Димитър Илиев
Два месеца българската правосъдна система работеше онлайн заради извънредното положение с COVID-19. Съдебните зали бяха затворени, влизането в Съдебната палата бе само през един вход, а през друг се излизаше. По време на извънредното положение, продължило от 13 март до 13 май, съдилищата разглеждаха само определени типове дела, посочени като изключения, а сроковете по останалите бяха временно спрени.
Съдилищата гледаха единствено мерки за неотклонение като тази на обвинените за зверското убийство на тв звездата Милен Цветков в автомобилния зверски удар на кръстовището до мол „Парадайз“ в София. Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) пък заседаваха около скандалния клип на фолкпарче, заснет в сградата на Съдебната палата. Те седяха пред мониторите си, като използваха безплатното приложение за конферентна връзка Jitsi. Макар и безплатно, то е просто, удобно и сигурно за използване, като дава възможност да се използват хардуерните ресурси – сървърите на съдебната система. Всъщност дела на практика не се гледаха с няколко изключения, което обезсмисли всички съмнения дали и доколко се променя същността на съдебния процес без физическо присъствие на всички страни в процеса в една зала.
Освен конферентния софтуеър Jitsi магистратите използваха предимно популярния Skype при гледането на мерките за неотклонение.
Видeoкoнфepeнтнитe paзпити се провеждаха в зала 73
нa Cъдeбнaтa пaлaтa. Зa paзглeждaнe нa иcĸaнe зa пocтoяннo зaдъpжaнe в нeя влизaха cъдиятa, пpoĸypopът и зaщитaтa. Зaдъpжaните yчacтвaха в зaceдaниeтo oт apecтa – пoвeчeтo от сградата на бyл. „Г. M. Димитpoв“. Taм apecтaнтите бяха зaĸapвaни в пoмeщeниe c интepнeт и ĸoмпютъp и oнлaйн „пpиcъcтвaха“ в cъдa.
Например, на 17 март, бяха глeдaни ceдeм дeлa зa мepĸи зa нeoтĸлoнeниe пo Hаказателбно-процесуалния кодекс. Двe зaceдaния, пo Зaĸoнa зa здpaвeтo зa пpинyдитeлнo нacтaнявaнe зa лeчeниe, ca били пpoвeдeни „пpиcъcтвeнo“, като човекът, чиeтo пpинyдитeлнo нacтaнявaнe e пoиcĸaнo физичecĸи, e бил в зaлaтa. Съдиите от Върховния касационен съд постъпиха най-прогресивно. Те са едни от малкото, които гледаха съдебно заседание, а за да осигурят необходимата публичност, излъчиха заседанието в собствения си канал в youtube. Заседанието бе по делото срещу прокурорката в Окръжна прокуратура – Добрич, Румяна Желева за съзнателно потвърждаване на неистина пред съд и пред друг надлежен орган на властта. Присъдата на обвинената е от 26 март 2019 г. за това, че в качеството си на длъжностно лице – прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич, е използвала своето служебно положение, за да набави за другиго противозаконна облага.
Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна и за това, че при условията на продължавано престъпление с три деяния пред съд и друг надлежен орган на властта като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина – престъпление. За лъжесвидетелстването Желева бе осъдена на пробация.
Заседанието в понеделник, 18 май, бе изключително кратко. В залата бяха само тя, адвокатът й и прокурорът, а
съдиите бяха зад плексигласови прегради
Адвокатът поиска делото да се върне на апелативния спецсъд за ново разглеждане заради допуснати значителни нарушения, а освен това не било посочено и през какъв период от време трябва да се среща с пробационен служител.
След края на извънредното положение, от четвъртък съдебната система би трябвало да започне работа на пълни обороти, но в залите ще бъдат допускани само представителите на двете страни в производствата, свидетелите и вещите лица. Това на практика означава, че заседанията, които по принцип са открити, ще бъдат закрити за публика – граждани и медии. „Не намирам никакво основание за това“, коментира съдия Анелия Щерева от Софийския градски съд, която предупреждава, че това
може да доведе
до „правосъдие
на тъмно“
„Закриването на съдебните заседания за журналисти, включително и по обществено значимите дела, практически отхвърля принципа за публичност на процеса. Преценката дали заседанията да са закрити, или да се провеждат публично, се извършва от съдебния състав, който разглежда делото. Никой друг орган не може да вземе такова решение. В този ред на мисли според мен решението на ВСС противоречи на процесуалните закони и не намирам никакво основание за това“, коментира съдия Анелия Щерева от Софийския градски съд.
Тя гледа дела от 16 години, през повечето от които гледа наказателни дела. Това са казусите, към които медиите и обществото обичайно проявяват най-голям интерес. Щерева беше един от тримата дежурни съдии в СГС, когато съдът трябваше да се произнесе по искането на прокуратурата за постоянен арест на 22-годишния Кристиан Николов, обвинен, че след употреба на наркотици е причинил катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков. Това беше и единственото съдебно заседание по време на извънредното положение, от което на живо беше предаван звук онлайн, за да могат съдебните репортери да проследят случващото се в залата в реално време.
Щерева разказва, че с колегите й са приветствали този вариант, за да могат медиите да чуят какви доказателства се обсъждат и с какви аргументи съдът определя мярката за неотклонение на обвиняемия, а не да отразяват само изявленията на страните по делото след това.
Според Щерева
спазването
на принципа за публичност на делата
е особено важен във времена, в които „имиджът на съда не е положителен благодарение на много държавни органи и на част от медиите“. Като аргумент тя посочва честата практика на прокуратурата и някои адвокати да тълкуват превратно доказателствата, за да създадат предварително обществени нагласи каква трябва да бъде справедливата присъда по даден казус.
По думите й единствената гаранция, че обществото ще може да си състави достоверна представа за изхода на определено дело, е да има възможност да проследи неговото развитие и да разбере какви доказателства са били събрани.
Отмениха заповед на Ананиев за карантината, глобите по нея падат
Върховният административен съд обяви за нищожна заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, с която се допуска предварително изпълнение на няколко други заповеди, свързани с мерките срещу разпространението на коронавируса. Става дума за заповедта, с която министърът наложи 28 дни задължителна карантина за заразените.
Според магистратите заповедта е нищожна, тъй като е издадена при липса на материална компетентност. Тя представлява разпореждане за предварително изпълнение на посочени в нея други заповеди, представляващи общи административни актове. За министъра на здравеопазването липсват правомощия да се произнася по въпроса, дали ще има предварително изпълнение на общи административни актове, тъй като това е предвидено директно в закона, обясняват от ВАС. Определението на съда дава възможност на всеки, санкциониран преди решенията за обжалването на заповедта, да получи отмяна на наложените глоби. Определението на съда е заради казус с работещ във Великобритания българин. При пристигането му у нас на мъжа е наложена 14-дневна карантина и не е допуснат да отлети обратно за Великобритания в този период. На него обаче му се налагало това пътуване, тъй като бил на работа на Острова. По жалбата на мъжа е образувано административно дело. Определението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.
