Геополитиката казва, че световната стабилност обикновено се разклаща, когато на международната сцена има голяма възходяща сила, търсеща нов баланс на силите. А днес на азиатския континент има две такива сили – Китай и Индия.
Китайският възход от последните години е христоматиен – огромен ръст на населението в първите две-три десетилетия след Втората световна война, последван от бурен икономически възход в края на ХХ и началото на нашия век. По-малко се знае за силата на Индия, която остава в сянката на своя китайски съсед. Всъщност тя вече почти е настигнала Китай по брой на населението – 1,36 млрд. срещу 1,4 млрд.
Отчитайки сегашните демографски тенденции, с абсолютна сигурност може да се твърди, че до няколко години Индия ще стане най-голямата държава в света и ще остане такава до края на нашия век. Расте и индийската икономика, вече в челната петица на света, но все още е пет пъти по-малка от тази на Китай.
Ако преценяваме военните възможности на Китай и Индия, непременно трябва да отбележим, че и двете са ядрени сили И ето че през миналата седмица се случи нещо озадачаващо – войници на тези две ядрени сили се биха с тояги и камъни в долината Галуан. При това толкова жестоко, че има десетки убити и поне още толкова ранени.
В сражението, преминало без нито един изстрел, Индия, по признания на собствените й власти, е загубила 20 души, включително един полковник. Китай мълчи за своите загуби, но според Делхи и според американски разузнавателни източници неговите жертви може да са дори повече.
Баталната сцена се разиграва на надморска височина от 4200 м на стръмен каменист склон в района на стратегическата долина Галуан, разположена между китайския Тибет и индийския район Ладакх. Според версията на Делхи китайците са следили с дронове движението на индийския патрул и са го атакували, въоръжени с тояги и метални прътове.
Същевременно са били отворени заградителните съоръжения на няколко бурни планински реки, които са залели идващите на помощ на другарите си индийски части. Някои индийски войници са починали от преохлаждане, след като са попаднали във водите на реката. Пушки и автомати не са използвани, защото между Пекин и Делхи е съществувала договореност от двете страни на демаркационната линия да се патрулира без огнестрелни оръжия.
Китай и Индия отдавна имат гранични конфликти, но в последните 45 години не е имало сблъсък с човешки жертви. Границата между двете страни е дълга почти 3500 км и е установена след като Индия получава независимост от Великобритания, а Китай завзема Тибет. През 1959 г. тогавашният далай-лама, духовният водач на будистите, бяга от Тибет в Индия, където се намира и до днес. Това е един от поводите за напрежение между Пекин и Делхи. През 1962 г. между Индия и Китай се води погранична война, спечелена от китайците. Тогава е установена и т. нар. линия на фактически контрол в долината Галуан, която обаче няма статут на международно призната държавна граница. Това създава предпоставки Пекин и Делхи постоянно да влизат в спорове и периодично да водят преговори.
Понеже спорният район е високо в планината, където достъпът е затруднен, двете страни взаимно се подозират в строеж на нова инфраструктура с военно предназначение.
През тази година индийската армия отложи традиционните си пролетни учения в Хималаите заради коронавируса. Китайците, изглежда, са се възползвали от това, да се укрепят в няколко стратегически важни точки в долината Галуан, откъдето могат да наблюдават движението по новопостроен път на индийска територия. В крайна сметка и двете страни се обвиняват взаимно в нарушение на границата и агресивно поведение.
Засега искрата, припламнала между Индия и Китай през миналата седмица, може да се смята за загасена, но ръкопашният бой ще има сериозни политически и геоикономически последици.
Още на следващия ден след сблъсъка Индия започна да разгръща в източната част на Ладах щурмови вертолети Apache с ракети земя–въздух, а също и вертолети Chinook, които могат да доставят артилерия във високопланинския район. На авиобазите, които са най-близко до конфликтната точка, са преместени и изтребители, и тежки транспортни самолети. Усилена е и групировката на индийските военноморски сили в Бенгалския залив.
Битката в долината Галуан хвърля тежка сянка върху интензивните икономически връзки между Индия и Китай.
Стокооборотът между двете страни за 2019 г. е $87 млрд., като китайският износ за Индия е 4–5 пъти по-голям от вноса. Сега експанзията на мощните китайски телекомуникационни компании на индийския пазар ще бъде ограничена. Разузнаването в Делхи дори предложи забрана за 52 китайски мобилни приложения, включително изключително популярната платформа за споделяне на видео съдържание TikTok.
В дългосрочен план изострянето на отношенията между Делхи и Пекин може да доведе до стратегически съюз между Индия и САЩ, които виждат в лицето на Китай свой главен потенциален противник и съперник за световно лидерство.
По време на Студената война Индия бе неутрална, макар че флиртуваше със Съветския съюз. По-голяма част от въоръжението на индийската армия и сега е руско, до края на следващата година се очаква доставка от Москва на прочутата система за противовъздушна отбрана С-400.
В Делхи обаче си дават сметка, че Русия въобще не е геополитически полюс, равностоен на Китай и Съединените американски щати, а само със собствени сили индийците едва ли ще могат да сдържат своя значително по-силен съсед.
