Брекзит и кризата с коронавируса възбудиха евроскептиците и те започнаха още по-яростно да вещаят разпадането на Евросъюза. Не им вярвайте – ЕС ще го бъде и без Великобритания и ще надживее COVID-19. През миналата седмица обаче се случи нещо наистина важно, което поставя под въпрос ако не цялостния процес на евроинтеграция, то поне валутния съюз между държавите от еврозоната.
Конституционният съд на Германия се усъмни в законността на масираната програма на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на държавни облигации за 2,6 трилиона евро между 2015 и 2018 г. И това, при положение че в края на 2018 г. Съдът на ЕС обяви, че тази програма е законна и в нея няма нищо нередно. Но защо германският конституционен съд трябва да се произнася за действия на ЕЦБ? Мотивът е, че ЕЦБ не е нищо друго освен обединение на 19-те централни банки на страните от еврозоната и като най-голяма и мощна централната банка на Германия е осигурила основната част от парите за изкупуване на тези облигации. Германският конституционен съд не казва открито, че ЕЦБ е действала незаконно, но иска от нея обосновка за пропорционалността между тази мярка и икономическите ефекти от нея. Иначе Бундесбанк трябва да преустанови участието си в изкупуването на облигации.
Решението на германските магистрати предизвика бурни възражения от ЕЦБ, от Съда на ЕС и дори от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, въпреки че тя е германка. На практика Конституционният съд в Карлсруе иска да премести отдавна очертаната и добре видима граница между пълномощията на наднационалните институции на ЕС и тези на държавите членки. Това може да предизвика правен трус, далеч надминаващ ефекта от Брекзит или от сегашната медицинска криза в Европа.