Претенцията на лидера на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) в Република Северна Македония Али Ахмети в следващото правителство на страната премиерът да бъде албанец предизвика такова смайване, а на места и истинска ярост край Вардар. Чудя се обаче толкова ли изненадаха думите на някогашния командир на Армията за национално освобождение (АНО), чиито членове преди 18 г. създадоха Демократичния съюз за интеграция като политическо крило на АНО (ДСИ). С него всички те влязоха в политиката в Република Македония, много бързо заеха мястото на удобен коалиционен партньор на македонските политически партии: първо на ВМРО–ДПМНЕ на Никола Груевски, а сега – на социалдемократите на Зоран Заев (СДСМ).
Защо наистина беше тази ярост срещу Ахмети не разбирам. Първо, той заяви желанието си следващият премиер да бъде етнически албанец на юбилейна среща по повод 18 г. от създаването на ДСИ. Цялата иконография, тържествената атмосфера и очакванията на присъстващите бяха насочени към това, лидерът на партията да заяви какви са неговите очаквания от предстоящите предсрочни парламентарни избори. Да, все още се водят консултации за датата на вота, явни или повече дискретни, между лидерите на парламентарните партии, които участват в тази неформална, но важна форма на управление
като т.нар. „лидерски срещи“ Но дали денят на изборите е 5 юли, както социалдемократите на Заев и самият Ахмети искат, или ще бъдат отложени след окончателния край на пандемията с коронавируса, което може да бъде и през есента, както опозицията иска, не е важно. Привържениците и активистите на ДСИ очакваха от своя лидер заявка за повече власт в бъдещото управление и той оправда тези очаквания: премиер албанец.
Второ, такива заявки за повече присъствие в управлението се правят тъкмо по тържествени поводи, а не на рутинна пресконференция например. Губи се внушението от ефектното послание. А така се дава основание да се вслушаме сериозно в нея. Защото Ахмети не само я заяви сериозно, но и продължи да я повтаря на всяка своя следваща предизборна среща. Което пък доказва, че тази претенция на някогашния бунтовнически лидер от Шар планина по време на гражданския конфликт през пролетта и лятото на 2001 г. ще бъде в основата на цялата му реторика по време на кампанията. Защото Ахмети знае, че неговият електорат очаква тъкмо това. И защото главно тъкмо с политическата активност на Али Ахмети се свързват всички днешни позиции на албанците в управлението на Република Северна Македония. И въведеният квотен принцип за това, всеки четвърти в администрацията да бъде етнически албанец, както и издигането на един от някогашните командири на АНО и бивш офицер на някогашната югоармия Талат Джафери за председател на парламента и приемането на Закона за езиците, според които албанският става втори служебен език на цялата територия и във всички институции на държавата. И какво ли не още от колективните права на албанците в днешна Република Северна Македония. Което ме кара да мисля, че искането за
албанец премиер не е само предизборен лозунг призван да закара повече избиратели към урните. А че Ахмети сериозно обмисля тази възможност, реализацията на която, естествено, ще зависи от изборните резултати на ДСИ, а и на другите албански политически субекти.
Трето, в цялата почти трийсетгодишна история на независима и суверенна Република Македония, сега Северна такава, няма кабинет, който да не е бил коалиционнен. Освен представители на партиите на македонците в тях задължително влиза и партията на албанците, която на изборите е постигнала най-добър резултат. В началото на 90-те на миналия век това беше Партията на демократичния просперитет (ПДП), после тя бе заменена във властта от Демократичната партия на албанците (ДПА) на покойния Арбен Джафери, а след 2001 г. и след Охридския мирен договор – от ДСИ на Али Ахмети. Но и ПДП, и сега ДПА след излизането си от властта се маргинализираха дотолкова, че ПДП няма представители в парламента, а ДПА има само един и това е лидерът й Мендух Тачи. Е, появиха се нови политически субекти на албанците, които са в Събранието и се опитват да играят роля на опозиция не само на властта, но повече на ДСИ на Ахмети, който продължава да живее със самочувствието на лидер на всички албанци в Република Северна Македония. Така че заявката на Ахмети е и публичен сондаж как ще реагира на идеята коалиционният партньор досега – СДСМ на Зоран Заев. Доскорошният премиер Заев реагира така, както и се очакваше. Ясно даде да се разбере, че ако Ахмети наистина иска това, Заев няма да прави коалиция с него. Лидерът на СДСМ е определен с партийно решение за мандатор на бъдещия кабинет, ако се стигне до това, социалдемократите отново да съставят кабинет и да търсят свои коалиционни партньори. С други думи, Заев каза ясно: Аз ще съм бъдещият премиер, ако спечелим изборите и получим правото да съставим кабинет.
Заев не можеше да отговори по друг начин. Защото и той си дава сметка, че е в предизборна кампания, и той трябва да връща кондицията на своето избирателно тяло с решителност и последователност. Но за да не бъде обвинен в етническа непоносимост, смекчава тона, като посочва, че според Конституцията премиер става този, който в парламента получи най-малко 61 гласа от всички 120 депутати. С парламентарно мнозинство зад гърба си, начело на изпълнителната власт, независимо от коя етническа общност си. То, друго и не може да бъде в една мултиетническа, мултикултурна и мултиконфесионална държава, каквато е днес Република Северна Македония. Някогашната идея за национална държава на македонците отиде във фризера заедно с нарастването на влиянието на албанския етнически и политически фактор в управлението на страната…
Но пък мен сега ме сърби ръката да разкажа една лична история. През февруари м.г., когато Народното събрание трябваше да ратифицира Протокола за членството на Република Северна Македония в НАТО, в София дойде делегация на Събранието от Скопие, водена от спикера му Талат Джафери. От БНТ бяха решили да се направи интервю с него – човекът за първи път идва у нас в това си качество, албанец, с интересна бунтовническа, а после и политическа биография. Обадиха ми се с предложение да направя интервюто с Талат.
Приех, срещнахме се в една от залите на хотел „Шератон“, проведохме разговор, който бе излъчен в сутрешния блок на Канал 1. И понеже това беше времето, когато оттатък течеше предизборната кампания за президент на държавата, попитах Талат дали смята, че е дошло времето за албанец, държавен глава на Република Северна Македония. Той ми отговори категорично: щом аз мога да бъда председател на парламента, защо и президентът да не бъде албанец. Попитах дали лично той иска да се кандидатира, но получих отговор, че няма такива амбиции. Приех го за искрен.
С Талат се видях пак тази пролет, на приема на българското посолство в Скопие по случай Трети март. Това пък беше времето на предизборната кампания за насрочения тогава предсрочен парламентарен вот на 12 април, отложен поради пандемията от коронавируса. Той вече бе разпуснал парламента и се стягаше да поведе листата на ДСИ в пета изборна единица с надеждата, че пак ще влезе в Събранието и пак ще го оглави. Е, на 5 и 12 май 2019 г., на двата тура на президентските избори все пак се състезаваха двама македонци, като единият – Стево Пендаровски, спечели. Писахме за това, но май пак се налага да повторя, че демографското съотношение край Вардар е все още такова, че дава предимство на македонските кандидати за държавен глава. Защото там има принцип – македонец за албанец не гласува, дори и като форма на спазване на партийна или апаратна дисциплина. Докато обратното е политическа реалност: президент става този македонец, който обикновено на втория тур получава масовата подкрепа на дисциплинирания албански електорат.
Пък оттатък нека се смеят и нервничат, че Ахмети поискал албанец за премиер.
