Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Автор: Николай Големанов

 
В

Ракетата 'Фолкън 9' излетя на 30 май т.г. от историческия стартов комплекс 39А в Космическия център 'Кенеди'. От него са тръгвали много мисии на 'Аполо' и совалките. Преди няколко години 'Спейс Екс' нае комплекса по настояване на Илън Мъск
Ракетата ‘Фолкън 9’ излетя на 30 май т.г. от историческия стартов комплекс 39А в Космическия център ‘Кенеди’. От него са тръгвали много мисии на ‘Аполо’ и совалките. Преди няколко години ‘Спейс Екс’ нае комплекса по настояване на Илън Мъск
неделя, 31 май привечер, американският кораб „Кру Драгън” с астронавтите Робърт Бенкън и Дъглас Хърли се скачи над Северен Китай с Международната космическа станция (МКС). Корабът и ракетата „Фолкън 9”, която го изведе в орбита, са частни. Те са проектирани, произведени и експлоатирани от компанията на милиардера Илън Мъск „Спейс Екс”, която изпълнява договор с НАСА. Стратегията зад това партньорство е да улесни и ускори амбициозни проекти на американската космическа агенция, включително за трайна база на Луната и за полет до Марс.

Да стъпят и дори да се заселят хора на Марс – е амбиция, която и Мъск (48 г.) неведнъж е споделял публично. За целта компанията му вече разработва голям кораб, наречен „Старшип” (Starship – звезден кораб).
Малко след влизането си в околоземна орбита астронавтите обявиха име/позивна на капсулата, тяхно право, което е традиция в НАСА от полета на „Аполо 9” (март 1969). Те я нарекоха „Индевър” (Endeavour – уместният в случая превод е „Стремеж”). Така се казваше космическа совалка, с която са летели и Бенкън, и Хърли – една от смайващо многото прилики в техните биографии.

След старта „Драгън” догони МКС за 19 часа със скорост, достигаща 27 000 км/ч, постепенно се изкачи до нейната орбита – 408 км над Земята и мина към подготовка за скачване. То стана автоматично, но първо екипажът проведе ръчни тестове за маневрените възможности на капсулата. Проверките на нейните системи ще продължат през цялото време, в което тя е свързана със станцията, не по-малко от месец. Близо 3 часа след скачването люкът на „Драгън” бе подсигурен и отворен и двамата – вече в леко облекло, влязоха в станцията. Сърдечно ги посрещна нейният 63-ти екипаж – астронавтът Крис Касиди, който е командир, и руските космонавти Анатолий Иванишин и Иван Вагнер.

Те работят от 9 април т.г. в МКС, където пристигнаха с изстреляния от космодрума „Байконур” кораб „Союз МС-16”. Седмица по-късно на Земята се прибраха членовете на 62-та (от 2000–2001 г. насам) експедиция на станцията. Астронавтката Джесика Мейр, колегата й от НАСА Ендрю Морган и руският командир Олег Скрипочка се върнаха със „Союз”-а и се приземиха в Казахстан сутринта на 17 април.
Бенкън и Хърли са първите от близо 9 години американци, дошли на МКС с американски полет. Ракетата носител бе изстреляна на 30 май от Космическия център „Кенеди” (Кейп Канаверал) във Флорида. Последните дотогава пилотирани стартове в САЩ бяха на совалките „Индевър” и „Атлантис”, съответно през май и юли 2011-а. След окончателното „пенсиониране” на революционните за времето си кораби за многократна употреба НАСА разчиташе на руски превоз за астронавтите си.

'Старлайнър' на корпорацията 'Боинг' ще бъде първата американска капсула, проектирана за кацане на твърда земя - с парашути.  Фото Boeing/Youtube
‘Старлайнър’ на корпорацията ‘Боинг’ ще бъде първата американска капсула, проектирана за кацане на твърда земя – с парашути.
Фото Boeing/Youtube
„Билетът” за едно място обаче струваше средно 55,4 млн. щ.д. по данни на финансисти в американската агенция. Цената, пак според тях, е достигала и 86 млн. долара. Освен до пари въпросът допираше и до самочувствие, накърнено след над 60 години космическа надпревара между САЩ и СССР/Русия. 

Поне две големи премиери съпътстват възвърнатия американски престиж в пилотираните полети. За първи път частна компания изпраща астронавти в орбита. Иначе бизнесът уверено навлиза в космическата сфера и „Спейс Екс” неведнъж е изстрелвала спътници и е доставяла товари до МКС. Същевременно първата степен на ракетата, извела „Кру Драгън”, прецизно бе върната и кацна – за следващо използване. Тази техника, немислима допреди десетина години, още не беше изпробвана с хора в кораба. А в безпилотни мисии тя вече е специалитет на „Спейс Екс”, разработен в отчаяна конкуренция откъм „Блу Ориджин” на Джеф Безос.

Астронавтите Робърт Бенкън (вляво) и Дъглас Хърли в костюми 'Спейс Екс'
Астронавтите Робърт Бенкън (вляво) и Дъглас Хърли в костюми ‘Спейс Екс’
Философията на този подход? Никой не изхвърля след едно пътуване превозното си средство, било то самолет, кола, велосипед или кон. Но амбицията на хора като Мъск е по-обхватна: дори нещо свръхскъпо, каквото са космическите полети, може да е все по-икономично. Тук намира своя интерес и НАСА, която от началото на века върви към публично-частно партньорство, препоръчвано й от поне две правителства на САЩ. Стартът на „Фолкън 9” – „Кру Драгън”, е най-зрелищната досега реална стъпка в тази посока.

През 2014 г. „Спейс Екс” и „Боинг” спечелиха договори с НАСА за превоз на астронавти в ниски околоземни орбити и до Международната космическа станция. Означават мисията на „Кру Драгън” и като „Демо-2” (от „демонстрационна”, т.е. изпитателна). По договора си за $2,6 млрд. компанията на Мъск има да осъществи и шест работни пътувания до МКС. Успешното завършване на „Демо-2” ще отвори пътя към първия редовен старт. Той се очаква тази година – с кораб, който в момента се строи и ще може да остава в пространството до 210 дни, близо двойно повече от „Кру Драгън”.

Капсулата е проектирана за 7 астронавти, но НАСА ще изпраща по четирима, запълвайки оставащото пространство с техника и други доставки. Висок малко над 8 м, „Драгън” е с диаметър 4 м и може да носи 6 т полезен товар при старта. „Таксиметрова” услуга се очаква и от „Боинг”, чийто договор е за $4,2 млрд. Аерокосмическият гигант също разработва кораб – CST-100 „Старлайнър” („Звезден лайнер”) и има да извърши определен брой полети.

Космическата агенция на САЩ пуска „на пазара” ниските (до 2000 км) околоземни орбити с идеята за „бъдеще, в което НАСА е един клиент сред много клиенти, а много доставчици се конкурират по цени, нововъведения и сигурност”. Разяснявайки неотдавна логиката на партньорството, шефът на НАСА Джим Брайдънстайн даде да се разбере, че то е стъпка към база на Луната.

Март 2019 г. Първото автоматично скачване на ''Кру Драгън'' с МКС при безпилотния пробен полет ''Демо-1''
Март 2019 г. Първото автоматично скачване на “Кру Драгън“ с МКС при безпилотния пробен полет “Демо-1“
Пилотските костюми, с които Бенкън и Хърли излетяха, са херметични, проектирани да поддържат за астронавтите нормално атмосферно налягане, да ги опазят, в случай че кабината остане без въздух. Всеки такъв костюм е направен по мярка за астронавта. Същевременно скафандрите на „Спейс Екс” са далеч по-елегантни от тромавите оранжеви облекла в ерата на совалките. Те са прибрани, бели, със стилни шлемове, изработени на 3D принтер. И неслучайно изглеждат като на кино. Дело са на холивудския дизайнер Хосе Фернандес, работил за филми като „Батман”, „Екс-мен” и „Тор”. Стремеж да се представи нещо невиждано личи и в дизайна на „Кру Драгън”, може би най-красивата капсула в историята. Цялата тази модерност ярко подчертава мотива за „нова ера” в космическите полети. Но от „Спейс Екс” е изисквано и „невидимите” детайли да бъдат най-съвършени.

НАСА, естествено, е извънредно придирчив клиент. До последните дни преди старта са преглеждани ред системи, особено важни за сигурността, като пожарогасителните устройства. Към сто пъти са изпробвани парашутите, които са от нов модел.

Боб е 49-годишният Робърт Л. Бенкън, летял със совалка два пъти до МКС. До сегашната мисия той бе изкарал общо над 29 дни в Космоса, което включва и 37 часа в шест „разходки” (работа в открито пространство). Преди да стане астронавт през 2000 г., Бенкън е полковник от ВВС и летец изпитател – очевидно добра квалификация за изпробване на нов космически апарат.

Опит като изпитател има и полк. Дъглас Г. Хърли (53 г.), служил в авиацията към морската пехота на САЩ. В НАСА той е от 2000 г. и също е участвал в две мисии с общо 28 дни. През юли 2011 г. Хърли пилотираше „Атлантис” в най-последния полет на совалка. И двамата имат научни степени по инженерство. Най-сетне – и двамата са женени за астронавтки от НАСА, и двете семейства са с по един син.

Хърли и Бенкън месеци бяха тренирали на симулатори в „Спейс Екс”. Трябваше да свикнат с доста особености на „Драгън”, включително с тъчскрийн таблото за управление, заменило традиционните бутони и лостчета. (Специално за работа с това табло са направени и ръкавиците на двамата.) Успоредно със старателно подбраните и подготвени кадри богатство на НАСА е колективният опит. Неочаквано той се прояви на 27 май, когато трябваше да бъде изстреляна ракетата на „Спейс Екс”. 16 мин. преди набелязания момент стартът бе отложен, защото „има прекалено много електричество в атмосферата”.
Експертите се опасяваха, че в такава среда самата ракета може да предизвика мълнии. Това се е случвало – и е запомнено. През ноември 1969 г., пак над Кейп Канаверал, ракетата носител на „Аполо 12” два пъти е ударена от мълнии след старта. За щастие, повредите са незначителни и не пречат за второто кацане на хора на Луната.

Шефът на „Роскосмос” Дмитрий Рогозин поздрави по случай успеха НАСА и „Спейс Екс”. Но големите съперници в Космоса размениха и язвителни реплики. Поток думи изля президентът Тръмп. Той увери, че астронавти от САЩ ще се върнат на Луната през 2024 г., „за да установят там постоянно присъствие и площадка за изстрелване към Марс”. „И първата жена на Луната ще бъде американка, и първата страна, осъществила кацане на Марс ще бъдат Съединените щати – продължи Тръмп. – Ние никъде няма да сме номер 2.” Не му остана длъжен говорител на „Роскосмос”: „Тази година ние ще проведем изпитания на две нови ракети и ще възобновим догодина нашата лунна програма.” Но експерти, запознати с руските проблеми, коментират трезво загубата на пазар, какъвто е превозът на хора до МКС. За да съкращава разходи като „Спейс Екс”, Русия трябва да промени целия си производствен процес в космическата техника, каза Андрей Йонин от академията „Циолковски” в Москва, цитиран от АФП.

Той добави, че появата на конкуренти като „Спейс Екс” би трябвало да стане „зов за събуждане” за руската космическа индустрия, която „е в далеч по-лошо състояние, отколкото признават ръководителите й”.
Отдавна е известно, че за „отскок” на обект към околоземното пространство е нужна т. нар. първа космическа скорост, съответно мощта на дву- и тристепенни ракети. И стотици, ако не и хиляди огромни и скъпи ракети са похарчени, за да изведат в орбита по един или няколко спътника. Икономически погледнато, това е безумно; отделни са рисковете и последиците за околоземното замърсяване, и земните сигурност и екология. Ето затова е революционно и вълнуващо постижението на „Спейс Екс”, която системно запазва първата, най-голямата степен от своите ракети.

А пък X-37B, това братче на совалките, подсказва, че няма да стихне надеждата да надхитрим гравитацията, поне някак, поне отчасти.

Полетя за шести път тайнствен космически самолет

7 май 2017 г. Орбиталният самолет на ВВС на САЩ X-37B е спрял на пистата на НАСА за приземяване на совалки в Космическия център 'Кенеди'. Апаратът е безпилотен.
7 май 2017 г. Орбиталният самолет на ВВС на САЩ X-37B е спрял на пистата на НАСА за приземяване на совалки в Космическия център ‘Кенеди’. Апаратът е безпилотен.
Също миналия месец, но без шум, ВВС на САЩ пратиха за пореден път „космическия самолет” X-37B. Ракета „Атлас V” го изстреля на 17 май от Кейп Канаверал. Апаратът, известен също като OTV (Орбитален тестов кораб) ще изведе в орбита спътник и ще позволи други експерименти. Това е шеста мисия на автоматичния кораб в околоземното пространство.
X-37B е секретна програма и Пентагонът винаги е пестил подробности за възможностите на апарата за многократно използване, уточни Би Би Си. Над програмата X-37B се работи от 1999 г. Корабът  прилича на по-малка космическа сова лка. Изстрелван с ракета, той може да се спуска обратно през атмосферата и да се приземи на писта, точно както совалката. Построеният от „Боинг” самолет е дълъг над 9 м, размахът на крилете му е към 4,5 м, а теглото 5 т. В орбита черпи енергия от слънчеви панели.
Първият X-37B потегли през април 2010 г. и се върна след 8-месечен полет. А последната до тази пролет мисия завърши през октомври 2019 г. след 780 дни в орбита. Тогава общото време на програмата X-37B в Космоса надхвърли 7 години.

Нашите в „Спейс Екс”
До Илън Мъск, наблюдаващ старта на „Фолкън 9”, седи… българин. Откритието развълнува социалните мрежи у нас и се оказа, че в „Спейс Екс” работят и други сънародници. Изглежда, с най-голям стаж в основаната през 2002 г. компания е  Кико Дончев. Той е инженер, над 30-годишен, в компанията е от близо 10 години. Според профил в Linkedin е директор по наземни операции и подготовка за изстрелване. Пряко участие в подготовката има и друг българин – 25-годишният Орлин Велев, който е завършил машинно инженерство в Джорджия. В „Спейс Екс” той е от 3 години. В САЩ младият инженер е от съвсем малък, а баща му, също Орлин, е професор в университета в Северна Каролина. Според него Велев-младши е участвал в проектирането и тестването на капсулата „Драгън”.

Най-ново

Избрани