доц. д-р инж. Георги Маринов
Високоустойчивите пластмаси намират все по-широко приложение при изработването на отговорни детайли на оръжията. След успеха на австрийския Glock много оръжейни фирми започнаха производството на пистолети с пластмасови рамки. Предимствата на такива рамки са
липсата на корозия
замяната на сложните фрезови операции по изработването им с по-лекия начин – чрез отливане, липсата на финишни обработки на металните повърхности, облекчената маса на оръжието и др.
Наскоро и италианската компания Beretta пусна пистолет с пластмасова рамка, който бързо привлече вниманието с интересни и нестандартни конструкторски решения. Новият пистолет с обозначение АРХ по никакъв начин не прилича на досега произвежданите от фирмата пистолети, които са намерили широко приложение в армейските и в полицейските структури. Външната разлика е в дизайна, който при АРХ е по-модерен и по-функционален. По цялата дължина от двете страни на затворният блок е изработена едра насечка. Тя позволява удобно захващане при първоначално зареждане на оръжието с мокри, омаслени или окървавени длани, както и при използване на ръкавици.
В съответствие със съвременните изисквания пистолетът е предвиден за удобно използване с лява и дясна ръка. За целта бутоните на затворната задръжка и предпазителя са разположени двустранно, а бутонът на пълнителя може да премества от лявата или от дясната страна.
АРХ използва патроните 9-mm Parabellum, които на този етап са най-масовите пистолетни боеприпаси с полицейско и армейско предназначение.
Пълнителят има вместимост 17 патрона
Автоматиката на пистолета работи при използване на принципа на отката при къс ход на цевта. Заключването на цевта към затвора се осъществява по системата Browning-FN с помощта на масивна пета под патронника. Освен това в изходно положение патронникът се разполага в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. При изстрел заключената система цев–затворен блок се придвижват назад под действие на откатната сила до момента, когато петата достигне до наклонен участък в рамката. Петата се плъзва надолу, патронникът излиза от отвора за изхвърляне на гилзите и освобождава затвора да се движи назад под действие на пониженото налягане на барутните газове. В този момент куршумът вече е напуснал цевта. Специалистите отбелязват, че в заключено положение между затвора и цевта не се установява никакъв луфт, което се отразява положително върху точността при стрелба.
За да се намали откатът, възвратната пружина е от две съставни части – основна и буферна. При изстрел главното усилие на енергията на отката се поема от основната пружина, а буферната омекотява удара на затворния блок в задно крайно положение.
Ударно-спусковият механизъм е със скрит цилиндричен ударник, който се задейства със спирална пружина. Усилието за задействане е едва 2,7 кг. Това се отчита като положително не само за полицейските и армейските пистолети, но и за тези, използвани като спортни оръжия и за самоотбрана. Характерна особеност е късият ход на спусъка при връщането му в изходно положение. Така може бързо да се произвежда следващ точен изстрел.
Конструкторите са осигурили висока степен на безопасност при използване на оръжието, която не позволява самоволно или неволно произвеждане на изстрел. Скритият ударник винаги се намира в предно (изходно) положение и се задейства само при напълно натиснат спусков лост. Освен това пред спусковия лост е монтирано допълнително предпазно лостче, което не позволява придвижването му, когато не е задействан с палеца на дланта.
За да се създаде удобство на стрелци с различен размер на дланите, конструкторите са предвидили възможност в задната стена на ръкохватката да се поставя заменяема наставка, с която се регулира нейният обем. Освен това с помощта на наставката се регулира и разстоянието от задната стена до спусковото лостче. Това е особено важно за дамския състав на полицията и армията, защото жените имат по-малки длани и по-къси пръсти в сравнение с тези на мъжете.
Спусковата скоба е удължена в предната си част и позволява удобно използване на оръжието с ръкавици, които в последните години са неотменна част от екипировката на бойците. В предната долна част на рамката е изработена „пикатини” релса по военни стандарт MIL-STD M1913 за закрепване на различни допълнителни приспособления – тактически фенери, лазерни целеуказатели и др. Те
разширяват бойните възможности на оръжието при използването му в различни сложни ситуации.
Изхвъргачът за изстреляните гилзи, монтиран на затворния блок, служи и като указател за наличието на патрон в патронника. Когато пистолетът е зареден и готов за произвеждане на изстрел, задната част на изхвъргача незначително се подава извън леглото си и лесно може да се опипа с палеца.
Производителите отбелязват, че цевта с дължина 108 мм е изработена от специална износоустойчива стомана, която осигурява нейния дълъг експлоатационен ресурс. Мерните прибори са разположени в т.нар. лястовича опашка, като могат да се регулират в хоризонтална плоскост. Във вертикалната плоскост регулирането става чрез замяната им с мерници и мушки с различна височина.
Интересни факти отбелязват участвалите в експериментални стрелби с пистолета. Изстреляните гилзи се изхвърляли на разстояние около 4 м от оръжието под ъгъл от 30 градуса по такава траектория, която е далече от главата на стрелеца. Освен това по гилзите не били установени никакви деформации, което осигурявало възможност за тяхното презареждане при упражняване на някои стрелкови спортове. Стрелците са постигнали на дистанция 25 м разсейване на попаденията
в кръг с диаметър, не по-голям от 39 мм Те отбелязват, че презареждането на пистолета с нов пълнител става изключително лесно, тъй като при натискане на бутона пълнителят сам изпада под собственото си тегло от ръкохватката. Това е важно качество при използване в различни спортнострелкови дисциплини, при динамична стрелба, както и при напрегнати престрелки.
Първите сръбски застави копират съветския ТТ
След завършване на Втората световна война в армиите на редица държави се почувства остър недостиг на лично оръжие за командния състав. Причините са много, но една от тях е стремежът да се внедрят в армиите мощните пистолети на победителя във войната – СССР. Не изостава от този стремеж и бивша Югославия.
През 1947 г. било взето решение в завода Crvena Zastava в гр. Крагуевац да започне производство на усъвършенстван вариант на пистолета ТТ. Този завод имал необходимите подготовка, технологично оборудване и традиции в оръжейното производство. През февруари 1954 г. били пуснати първите пистолети с обозначение М 54, които се явявали почти точно копие на пистолета ТТ, обр. 1933. Редицата несъвършенства на този мощен пистолет наложили неговото модифициране и през 1961 г. от заводските конвейери слязла първата партида от 100 усъвършенствани пистолета с обозначение М 57.
По външен вид югославският пистолет не се различавал от ТТ, но ръкохватката му била удължена с около 14 мм. Това се наложило от увеличаване на вместимостта на пълнителя от 8 на 9 патрона и от промяна на неудобната тънка ръкохватка на съветския пистолет. Принципът на работа останал непроменен и се основавал на използване на отката на затвора, който се заключвал към цевта по известната система Browning-FN. В изходно положение цевта се заключвала към затвора с помощта на напречни издатъци, които влизали в канали със същия профил във вътрешната повърхност на затвора. Ограничаването на движението на цевта назад се извършвало с помощта на обеца, монтирана под патронника.
Без промяна останал ударно-спусковият механизъм (УСМ), който бил с единично действие. По това време в армейската практика вече се използвали широко пистолети с двойнодействащи УСМ. Югославските производители не заменили УСМ на пистолета, тъй като всичките му части били в един модул, който лесно се сменял при почистване и ремонт. Върху лявата повърхност на рамката на югославския пистолет бил монтиран предпазител, който при включено положение блокирал УСМ и затвора. Тази промяна била продиктувана от условията за износ на оръжието в САЩ.
Пистолетът бил предназначен за патроните 7,62х55 ТТ, които били внедрени в производство в патронната фабрика „Първи партизан”. Общата дължина на пистолета била 200 мм (с около 5 мм, по-дълга от тази на „ТТ”). Запазена била дължина на цевта от 116 мм.
За нуждите на полицейските структури и за административния състав на армията в края на 60-те години конструкторите на завода Crvena Zasta разработили компактен пистолет с обозначение М 70. При него са използвани редица конструктивни решения от руския ТТ. Изработван е в два варианта – за патроните 9-мм „къси” (.380 Аuto) и за 7,65-мм патрони Browning. Образците, използвани за 9-мм къси патрони, имат допълнително обозначение (k). И двата варианта имат по-малки размери и маса от М 57. Пистолетът има ударно-спусков механизъм с единично действие. Това е по-стара концепция за граждански и полицейски пистолет. М 70 е снабден с механизъм за заключване на ударното чукче. Лостът му е разположен от лявата страна на рамката. По данни на производителите 7,65-мм куршум пробива чамова дъска с дебелина 100 мм на разстояние 25 м. На същото разстояние 9-mm куршуми пробиват дъска с дебелина 70 мм. Това на пръв поглед е парадоксално. 9-мм патрон е по-мощен от патрона с калибър 7,65 мм, но има по-голяма челна площ. За това спиращата сила на „късата девятка” e по-голяма за сметка на пробивната способност. Пистолетът използва 8-зарядни пълнители. Общата му дължина е 165 мм, при дължина на цевта 94 мм. За своите габаритни размери и маса, М 70 притежава доста предимства, заключаващи се в малък откат при изстрел, висока надеждност и здравина на конструкцията.
Пистолетът М 70А може да се счита като усъвършенстван вариант на М 57. Различава се по вида на използвания патрон – 9-mm Parabellum и по подобреното качество на цевта. Замяната на патрона се наложила заради търсене на възможности за настаняване в чуждестранните оръжейни пазари, където преобладаващата част от пистолетите са предназначени за този патрон. Ръкохватката му била удължена, за да се помести в нея 9-зарядният пълнител.
Пистолетът CZ 99 е един от най-модерните пистолети, произвеждани в заводите Crvena Zastava. Той се появява под влияние на немско-швейцарския пистолет SIG Sauer P 226. Изработва се в два варианта в зависимост от използваните патрони. Те се различават по вместимостта на пълнителя и по масата. Образците, използващи патроните 9- mm Parabellum, имат вместимост на пълнителя 15 патрона, а използващите патрони 10-mm Auto имат пълнител с вместимост 11 патрона. Ударно-спусковият механизъм е с двойно действие и открито ударно чукче. В съответствие с модерните тенденции възпламеняващата му игла е снабдена с автоматичен предпазител. CZ 99 може да се носи безопасно с патрон в цевта. Това се гарантира от съвременната многостепенна предпазителна система. Тя включва наличието на предпазител, чийто лост е разположен от двете страни на рамката и постоянното блокиране на иглата, когато спусковото лостче не е натиснато докрай. Рамката е изработена от високоустойчива алуминиева сплав. Спусковата скоба е разширена, а предната ѝ стена е набраздена. Това позволява удобно захващане на пистолета едновременно с двете ръце. CZ 99 е снабден с индикатор за наличието на патрон в цевта, разположен на задната стена на затворния блок. През деня индикаторът се вижда добре, а през нощта се опипва с пръст. Мерните прибори имат флуоресцентни (светещи) точки, които позволяват използване на оръжието при липса на светлина. Дължина на цевта на пистолета е 108 мм, масата 0,845 кг.
Разновидности на CZ 99:
– CZ 99S — Усъвършенстван вариант с допълнителен предпазител върху корпуса на затвора.
– CZ 999 Scorpion — използващ патроните .40 S&W, които се предпочитат в някои страни и предимно в САЩ.
– CZ 05 — разработен през 2007 г. с добавена „пикатини” релса. Изнася се към чуждестранни потребители с обозначението EZ. Предназначен е за патроните 9-mm Parabellum.
