В края на май германският канцлер Ангела Меркел отказа поканата на Доналд Тръмп да отиде в САЩ за срещата на Г-7, която първоначално бе насрочена за този месец. И вероятно пак ще откаже, ако събитието се проведе през септември, каквито са новите планове на американския президент. Меркел се оправда със ситуацията около пандемията с коронавируса – все пак тя е на 65 години и е в рисковия контингент. Тръмп обаче е доста по-възрастен от нея, но явно не се плаши от вируса. В навечерието на президентските избори в САЩ той иска да вдигне шум и да си направи пиар, като събере всички лидери от Г-7 и, разбира се, като постави себе си в центъра на вниманието.
Същевременно, от своя страна, Меркел също се стяга от другия месец да поеме ротационното председателство на организация, която е доста по-важна от Г-7 – Европейският съюз. В плановете на канцлера влиза провеждането на среща на високо равнище ЕС–Китай, макар че първоначалната дата за нея през септември бе отменена. Така че германското председателство на ЕС, не само че няма да донесе нищо на Тръмп, но ще насочи фокуса на вниманието към Китай – страната, която стопанинът на Белия дом смята за противник.
Към очевидната лична неприязън между Меркел и Тръмп трябва да добавим и постоянните критики на американците, че Германия не отделя достатъчно средства за отбрана и има непропорционално малък принос за военните способности на НАТО. На този фон дойде новината от миналата седмица, че Вашингтон смята да изтегли 9500 от общо 34 500 американски войници базирани в Германия. Още 17 хиляди американци работят в базите на германска територия като цивилни служители. Новината е съобщена от високопоставен служител на Белия дом на агенция „Ройтерс“, но засега не е официално оповестена от американската администрация или от властите в Берлин. Въпреки това с оглед на сегашното ниво на отношенията между САЩ и Германия тя звучи достоверно.
Предполага се, че част от тези военнослужещи ще бъдат преместени на други места в Европа, а като тяхна потенциална дестинация най-често се сочи Полша. Сигурно ще има и такива, които ще бъдат върнати обратно в САЩ. Засега не е ясно какви точно части ще бъдат преместени, но според „Ню Йорк таймс“ сред тях ще попадне ескадрила самолети F-16. Нареждането на Тръмп е резултат от месеци наред работа на ген. Марк Майли, председател на Съвета на наначалник- щабовете на американската армия.
Всъщност американските войски в Германия са наследство от ерата на Студената война когато ФРГ беше на „фронтовата линия“ със СССР и неговия източен блок. През последните три десетилетия обаче средата за сигурност в Европа и в света се измени значително. Германия вече граничи само с държави от НАТО плюс приятелските Швейцария и Австрия. Така че дори и при най-мрачните сценарии е трудно да си представим, че германците ще имат нужда от съюзническа армия, за да провеждат териториална отбрана. Неслучайно американското военно присъствие в Германия започна да намалява много години, преди Тръмп да влезе в Белия дом.
Сега за Пентагона Германия е преди всичко логистичен пункт за прехвърляне на войски и техника. Такава е функцията на базата на американските ВВС в Рамщайн, откъдето се пренасочват части за Афганистан, Близкия изток и Африка.
Според някои данни именно в тази база е центърът, от който Пентагонът провежда антитерористични операции по цял свят. В Ландщул пък се намира най-голямата задгранична военна болница на САЩ. В Щутграт е командният център за управление на всички американски военни контингенти в Европа и Африка, а в Графенвер е разположен един от най-големите военни полигони на Стария континент, където американците тренират.
Доста спорен е въпросът има ли Германия интерес от запазване на значително американско военно присъствие на своя територия. Едно социологическо проучване от 2018 г. показва, че 42% от германците биха искали американските войски да се изтеглят, докато 37% са на обратното мнение. За отбелязване е, че през 1951 г. против американското военно присъствие са били само 21% от запитаните германци.
Това, което е ясно, е, че Тръмп въобще не е съгласувал решението си с германските съюзници, да не говорим пък за обсъждане и съвместно вземане на решение. Поради това повечето високопоставени политици и в Берлин, и във Вашингтон критикуват поредната екстравагантна стъпка на президента. Решението е „дребнаво и глупаво“, заяви сенаторът Джак Рийд, водещият демократ в сенатската Комисия за въоръжените сили. „Причината да имаме войски в Германия е не е да защитаваме германците. Всичко там е в наша полза“, коментира генералът от резерва Бен Ходжис, бивш командващ силите на САЩ в Европа. „Това решение не изглежда да е обвързано с каквато и да е стратегия“ – допълва той.
Членовете на Републиканската партия в Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите на САЩ също призоваха президента Тръмп да не изтегля американски войски от Германия. В писмо на 22-ама депутати се твърди, че такава стъпка ще отслаби НАТО, ще окуражи агресивността на Русия и в крайна сметка ще нанесе съществена вреда на националната сигурност на САЩ .
Като вредно за трансатлантическата връзка оценяват решението на Тръмп и повечето депутати от управляващата в Германия Християн-демократическа партия. Одобрение за намаляването на американското военно присъствие изказват само представителите на крайната левица и на зелените в Бундестага.
В крайна сметка, трябва да е ясно, че политическият хлад, който повя между Вашингтон и Берлин, до голяма степен се дължи на субективния фактор. Ако Тръмп загуби изборите през ноември, отношенията между САЩ и Германия вероятно отново ще се върнат на предишното си равнище.
