Минимална заплата ще се определя вече според професията, ръста на заплащането на работещите в бюджетния сектор и препоръчителни суми за всяка длъжност. Това се споразумяха правителството, работодателите и синдикатите, подписвайки 2-годишно национално споразумение. То обхваща 5 ключови области – бизнес среда и икономика, енергетика, ”Зелената сделка”, демография, образование и социални политики.
Минималната заплата още от 2021 г. ще е различна за всеки бранш. Всяка година профсъюзите и работодателите ще договарят минималното заплащане по отрасли, държавата няма да го определя административно. Когато бъде въведен този механизъм, ще отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете. Години наред синдикати и работодатели не можеха да се разберат за минималната заплата и държавата я определяше административно.
Документът предвижда препоръчителен индекс на нарастване на заплатите по сектори. Постигнато бе съгласие с правителството да осигурява ежегоден ръст на заплатите в бюджетния сектор, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Това трябва да стане чрез оптимизиране на министерствата, финансирани директно от бюджета, и административни структури с прекомерна заетост.
”Най-големият компромис от страна на бизнеса беше това, че трите дни болнични продължават да се плащат от работодателите, а най-големият компромис, който направиха от своя страна синдикатите, е това, че не се прие тяхното предложение да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината”, обясни социалната министърка Деница Сачева.
Максималният осигурителен доход ще се определя по швейцарско правило, при което се използват 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията за предходната година. Това може да стане от 2022 г. Сметките от миналата година на КНСБ, когато лансираха предложението, показаха, че по този начин той ще стане 3160 лв. Това от своя страна ще увеличи приходите в бюджета с над 40 млн. лв. и ще вдигне таванът на пенсиите от 1200 лв. на 1264 лв.
”В самото начало се съгласихме, че са необходими демографски политики, такава е договорката да се разработи национална програма за жилищна политика, която не е правена досега”, каза още шефът на КНСБ.
В областта на образованието договорките са да се увеличи броят на студентите по технически специалности. ”Това трябва да се стане за сметка на специалности, които нямат голямо приложение”, заяви президентът на КТ ”Подкрепа” Димитър Манолов. Предвиждат се кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент завършилите по държавна поръчка да работят за определен период в България.
