Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Среща на слово и живопис: Баща и син Пеневи

[post-views]
Среща на слово и живопис: Баща и син Пеневи

2_$_199Една среща между баща и син, която приживе животът не е осъществил, се случи през седмицата в галерия „София прес”. Вечно бунтарският поет Пеньо Пенев и синът му, художникът Владимир Пенев, се срещнаха чрез една книга и една изложба. Организираха го Съюзът на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов”. Рядкото библиофилско издание е под заглавие „Аз, глас и съвест на епохата”, а изложбата от 15 платна – „Пътеки”.
Картините са създадени от Владимир Пенев през последните години по стихове на баща му. Но това са самостоятелни творби, той отрича това да са илюстрации.
Владимир Пенев споделя, че е наследил и приятелите, и враговете на баща си. „През годините приятелите ми помагаха в пътя ми. Чувствах се задължен да преведа на живописен език любимите ми стихове на моя баща. Затова направихме с издателство „З. Стоянов” този сборник. От любимите ми стихове са „Епоха”, „Поръчение”, „Дни на проверка”, „След залеза”. Те са повод за интерпретиране на тъгата и възторга на поезията му, но неговите стихове не се нуждаят от илюстрации. В това издание си даваме среща с моя баща, нашата среща на Пеневи.” И добавя, че го вълнува да се изчисти името на поета от лепнатото клише, с което е използван от един строй – за сметка на непознаването на лириката, на любовните му стихове, на сатирата, напълно неизвестна.
Литературната история наистина е длъжница на Пеньо Пенев и той остава неразбран от времето си. Неизвестен с много от стиховете от интимната му любовна лирика, които са събрани в това издание. Изданието има и диск с глас на поета от „Златния фонд на архива на БНР“. Направен е през 1959 г., когато млади пишещи творци се събират в ателието на големия български скулптор  Шмиргела, който имал един от първите магнетофони…
Пеньо Пенев е бил невероятен рецитатор, както малко поети могат, разказва синът му.

Театър 199, неусетно и полека навърши 55

2_Teatar_199През юни 1965 г. е първата премиера на Театър 199 „Валентин Стойчев” – „Майка земя” от Чингиз Айтматов с режисьор Стефка Прохаскова. В ролите са знаменитата тогава Иванка Димитрова, Цветана Енева и Стойчо Мазгалов. А 55 години по-късно театърът посрещна първите си зрители след коронавирусния антракт с успешния авторски моноспектакъл на Ива Тодорова „Приятно ми е, Ива!”, отличен с 2 награди „Икар” 2019 – за водеща женска роля и за драматургичен текст, както и със „Златен кукерикон” за индивидуално театрално постижение. Премиерата, която бе планирана – „Боклук” от Елена Телбис, пиесата, спечелила последното издание на конкурса на театъра за съвременна българска драматургия „Славка Славова”. Но това ще се случи в следващия сезон.
По случай юбилея с четири нови отливки се продължава и Стената на славата пред входа на театъра на ул. „Раковски”. Своите отпечатъци и послания към зрителите в празничния ден оставиха Владимир Карамазов, Стефка Янорова и Стефан Вълдобрев, участвали много пъти в афиша на театъра. Актрисата Мария Сапунджиева отсъстваше и затова направи това по-късно. Стената на славата в български вариант съществува от 25 години и до момента отпечатъци върху нейните 51 пана са оставили 53-рима обичани актьори. А летният сезон на театъра е отворен…

In memoriam

3_2Отиде си Вера Ганчева, но ни остави Пипи…
Отиде си от нас човек, който по един или друг начин е влязъл във всеки български дом и в света на всяко дете с един образ – този на Пипи Дългото чорапче. Защото през далечната 1969 г. проф. д-р Вера Ганчева, преводач на скандинавска литература, превежда за първи път шедьовъра на Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чорапче”, преиздаван многократно до ден днешен. Превежда също „Братята с лъвски сърца” от Астрид Линдгрен, творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон и други. Учила в Софийския и в Стокхолмския университет, става репортер в БТА, главен редактор на седмичника за култура и литература „ЛИК”, после е заместник главен редактор на сп. „Отечество”, главен редактор и директор  на издателство „Народна култура”. През 1989 г. напуска „Народна култура” и работи в Швеция. През 1991 г. основава издателство „Хемус” и е негов управител до края на 2001 г. През 1996 до 1997 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. От средата на 90-те години на ХХ век преподава история на скандинавските литератури в СУ. Председател е на дружеството за приятелство „България–Швеция”. 
През 2001 г. излиза книгата й „Швеция – страната и хората”. Тя е носител на много отличия – шведски и български, за своя културен принос, сред които е шведският Нобел за литература и орден „Кирил и Методий” –първа степен, а за превода на „Пипи” – наградата на името на Ханс Кристиян Андерсен.
На името на загиналия й само на 32 г. съпруг, брилянтният поет и преводач, главен редактор на в. „Народна младеж” Владимир Башев, тя създаде награда за поезия.  
Проф. Вера Ганчева казваше, че пътят, който сме избрали за страната си, въпреки всичко е добър. Само, дето отказваме да си служим с компас и често объркваме посоките, прекалено заземени сме, не сме визионери. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани