Автор: Любо Николов
Капитан първи ранг Константин Площаков (офицер от резерва) е роден на 17.1.1934 г. в Стрелча. Завършил е Висшето военноморско училище ”Никола Вапцаров” през 1955 г. – специалност ”Корабоводител”, и Висшата военноморска академия в Санкт Петербург. Работил е 30 години като подводничар във ВМФ. Заедно с Хисто Христов са сценаристи на филма ”Срещу вятъра”. Има издадени три сборника разкази и осем романа само на морска тематика. Умира през март 2006 г. По негово завещание след смъртта прахът му е разхвърлян във Варненският залив от борда на подводницата „Слава”.
(Разказано от Константин Площаков)
Аз не съм ставал ловец. Аз съм се родил ловец. Дядо ми и баща ми бяха ловци. От дете чистех пушки и дерях зайци, а на десет години вече ги стрелях. Тогава нямаше ограничения и се ловуваше всеки ден.
Ловът за мен е бягство от цивилизацията. Ловът ме връща в първичността, където забравям всички беди и тревоги. Ние имахме най-хубавите гончета в село. Баща ми казваше, че ловец без куче е като човек без приятел. Кучето ти е другар и съюзник. Бил съм на лов за елени и косули на Кримския полуостров. Косулята е животно, което е нещо средно между сърна и дива коза. Организацията на лова там е много строга. Правилата са както в България, но се спазват стриктно. Не е като при нас да се ловува башибозушки. Ще Ви разкажа за случката ми с най-голяма тръпка. Бяхме на лов за диви прасета. На десетина метра пред мен, на чисто място, изскочи един глиган. Примерих се и му стрелях два пъти. Глиганът се залюля и си замина. Презаредих. В този момент от близките храсти излетя фазан. Гръмнах му с бренеке и го разпилях на парчета. Излязоха гоначите и започнаха да цъкат с език: ”Ей, това не можем да разберем! Мина прасе като гардероб и не можа да го удариш със сачми, а дребния фазан го уцели с бренеке.” Дълго ме подиграваха за този случай.
Природата е истинска. Няма как да те излъже. В нея и ти ставаш по-истински. В обществото непрекъснато чакаш кой откъде ще те излъже. Нравите, особено сега, са станали непоносими.
Ще споделя и една забавна ловна история. Веднъж мой съученик от Стрелча ме попита дали искам да ядем заек тази вечер. Попитах го на лов ли ще ме води. ”Не. Тръгвай с мен и ще видиш” – каза той и взе една фуражка на горски. Излязохме от селото и се спотаихме до един храст. Чу се изстрел. След малко по пътеката, която минаваше край нашия храст, се зададе ловец. Той си тананикаше и носеше в ръката си заек. Когато ни наближи, приятелят ми хвана заека за ушите, подръпна го и си подаде фуражката. Ловецът пусна заека и си продължи, без да се обръща.
