Може да се говори и за някаква зависимост – заради пандемията с коронавируса няколко държави от Западните Балкани отложиха изборите си почти по едно и също време, за да дойде моментът, когато все пак ги наредиха в близки дати за повторен опит. Република Северна Македония бе насрочила предсрочния парламентарен вот на 12 април и въпреки че все още няма официално потвърждение, отива пред урните на 5 или 8 юли. Сърбия трябваше да гласува на 26 април, но отложи всичко заради високия процент на заболели от вируса и съответно починали от него. Сега се надява всичко да се случи на 21 юни, значи, в неделя. Нещо подобно като сценарий имаме и в Хърватия. Което пак ни кара да мислим, че в почти идентични карантинни и епидемични условия трите някогашни югорепублики се гледат една друга как да постъпят, разсичайки съчетанието между здравеопазване и политика. Поне за политическия елит в Скопие съм сигурен, че през цялото време на пандемията надаваше ухо какво се случва на север и копираше действията и инструментите за справянето с епидемията. Май че писах за този рефлекс винаги да се съобразяват с Белград за каквото и да иде реч. Който рефлекс, за съжаление, се предава и на новите поколения политици край Вардар. Стокхолмски синдром, който действа и се проявява още по-релефно тъкмо в извънредните условия на борбата с COVID-19.
Странното е и друго – че решимостта да се отиде пред урните и в Белград, и в Скопие се проявява, тъкмо когато и в двете държави се заговори за нова вълна или нов пик на заразените и починалите от вируса. Поне цифрите говорят за такава тенденция. Но управляващите социалдемократи на Зоран Заев в Република Северна Македония и „народняците“ на Александър Вучич в Сърбия очевидно са решили да пренебрегнат епидемичните съображения и препоръки и да отидат на решителна политическа битка. Вероятно, надявайки се, че поведението им по време на епидемията им е дало допълнителни козове, които да „пуснат“ в предизборната надпревара и така да натежат при определянето на победителя на вота. Поне за Вучич, силният човек в Сърбия от много години насам това е така без капка съмнение. И поради тази причина вероятно са очакванията, че на 21 юни неговата Сръбска прогресивна партия ще спечели мнозинството от гласовете в тройния избор – парламентарен, регионален и местен. Повечето от прогнозите определят на партията над 50 на сто от гласовете в парламента – Скупщината, което пък би дало възможност за съставяне на самостоятелно еднопартийно правителство. Но поради няколко причини това едва ли ще се случи. Първо, ако тази прогноза се окаже точна, това ще означава, че Сръбската прогресивна партия, т. нар. „народняци“, ще има крехко, но все пак мнозинство в 250-местния парламент. Вярно, сръбската опозиция е разединена и раздробена, което в голяма степен се дължи и на политиката на Вучич да си „купува“ съюзници, макар и малки, които да оказват парламентарна подкрепа.
Второ, досегашният мандат на СПП премина в успешна коалиция със Социалистическата партия на Ивица Дачич, първият вицепремиер и министър на външните работи. Това е партията на Слободан Милошевич, ако го помните още, която все пак има значително влияние сред избирателите тъкмо заради спомена за някогашния сръбски партиен и държавен лидер, намерил смъртта си в затвора на Трибунала в Хага. Е, при формирането на досегашното правителство на премиера Ана Барнабич преди четири години Дачич проведе тежки и нервни пазарлъци за участието на неговата партия в изпълнителната власт. Някои тогава твърдяха, и то не без основание, че в основата на пазарлъка е била личната позиция на Ивица Дачич. Който, ако си спомняте и това, в един период дори беше премиер на Сърбия. Тогава президентът Вучич намери решение, като даде премиерския пост на технократката Ана Барнабич и й възложи да се занимава преди всичко с финансовите и технологичните въпроси на управлението. Докато Дачич бе определен за първи вицепремиер и външен министър, който щял да отговаря за политическата линия, която коалиционният кабинет да следва. Дачич се постара да оправдае поста си на „втори премиер“, като за четири години като външен министър успя на няколко пъти да изрече обидни думи по отношение на политици и държавници от съседните страни, за които после несръчно се оправдаваше. Но и да намали броя на държавите по света, признали независимостта на Косово, почти до магичната цифра 96, която е прагът за членството в ООН. Той беше и шутът на властта който забавляваше високопоставени гости в Белград, пеейки „Подмосковньiе вечера“ на руски пред Владимир Путин или пред Ердоган, дори и пред китайския Си Дзинпин. С други думи, коалиционният партньор на „народняците“ на Вучич им вършеше доста от неприятната и „артистична“ външнополитическа работа, та Дачич да си е постлал за следващ коалиционен мандат със Сръбската прогресивна партия.
Третото също не е без значение. Президентът Александър Вучич винаги е бил обвиняван в автократизъм, който на моменти надхвърля конституционните му правомощия. Въпреки че е държавен глава, той в повечето случаи се държи като премиер, който „върти“ изпълнителната власт. Неговото политическо влияние сред институциите на държавата е неоспоримо, медиите в преобладаващото число са под негов контрол, публичното му присъствие е плътно, създавайки му образа на модерен националист с европейско лустро приемлив еднакво и в Москва, и в Брюксел, и в Пекин, и оттатък океана. Той управлява страната си еднолично, колкото и да се опитва да опровергава това. Пък и миналото му на млад политик, излязъл изпод шинела на радикала Воислав Шешел, очевидно не се забравя лесно…
Впрочем, понеже стана дума за Шешел, да добавя, че и той с неговата Радикална партия ще участва във вота на 21 юни. Това пък повдига въпроса, как така един осъден от Трибунала в Хага политик от времето на войните при разпада на Югославия, човек с присъда за престъпления против човечеството, пуснат уж за домашно лечение в родината си и после „забравил“ да се върне, предлага публичните си услуги по време на предизборната кампания и се кани да седне в Скупщината…
Та, дори и неговата СПП да спечели, Вучич, струва ми се, би препоръчал изпълнителната власт да бъде ръководена от коалиционен кабинет, дори с повече от един партньор. С това президентът може да спечели симпатии на повече хора, демонстрирайки подкрепа на по-широко партийно и обществено представителство във властта.
Случайно или не, три дена преди вота, на 18 юни в Белград пристига външният министър на Русия Сергей Лавров. А три дена след изборния ден Вучич ще бъде в Москва при Путин за честванията на 75-ата годишнина от края на Втората световна война. Както стана ясно, Лавров щял да донесе подкрепа за Сърбия по въпроса за Косово най-актуалният въпрос за Белград в момента. Ето ви още един фактор в полза на Вучич, а чрез него и на кандидатите от Сръбската прогресивна партия.
А ако случайно се зададе логичният въпрос: чакайте, та само Вучич ли се явява на тези избори, та само за него говорите? Не, разбира се. А когато у нас идват избори, при тази самосъсипала се опозиция, разхвърляна насам и натам, както е и в Сърбия, за ГЕРБ ли говорим, или повече за Борисов?
