Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Полк. доц. д-р Георги Попов: Запазихме Военна болница и армията от вируса

[post-views]

3 (11)– Полковник Попов, какво знаем категорично за вируса SARS-CoV-2?
– Това е нов вирус, близък до коронавирусите SARS-CoV от 2002 г. и MERS-CoV от 2012 г., причинили заболявания и смърт при голям брой хора. Той е относително по-малко патогенен и така преживява по-дълго и засяга повече хора. Докато при споменатите смъртоносни вируси заразеният умира и не го предава на друг човек. Затова и те се самоограничиха локално и предизвикаха само регионални епидемии. Доказа се, че новият вирус използва модела на другите респираторни вируси, от които най-популярен е грипът. Но има и разлики с него. SARS-CoV не засяга в такава степен неимунното население, като децата, а прицелно – възрастни хора и такива с тежки придружаващи заболявания: онкологични, сърдечносъдови, бъбречни и белодробни. За пациенти с тези заболявания изходът, за съжаление, най-често е летален, почти няма спасение. И опитът ни в клиниката го показа. Вирусът не засяга само респираторния тракт. Той предизвиква ендотелит (възпаление на вътрешната част на кръвоносния съд) и така поразява всички силно кръвоснабдени органи: най-често сърдечносъдовата и нервната система, черния дроб и бъбреците. За разлика от грипа, който поразява предимно респираторния тракт.

– А панацея ли е лечението с кръвна плазма?
– Кръвната плазма е лечение на първа линия, но тя не е панацея, не е основно лечение. От опита с 8-те болни, които лекувахме с рековалесцентна плазма, постепенно напипахме верния модел. В началото го правехме на критични, интубирани болни, но практиката ни показа, че те не са най-подходящите за лечение с рековалесцентна плазма. Този метод на терапия е удачен за пациенти с клинични и клинико-лабораторни показатели за очаквано тежко протичане на заболяването, а не за вече настъпили тежки форми на COVID-19. 

– А около Кръвния център на ВМА ли ще се развие лечението с кръвна плазма?
– Хемотрансфузионният център създаде този модел. Националната ни система също развива този тип лечение, но това се случва по-бавно заради административни пречки. Във ВМА бяхме експедитивни, защото имаме всичко, за да осъществим тази терапия: лицензиран хемотрансфузионен център, етична комисия, която да одобри лечението, оздравели вече пациенти, склонни да дарят кръвна плазма, и достатъчно нуждаещи се болни, на които да я приложим. Смятам, че рискът да сме първи в България е в интерес на болните и си заслужаваше. Всъщност новината е, че ВМА е от 23-те центъра в ЕС, одобрени сред 1300, от Европейската асоциация по хемотрансфузия за лечение с рековалесцентна COVID-19 плазма.

– А какъв е опитът за лечение със стволови клетки?
– Това е клинично проучване в страни като САЩ и Израел, но в ЕС то не се признава и се прилага само при терминално болни, като клиничните проучвания при болни със средно тежка и тежка форма на COVID-19 са забранени. На него се разчита да прекъсне цитокиновата буря. Има изследователски центрове които проявяват интерес такова проучване да се извърши и във ВМА, но ние се придържаме към европейските препоръки.

– Под въпрос ли е дълготрайният ефект от ваксиниране?
– Наскоро СЗО излезе с данни, че се предвижда поне година трайност на имунитета срещу новия вирус, имайки предвид опита с имунитета срещу SARS-CoV и MERS-CoV, който е средно 3 г. Затова може да се каже, че и плазмата, която създава пасивен имунитет, ще върши работа. През тази седмица във ВМА въвеждаме количествено измерване на този имунитет. Вече е закупен апаратът за това и ние ще търсим чрез него хиперимунна плазма с достатъчно количество неутрализиращи антитела. Така ще даряват само донорите със свръхмного антитела в титър над 1/160.

– Очаквате ли развитие на медицината на инфекциозните болести?
– Тя винаги има основание за развитие, защото, когато изчезва едно инфекциозно заболяване, на негово място идва друго. Ниши в природата не остават. Пандемии като Испанският и Хонгконгският грип и други са ни пощадили. Но след тази пандемия от коронавирус вероятно ще дойде още по-страшно инфекциозно заболяване. А и в момента има пандемични заболявания, много по-страшни от COVID-19, като HIV пандемията и Лаймската болест. Набират скорост и епидемии от западнонилска треска и други комарно преносими болести. Трябва да си даваме сметка, че COVID-19 е стигматизирана и разболелите се смятат, че едва ли не са „посочени с пръст” като прокажени, нещо, наблюдавано при болните от HIV, които търсят анонимност.

– Известен ли е резервоарът на подобни заболявания, активизирали се в тундрата, скрити от стотици години вируси?
– Все още не знаем откъде идва новият вирус и кое животно е резервоар на заболяването. И съответно къде ще се скрива в междупандемичните периоди, като летния сезон в северното полукълбо. Резервоарът може да са прилепи, панголини или змии. Ако го знаехме, бихме могли и да контролираме COVID-19. За тундрата не знам, но в книгата „Грипът” се говори как при разтопяване на ледовете в гробища в Аляска на починали по време на епидемията от Испанския грип (1915–1918) се изолират замразени вируси и се потвърждава типът грип, причинил пандемията. Освен от починали от вирусни заболявания хора и животни, вируси могат да се разпространят от комети, попаднали на Земята.

vma– С какво ВМА спечели дотук битката с вируса? С дисциплина, организация, алгоритъм на лечение, със стратегия?
– Да, но и с това, че предвидихме заболяването, след като епидемията започна в Китай и бяхме в готовност от февруари. Закупихме си рано защитните облекла, издадоха се заповеди с регламент за действие на всяко звено. Имахме и „сухи тренировки” с българските студенти и военнослужещи, завърнали се от Китай. При нас те бяха карантинирани и тествани за новото заболяване. Имахме и планиране, и военна организация за посрещането на този удар. Специалистите по инфекциозни болести се гордеем, че ВМА не допусна заболяването да попадне в централната сграда на болницата. Всъщност ВМА е най-чистата болница в България. Инфекциозната ни клиника е в отделна сграда, с отделен вход и достъп, с възможност за двоен триаж на болните, с наличие на буферно отделение, откъдето тези без коронавирус се насочват към другите клиники на ВМА според заболяванията си. Не сме допуснали нито един болен с коронавирус да постъпи в тях. Помогнаха ни и доброволчески, и много пациентски организации. Иновация беше дистанционното наблюдение на пациентите вкъщи – в карантина или след лечение. Ние проследяваме излекуваните при нас или у дома пациенти не само по телефона, а посредством малък уред чрез смарт-телефона по три обективни показателя: температура, сатурацията на кислород и пулс, които ни се предават в клиниката. Така 12% от лекуваните вкъщи приехме в болница след влошаване. А след оздравяване от COVID-19 ги проследяваме вече в клиниката ни по пулмология, където се извършва компютър-томографско и функционално изследване на дишането. Защото вирусът оставя и еднократни, но и тежки дълготрайни поражения най-вече в белите дробове. Затова ВМА ще е винаги нащрек с всички превантивни мерки, въпреки че сме в една дълга опашка на затихване на заразата, съпроводена с малки пикове. Приоритет номер едно ни беше да си предпазим болницата и армията чисти от вируса. И да спазим натовските си задължения да сме грижовни към военнослужещите. 
 

– При офанзива на света срещу вируса какво е бъдещето на военномедицинската наука?
– В момента екипът ни, включително и началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, обобщаваме в няколко статии цялостния ни поглед върху клиничното протичане на заболяването за реномирано в света медицинско издание: с опита ни в диагностиката, лечението и контрола върху това заболяване. България, в частност ВМА, постигнаха големи успехи в контрола му чрез усилията на членовете на Националния оперативен щаб, за да не се стигне до тежки последствия.

* Полк. доц. д-р Георги Попов е зам.-началник на ВМА по учебно-научната част, началник на катедра „Инфекциозни болести”

Най-ново

Избрани