Патрон „Змия“ в „Руски шепот“

Автор: доц. д-р инж. Георги Маринов

Стремежът да се произвежда изстрел без звук е едно от най-сериозните предизвикателства пред оръжейните конструктори. Няма специализирана структура за разузнаване и специални операции, която да не включва в арсенала си  оръжия, използващи заглушители на звука.

Те обаче имат един съществен недостатък, свързан с увеличаване на общата дължина на оръжието, когато се монтират на цевите. Този проблем е решен при някои системи оръжия чрез използване на специални патрони, които не предизвикват звук. Този безшумен ефект се постига чрез предотвратяване на напускането на барутни газове извън гилзата след изстрелването на куршума и излитане на куршума с дозвукова скорост.
От вътрешната балистика е известно, че няма пълно изгаряне на барутния заряд при изстрел, когато куршумът е още в цевта. След неговото изстрелване неизгорелите барутни частици продължават да горят извън цевта, като в резултат на това възниква звуковата вълна. Освен това звукова вълна възниква, когато куршумът се изстрелва със скорост, по-голяма от скоростта на звука. Тези особености са използвали руските оръжейни конструктори, когато са проектирали и създали безшумния патрон с обозначение ПЗ/ПЗА/ПЗАМ или 7,62х63. Обозначението ПЗ се разчита като „Патрон Змея” („Патрон Змия”). Другите букви „А” и „М” обозначават направените модернизации.   

Патронът „Змия” е създаден в периода 1950–1960 г. по поръчка на тогавашното КГБ на СССР за двуцевния безшумен пистолет С-4. Патронът представлявал стоманена гилза с удебелени стени, които трябвало да издържат на високото налягане на барутните газове, оставащи затворени в гилзата след изстрелването на куршума. Характерна особеност било наличието на изтласкващо бутало, което било разположено зад куршума, използван в патрона 7,62х39 (за автомата АК). При възпламеняване на капсула изгарящият барутен заряд задействал изтласкващото бутало, което придавало начална скорост и кинетична енергия на куршума. Движението на буталото се ограничавало от стеснението в челото на гилзата, като изгорелите барутни газове оставали затворени под налягане в гилзата, а част от буталото излизало извън гилзата. Тази особеност не позволявала използването на този патрон в автоматични оръжия. Изстреляният куршум на патрона ПЗ получавал начална скорост 145 м/с, а този на патрона ПЗАМ се изстрелвал с начална скорост 170 м/с и получавал дулна енергия около 130 джаула. За сравнение може да се посочи, че дулната енергия на изстреляния 6,35-мм куршум е около 80 джаула.

Използването на безшумните патрони осигурява произвеждане на изстрели без естествените демаскиращи огън и отблясък. Това е важно при използване на оръжието в специални операции. Освен това липсата на излитащи барутни газове значително повишава надеждността на оръжието поради липса на нагар, отлагащ се по цевта и другите му части. Следва да се отбележи, че гилзите на изстреляните патрони представляват определена опасност в течение на определено време, тъй като барутните газове са под високо налягане и невнимателното боравене с тях крие опасност от нараняване.

Безшумният пистолет С 4 има две цеви, разположени вертикално една над друга. Това е характерно за американските „деринджъри”, които се използват само в краен случай. Препоръчвало се използване на оръжието за стрелба на дистанция 10–12 м. Сравнително масивният куршум с калибър 7,62-мм има добра пробивна способност независимо от малката му начална скорост. Важно предимство е липсата на рикошети поради ниската начална скорост на куршума. 

Г

абаритните размери на пистолета позволяват скритите му носене и мигновено използване. Той има обща дължина едва 140 мм при дължина на цевите 88 мм. Широчината на пистолета е 21 мм, като масата му не надвишава 0,660 кг. По-късният вариант на безшумния пистолет получил обозначение „МСП Гроза”. Той става известен с наименованието „руски шепот” и „перфектен пистолет за убийци”. Пистолетът получава това определение, тъй като при изстрел се изключва дори и най-малкият звук. Единствено звук предизвикват движението на частите от ударно-спусковия механизъм, които наподобяват на тих шепот.
Пистолетът има две цеви, разположени вертикално една над друга, както неговият предшественик С 4. Патроните могат да бъдат съединени помежду си със скоба, която позволява едновременното им бързо зареждане в двете цеви.  

За да може двата патрона да се екстрахират едновременно, цевният блок е закрепен шарнирно към рамката в предната си част. За да бъде извършено зареждане или изваждане на изстреляните гилзи, блокът се отмята нагоре и напред. В бойно положение блокът се заключва към ложата с помощта на специален лост, а отключването му се извършва с лостче (бутон), разположено зад спусковата скоба.

Пистолетът е снабден с ударно-спусков механизъм скрит тип. Той е разположен в ръкохватката на оръжието (единственото най-подходящо свободно място за разположението му). Всяка цев има самостоятелен ударник. Той се поставя в бойно положение с помощта на къс лост, разположен под спусковата скоба. При водене на огън първо се задейства ударникът на долната цев, след което се произвежда изстрел с горната. След изстрелването на втория патрон пистолетът се презарежда. Екстрахирането на изстреляните гилзи се осъществява ръчно. Нежеланото произвеждане на изстрел се осигурява чрез надеждна блокировка на ударното чукче. Бутонът за задействане на предпазителя е разположен от лява страна на рамката, зад цевния блок. Мерните приспособления са от най-прост вид и са закрепени върху горната част на блока. Конструкторите не са предвидили регулируеми мерни прибори, тъй като оръжието не е предназначено за водене на точен огън.

Габаритните размери и масата на МСП са значително по-малки от тези на С 4. Общата дължина на пистолета е 115 мм, при дължина на цевите 66 мм. Масата му без патрони е едва 0,53 кг. 
В много източници се отбелязва, че този пистолет е използван успешно във военния конфликт в Афганистан и се намира в специалните части и днес. Разработен е вариант на МСП с четири цеви. Той не се отличава съществено по устройство и принцип на действие от двуцевния модел.