На 8 юни си отиде от този свят един от най-изтъкнатите съвременни български учени, човек, за когото изследванията и научните разработки, свързани с отбраната, бяха многогодишна съдба и кауза – академик Стефан Воденичаров.
Роден е на 1 септември 1944 г. в София. След като през 1968 г. завършва специалността „Технология на металите” в Технически университет – София, постъпва на работа в Секция „Изпитване на метали, машини и съоръжения” на Института по металознание при БАН. В същия институт изгражда своята научна биография, тук са и основните му научни постижения.
Изкачва постепенно стъпалата в кариерата си на учен, като през 2007–2012 г. вече е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика към БАН. В периода 2008–2012 г. е председател на Общото събрание на БАН. През 2013 г. е министър на образованието и науката. В периода 2012–2016 г. е председател на БАН.
Научните интереси и постижения на акад. Воденичаров са в областите: механика, разрушаване и механични характеристики на материалите, управление на остатъчния ресурс на специализирани уникални промишлени съоръжения и инсталации, създаване и разработване на нови броневи защити и на високоинтелигентни управляеми инженерни боеприпаси за нуждите на отбраната на страната. Академик Воденичаров е и съпредседател на Сдружение „Българска отбранителна индустрия”.
Той е автор на 2 монографии, на 71 патента в областта на изпитване на материалите и отбранителните технологии, повечето от които са внедрени в практиката, както и на над 260 научни статии и доклади в областта на механичните свойства на материалите, оценка на остатъчния ресурс на корпусите на ядрени реактори, нови отбранителни продукти и системи и др.
Академик Воденичаров е ръководител на екипи от учени, които работят по няколко десетки научни разработки, насочени към нуждите на атомната енергетика и отбраната. Ръководи над 120 договора с Европейския съюз, НАТО и др. Под негово ръководство са разработени и реализирани над 30 нови технологии, внедрени в армията, в АЕЦ „Козлодуй” и някои стопански организации.
Независимо от интензивната си научна и обществена дейност академик Воденичаров винаги намираше време за интервюта за нашия вестник, които представяха пред читателите перспективите в развитието на българските отбранителна наука и индустрия, както и връзката им с модернизацията на Българската армия.
Поклон пред паметта му!
