на останалите медици във ВМА
А всеки ден задава нови въпроси, като например – как при оздравели пациенти с отрицателен PCR резултат вирусът може отново и наново да печели битката, сякаш не си е отивал.
Д-р Славчева вярва, че в процеса на работа ще се трупат и обогатяват познанията за новия коронавирус SARS-CoV-2. И че ще дойде и времето на стабилизиране и на устойчивост в разпространението му, а с това и на предвидимост в овладяването на заразата. Призивът й е да не се отпускаме в личното предпазване, докато медицината даде своя отговор… и своя отпор.
