Радослав СИМЕОНОВ
Темата за съдбата на българските военни гробища и паметници в чужбина е особено болезнена и чувствителна за нас. И няма как да е другояче, защото по-голямата част от тях са безвъзвратно унищожени а костите на над 180 хиляди български мъже продължават и досега да лежат под безкръстни гробове и поругани могили. Погазвайки грубо всякакви международни договорености и споразумения, дори и някои основополагащи християнски норми, съседните балкански държави десетилетия наред са провеждали системна и целенасочена политика за заличаване на следите от българската военна памет.
Според един доклад на някогашното Министерство на войната от 1 октомври 1937 г. почти 80% от загиналите във войните през 1912–1918 г. са погребани в чужбина. Оттам става ясно, че броят на българските военни гробища извън пределите на страната е около 1500, като 320 от тях са на територията на Румъния. За разлика от останалите балкански държави, които брутално унищожават нашите военномемориални обекти, то румънските власти предприемат една по-гъвкава линия на поведение. От една страна, чисто формално, те съблюдават международните споразумения по отношение на тяхното опазване и съхраняване. Но от друга, те също заличават български военни гробища и паметници под различни предлози. Все пак обаче, за разлика от Македония и другите ни балкански съседи, в Румъния съществуват две официални международни военни гробища, в които са обособени парцели с погребани български военнослужещи – Pro Patria в Букурещ и Mircea cel Batran (в превод „Мирчо Стари”, т.е. то носи името на известния влашки воевода от края на XIV–началото на XV в., който според румънската историография присъединил Добруджа към пределите на държавата).
Каква е историята на тези две военни гробища? След края на Първата световна война, разпокъсана и ограбена, България се оказва в много тежка международна изолация. Единственият международен документ, който й гарантира правото да полага грижи за гробовете на падналите извън нейните границите български военнослужещи, е Ньойският договор, и по-точно неговите членове 116 и 117. Това са може би най-уникалните клаузи на този иначе грабителски и несправедлив договор, които третират съвсем равнопоставено както победители, така и победени. Но за съжаление, през първата половина на 20-те години на миналия век България все още няма възможност да започне провеждането на такава политика, нито пък разполага с изградена концепция как да я реализира.
Първите по-сериозни опити на българските държавни институции да предприемат конкретни мерки в закрила на българските военни паметници в чужбина и респективно в Румъния датират от 1925 г. С Писмо № 410 от 17 март 1925 г. тогавашният министър на войната ген. Иван Вълков, описвайки плачевното им състояние, призовава Министерството на външните работи да предприеме официални постъпки пред правителствата на съседните балкански държави за издирването на наши военни гробища в чужбина. Той се позовава изцяло на текстовете на чл. 116 и чл. 117 от Ньойския договор, още повече че
в България също се полагат грижи за чуждите военни гробища в съответствие с международните споразумения. Ген. Вълков изразява мнение, че най-напред подобни сондажи трябва да бъдат направени пред румънското правителство, защото според него властите тук са „най-благоразположени”, а и броят на българските военни гробове не е толкова внушителен като този в Македония.
Като реакция на отправения призив от ген. Вълков Външното министерство с Писмо № 346 от 10 март 1926 г. прави първия си опит да постави пред румънската страна въпроса за броя и местонахождението на българските военни гробища. Едновременно с това в него се прави предложението в Букурещ и Тулча да бъдат изградени две български военни гробници мавзолеи под формата на вкопани в земята възпоминателни пирамиди. Но отговорът от румънска страна идва пет години по-късно, чак през 1930 г., и то след още няколко настоятелни български дипломатически демарша.
Междувременно, румънските власти, без да съгласуват своите действия със заинтересованите български институции, пристъпват към създаването на събирателно военно гробище за всички загинали в Добруджа румънски, германски, руски, сръбски и български войници. Под този предлог всъщност те легитимират действията си по събарянето и заличаването на всички съществуващи до този момент български военни гробища и паметници. От политико-стратегически съображения за място на това гробище е избран не град Тулча или някой друг компактно заселен с българи район в Северна Добруджа, а незначителното и никому неизвестно селце Мирча вода, намиращо се на 12 км северозападно от гр. Меджидие.
Изграждането на това гробище започва през 1925 г. на площ от 8 дка в района на жп гарата, която е отдалечена на километър от самото селище. Гробището има правоъгълен план, а в геометричния му център се издига внушителен четиристенен монумент костница, върху който е разположен орел с разперени крила. От всяка страна на монумента е изписан на четири езика следният текст: „Като символ на храбростта и военната чест в тази гробница спят заедно вечния си сън румънци, руснаци, германци и българи, загинали в Първата световна война”. В рамките на гробището е построен и малък параклис, обслужван от монаси, които би трябвало да се грижат и за благоустройството на гробището.
По официални румънски данни в Mircea cel Batran са пренесени тленните останки на около 5300 войници и офицери от различни националности, загинали по време на бойните действия на Добруджанския фронт. От тях 423 са идентифицирани и положени в единични гробове с изписано на румънски език име и войскова единица. В северозападната част на гробището е оформен българският сектор, състоящ се от 98 гроба. На първата линия е ситуиран гробът на знаменития флагман на българската конна артилерия майор Георги Векилски, загинал през пролетта на 1918 г. По-късно обаче тленните останки на българския офицер са били пренесени в София, а в Мирча вода остава само неговият символичен гроб. Интересното е, че единични български погребения има и в съседните три сектора – руски, немски и румънски, като най-голям е техният брой в руския сектор. Така общото число на погребаните в Мирча вода български военнослужещи се оказва 136 души.
Опитите за идентифициране на тяхната самоличност само частично се увенчаха с успех, тъй като върху бетонните кръстове понякога е изписана непълна, неточна и дори погрешна информация относно личността на погребания. След продължителни проучвателска и издирвателска дейност от страна на експертите в отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание” бяха разчетени и установени имената на 15 наши офицери и 39 подофицери и войници.
В заключение може да се спомене още една любопитна информация, свързана с историята на това гробище. По времето на управлението на комунистическия диктатор Н. Чаушеску то е напълно изоставено и превърнато в селскостопански двор. Благодарение на инициативата на румънската неправителствена организация „Култ към героите” гробището е изцяло възстановено и реконструирано през 2007 г. В него са поставени четири оръдия, а на специални пилони са издигнати националните флагове на България, Румъния, Русия и Германия. Церемонията по повторното му официално откриване бе проведена на 3 ноември 2007 г. На нея присъства и делегация от Министерството на отбраната, в която влизат полк. Николай Икономов и Иво Антонов. Но въпреки старанието на румънските власти желаещите днес да посетят това гробище няма как да го сторят, защото месторазположението му никъде не е маркирано и обозначено, а и по шосейната мрежа няма никакви указателни табели към него.
През първата половина на 30-те години на XX в. се наблюдава интензифициране на българско-румънските преговори по отношение на военните паметници. Към края на 1930 г. Българската легация в Букурещ уведомява Външното ни министерство, че най-после има отговор от румънска страна по отношение на нашите предложения за изграждане на въпросните костници мавзолеи в Букурещ и Тулча. Но северните съседи обвързват тяхното евентуално изграждане с подобряване на състоянието на румънските военни паметници у нас от времето на Руско-турската освободителна война и Първата световна война. Затова от Легацията препоръчват исканията към румънските власти да се концентрират към вече съществуващото в Букурещ военно гробище Pro Patria. Последното възниква през декември 1916 г. като съюзническо военно гробище в южните предградия на румънската столица. В него се погребват основно германски, турски и австро-унгарски чинове. Официалното откриване на гробището се състои на 24 август 1918 г., като броят българските гробове към тази дата е 44, десет от които се приемат за неизвестни. Част от погребаните се числят към състава на съюзническата българско-немско-турска „Дунавска армия”, която в края на ноември 1916 г. форсира р. Дунав при Свищов и осъществява т. нар. Мунтенска операция за изваждането на Румъния от войната. Друга част от тях пък принадлежат към полковете от Сборната пехотна дивизия на ген. Кантарджиев, която в продължение на 9 месеца воюва срещу руски войски на т. нар. Серетски фронт през 1917 г. По данни на Легацията към 1931 г. българските кръстове са вече напълно прогнили и имат нужда от подмяна с циментови. Освен това те са разпръснати в различни точки на гробището, което най-изрядно се поддържа от кметството на румънската столица, но с германски финансови средства. Българското посолство в Букурещ предлага на нашето Външно министерство да влезе в пряк контакт с управата на гробището и да изиска от нея отдаването на един парцел, в който да бъдат събрани всички наши надгробия.
След продължителни преговори най-после се стига до ратифициране на споразумението за създаване на самостоятелен български сектор в рамките на Pro Patria. Управата на гробището се съгласява да „приюти” още тленни останки на наши военнослужещи, които са били погребани по време на войната в други румънски граждански гробища като „Генча” и „Отоман” в Букурещ и „Бълърия” край Гюргево. Така броят на българските единични надгробия в Pro Patria нараства до 72 Решено е също така да бъде издигнат общ монумент с надпис под формата на паралелепипедна паметна плоча. Церемонията по официалното откриване на българския сектор се осъществява на 21 май 1936 г. в присъствието на официални лица от Министерството на отбраната, българския посланик и военния аташе в Букурещ, като и представители на многолюдната българска колония в румънската столица.
След края на Втората световна война българският сектор в Pro Patria е постепенно занемарен и изоставен. През 2005 г. специална работна група от Министерството на отбраната изготвя проект за неговото реновиране, в резултат на което през следващите години възстановеният български парцел в Pro Patria се превръща в средище за провеждането на различни църковно-военни ритуали. През март 2016 г. гробището е посетено от тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев, придружен от своя румънски колега Михня Моток. След направените реконструкции българският сектор в Pro Patria се утвърждава като едно от най-добре поддържаните места в чужбина, където са погребани български воини. Предвид на факта, че това международно гробище се намира почти в централната част на Букурещ, както и поради неговата образцова поддръжка, то би могло да стане прицелна точка за много български туристи, посещаващи румънската столица. Но преди всичко то заедно с интернационалното военно гробище Mircea cel Batran си остават паметни места, свързани с нашата славна военна история, които трябва да бъдат почитани и поддържани.
*Главен експерт в отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание” в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание”
Снимките са от архивите на автора и на директора на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” Иво Антонов
Бел ред. – В някой от следващите броеве ще представим съдбата и на другите български военни гробища в Румъния
