Пет години преди да се разрази пандемията от COVID-19, проф. д-р Камен Плочев, полк. о.р., работи по докторантурата си на тема „Защита на армията и страната от биологична заплаха”. Написва и книгата „Биотероризмът – скритата война”. И мерките, които от февруари насам в борбата с коронавируса прилагат инфекционистите на ВМА, са описани там. Едно от обясненията защо така бързо и организирано реагираха военните ни медици на вируса. Във ВМА имат разчет дори до това, какво превозва всеки шофьор в екипа – дали пациенти към клиниката, или лечението ще се изнася в полева болница. Всъщност в „Биотероризмът – скритата война” е описана организацията на защитата, валидна и за днешната ситуация: Кризисният щаб, отговорностите му… Тогава проф. Венцислав Мутафчийски е зам.-началник по учебната част, а проф. Николай Петров – началник на ВМА, и поставя задачата да се подготви документ с планове за военномедицинския отговор на биологична опасност. Днес точно тези планове „ни свършиха работа”, обобщава проф. Плочев, инфекционист и имунолог.
Почти 80 дни в лечение на пациенти с новия вирус медиците от Инфекциозната клиника на ВМА работят по железен график и в истинска социална изолация. В началото – в непрекъснат режим от 14 дена, после – 7, после – 5. До края на май лекарите, сестрите и санитарите продължават с графика от 5 дена в клиниката – 7 дена почивка, а от юни – на 3 дена без напускане на Зоната и 5 дена почивка. В социалната изолация медиците виждат само няколко лица с маски, но новият график е щадящ. А в рамките на 3 дни една терапия може да се уточни, да тръгне и върви стабилно и се осигурява приемственост при предаването на процедурата по лечение на следващия екип.
Въпреки опита, който има от години, падемията изненадва д-р Плочев с това, колко малко светът знае за този вирус. В момента се пишат много статии, но и също толкова много противоречиви неща. А в крайна сметка като лекар, казва той, не можеш да си наясно с патогенезата, с механизма, по който се развива болестта. А се развива не само пневмония, засягат се бъбреци, черен дроб, сърце… Боледува се дълго и не минат ли 6 месеца от началото на епидемията, казва д-р Плочев, не може да се говори за дълготрайните поражения при преболедувалите. Не може да се прогнозира и дали епидемията ще върви на цикли, целогодишно или като сезонните грипове. Едно я прави съпоставима с пандемията от СПИН – и двете са социални болести като социалната изолация може да я спре. В социалната дистанция е ключът, оръжието срещу COVID-19. Засега се предполага, че до 3 часа заразата може да се разнася във въздуха.
Питаме опитния инфекционист лекарството или ваксината е по-спешното за света. Според него сигурната ваксина ще се създаде в необозримо бъдеще. Лечението на болестта СПИН била в пъти по-мощно спонсорирана с милиарди долари от 1981 г. насам, доколкото засягала представители на богати кръгове в света, но срещу СПИН все още ваксина няма.
Сега наблюдаваме пациенти, споделя д-р Плочев, които изписваме излекувани, някои от които след време се връщат отново положителни. Създава се имунитет, но несигурен и неефективен. И задава риторичния въпрос, ако болестта не предизвиква имунитет, коя е тази ваксина, която ще го предизвика… Защото заболяването убива Т-клетките (лимфоцитите – клетъчни убийци, – но вирусът не влиза в тях да се размножава, а ги убива), а ваксината разчита на тях да убиват вируса… Като имунолог по втора специалност проф. Плочев следи публикациите, но новият вирус не живее в имунната система както този на СПИН-а, а убива имунните клетки, за да не му пречат той да заразява белодробните клетки и тези на кръвоносните съдове, които са най-засегнати в основната система, която определя кръвното налягане в човешкия организъм (ангиотензин, конвентиращ ензим, който определя баланса на кръвното налягане в кръвоносните съдове на човешкия организъм, най-много в белите дробове). Поразяването на клетките с увреждане на стената на кръвоносните съдове води до образуването на микротромби. Така вирусът генерира съдова болест.
Къде досега имаме опит в лечението кръвна плазма.
Лечението с кръвна плазма е най-простият метод на лечение. Правилният метод е, като от нея се отделят специфините срещу вируса антитела и се влеят като специфичен имуноглобулин. Но още нямаме такъв опит за селектирането на антителата и затова засега влагаме плазма. Но при много заболявания, най-вече при Ебола, при която имаме голям опит, плазмата спасява живот, обяснява проф. Плочев. В момента ние имаме хиперимунен противохепатитен имуновенин, противогрипен, като през годините много пациенти са прекарали тези заболявания и ние сме селектирали антитела, а от COVID-19 оздравелите са все още около 600 души.
Като бивш военен лекар, като медик с поглед върху здравната ни система питаме д-р Плочев показа ли ВМА предимства при ситуация като тази с пандемията. Той отговаря, че ВМА показа ролята, която трябва да има в обществото, демонстрира ролята й като част от националната отбранителна система. Но е много кратко времето и не е сериозно да се прави прогноза за развитието на заразата, защото е биологично явление, не социален процес. Все едно да прогнозираш ураган и земетресение, казва д-р Плочев.
С опита на инфекционист и имунолог той смята, че следващата заплаха може да дойде от вирус или бактерия, които се предизвикват от захапване от насекоми: комари, кърлежи, паяци. И там трябва да насочим превенцията и усилията си, смята опитният медик. Това може да е следващият удар, който природата може да ни нанесе. Защото тези насекоми пренасят болести от животните към човека. От седемдесетте години на ХХ в. досега има 45 нови болести, до една инфекциозни. И нито една кардиологична или ендокринна болест… Това е еволюцията на природата, казва д-р Плочев.
Във ВМА има отработен алгоритъм
Медиците от ВМА имат от години опит от „преживени” 5–6 епидемии. Неслучайно макар COVID-19 да порази и смрази националните здравни системи в света, от първия ден личеше, че във 
ВМА се работи по отработен алгоритъм.
Проф. Плочев си спомня, че когато е лейтенант, има епидемия на азиатски грип. С доц. Вълчо Баев тогава, един от ръководителите на епидемиологията в армията, заминават за Казанлък, а лейтенант Плочев тощу-що е завършил медицина. Зимен студ е, а танковете замръзват, няма кой в поделението да ги запали, всички са болни по леглата в спалните помещения. Командирите молят: „Докторе, помогни” и така това е първата епидемия, с която професорът се сблъсква.
Втората е по време на голямото учение „Щит`82”, а д-р Плочев е вече старши лейтенант, току-що спечелил конкурс за асистент по инфекциозни болести. Сред стотици войници избухва зараза от дезинтерия, военните ни лекари разкриват инфекциозна полева болница с 40 палатки и 200 легла на полето до Разград.
През 1985–1986 г. идва СПИН, а д-р Плочев е сред първите медици у нас, посрещали заразените. Тогава настъпва паника, няколко сестри напускат, а храна на болните понякога се оставя и на земята пред вратата на стаята… Почива и първият пациент у нас, чуждестранен студент по медицина.
Напрежение се създава и по време на епидемията SARS през 2002-ра, която и ни се „разминава”, и не се вдига толкова медиен шум. Но инфекционистите и на ВМА са мобилизирани, а 2012 е годината на MERS, като епидемията не засяга България.
По времето на мандата на министъра на отбраната Бойко Ноев в Горна баня се разболяват 380 войници от хепатит А, спомня си д-р Плочев днес. Следва пандемията от свински грип, много тежка у нас, с много заболели. Смъртоносната Ебола не ни засяга, имаме само заподозрян за болен, но страхът е голям. Тогава за първи път медиите заснеха екипа на Инфекциозната клиника на ВМА в „скафандрите”, които днес са всекидневие.
