„Дяволската планина“ е купчина от отпадъци, наричана trümmerberg –хълм от отломки от войната.
Бившата американска подслушвателна станция в Берлин се превърна в магнит за туристите. Всяка година милиони туристи обикалят забележителностите на Берлин, но това стана обект на особен интерес, става дума за Тойфелсберг – бившето секретно военно съоръжение, изградено по време на Студената война. По-рано хълмът е привличал вниманието само на любителите на различни „секретни мисии“ и шпионски истории, но сега към него се отправят много повече гости на германската столица, водени от желанието да зърнат едно от местата, откъдето САЩ с години са шпионирали комунистическия лагер.
Със съдействието на доброволци и на Асоциация Берлин–Тойфелсберг територията на бившата подслушвателна станция е била разчистена и превърната в туристическа атракция, която всеки може да разгледа срещу такса от 15 евро на човек.
Както съобщава The Local, за 12 месеца броят на посетителите е нараснал с 30–40%. Бившата американска радиолокационна станция Тойфелсберг е действала до началото на 90-те години на миналия век. Самото място е свързано с изключително интересна история. Дяволският хълм – Тойфелсберг, е бил издигнат от стотици хиляди отломки на разрушени сгради, които били извозвани дотам след края на Втората световна война.
Мястото, където да бъде построена станцията, не било избрано случайно. Съюзниците установили, че новият хълм е идеална позиция, от която се „чува“ всичко, което става на територията на Източен Берлин!
А ето и още подробности: Извън популярните туристически маршрути между Бранденбургската врата и Александерплац се намира Тойфелсберг. Представлява ниско възвишение югозападно от Берлин с относителна височина 80 м, рязко открояващо се сред ниския терен около него. Тойфелсберг (от немски: Дяволска планина), както и още 15 подобни възвишения около и в града са огромни купчини отпадъци, наричани с термина Trümmerberg (планина от отломки).
След схизмата между Източен и Западен Берлин управата на последния е принудена да събира боклуците на изцяло своя територия, която е силно ограничена. Така през 1950 г. започва издигането на Тойфелсберг като 22 години средно 600 камиона помагат за своеобразната орогенеза на планината от отломки. През 2013 г. се оказва, че всъщност височината на възвишението е по-голяма – 120,1 м, което го прави най-високата точка в провинция Берлин.
Това, което прави Тойфелсберг по-интересен обект от купчина натрошени тухли и керемиди, се крие в основата и върха му. На същото място нацистите са започнали строеж на военен колеж, част от плана за превръщането на Берлин в Световна столица Германия. Краят на войната заварва проекта още в началото му и той е зарязан, впоследствие частично разрушен, а накрая и засипан, за да се появи днешният Тойфелсберг.
През есента на 1937 г. строго секретните планове за новата сграда са напреднали достатъчно далеч, за да поставят основата на 27 ноември. В своите мемоари главният архитект на Хитлер, Алберт Шпеер, наричан също и Първият архитект на Третия райх, по-късно ще говори за факта, че той надхвърля идеите на Хитлер за размери, поне що се отнася до разширяването на градското планиране. Хитлер представя идеите си за планирането на столицата в речта си за полагане на фундаменталния камък: „Ето защо моите неизменна воля и решение да осигуря на Берлин онези улици, сгради и обществени места, които ще го направят да изглежда подходящ и достоен за всички времена – да бъде столица на Германската империя. Към това убеждение сега полагам фундаменталния камък за военния инженерен факултет на Техническия университет в Берлин. Той трябва да се превърне в паметник на немската култура, немските знания и немската сила“.
През 1950 г. Алберт Шпеер прекарва четвъртата си година в затвора „Шпандау“ за военни престъпници. Архитектът на фюрера отбелязва в дневника си на 22 юни същата година: „През тези седмици на 1950 г. трябваше да бъде завършена и първата фаза на строителството на новата световна столица на Третия райх. Когато обещах на Хитлер тази дата през 1939 г., той вярваше, че именно тук ще се състои голямо световно изложение, което трябваше да се проведе през настоящата 1950 г.“ Уви, Хитлер нямаше този шанс, за щастие на света, а подслушвателите на САЩ към комунистическия лагер вероятно са едни от най-важните, благодарение на които нямаше „гореща“ трета световна война, която остана само „студена“!
80 млн. райхсмарки за една фикция.
Разходите за строежа са били високи дори за нацистките условия и се очаквало да надхвърлят 80 млн. райхсмарки. В последните месеци преди началото на войната само строителството на факултета е изтласкано напред, докато той също престава поради недостиг на материали и накрая е спрян. През февруари 1940 г. Гьоринг нарежда да бъдат спрени всички строителни проекти, които не са от съществено значение за войната. Паметникът на германската власт се проваля няколко месеца след полагането на фундаменталния камък заради безумните планове на Хитлер да завладее света. По ирония на съдбата именно войната възпрепятства изграждането на новия военен колеж!
