Илия ПЕТРОВ
Либерализмът се оказа поредната утопия.
Когато през 1989 г. Берлинската стена беше срутена от двете й страни, Scorpions запяха Wind of change и тази песен се разнесе от Ванкувър до Владивосток:
„Слушайки ветровете на промяната, мислили ли сте някога, че можем да сме толкова близки като братя.”
Не, не си мислехме. Нашето поколение, между 20- и 25-годишни тогава (сега т. нар. „Хикс”- генерация), имаше чувството, че комунизмът настъпва и ще е вечен като природен закон. Да не говорим за поколението преди нас. Някои от тези хора се родиха и си отидоха по време на социализма, без изобщо да си представят, че е възможен и друг начин на живот отвъд стените, без да посетят нито една държава извън съветския блок. Но оказа се, че една утопия не е невъзможно да се осъществи. Само, дето сетне болезнено ни се стоварва върху главите. Ние ненавиждахме бетонните стени, телени мрежи и „железните завеси”. Тези забрани ни лишаваха от свобода на пътуването, на мисленето, на четенето (на непозволените книги, защото имаше и задължителни). Бяхме унижавани, като ни мереха косите с линийка, преди да влезем в училище, а на момичетата – като им бият печати по бедрата, ако полите им са над коляното.
Прочие… Берлинската стена падна и „Желязната завеса”, обявена в речта на Чърчил в колежа „Уестминстър“, Фултън, Мисури, се вдигна. Звучи театрално, но е вярно.
Усети се уханието на свободата Франсис Фукуяма, съветник на Роналд Рейгън, обяви края на историята. Не в смисъл, че ще престанат да се случват нови събития, а в смисъл, че рационализмът победи ирационализма, определи се, без да се ограничи и нарече себе си „либерализъм”. Либералният модел като пакет на Червения кръст трябваше спешно да бъде разпространен глобално чрез бързата помощ на износа на демокрация. Едва ли тогава в еуфорията на предстоящото отваряне на границите за свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги в ЕС и целия свят някои би имал толкова разхитително въображение, дори да допусне, че времето на стените отново ще се завърне, и то съвсем скоро. („Железни завеси” вече няма как да има, освен ако някой не взриви всички интернет сървъри.)
Впоследствие статията на Фукуяма „Краят на историята и последния човек” стана пример за нищетата на футурологията и закономерността на непредвидимите последствия. Фукуяма се отказа от тезата си, извини се и призова да се върне държавата. Тоест, да върнем поне една граница пред либерализма, който в името на свободния пазар изолира държавата от основните й задължения.
Милтън Фридман, бащата на монетаризма, основа на либералната икономика, за който всеки излишен харч на държавата беше ерес, нареждаше на източните страни в Европа: „Приватизирайте, приватизирайте, приватизирайте!”. Сетне и той се извини и се самоотрече: „Законност, законност, законност!”. Защото се оказа, че има нещо по-лошо от държавния монопол и това е частният монопол.
Днес „Еверестът” на икономическия неолиберализъм – МВФ в лицето на Кристалина Георгиева, призова държавите и хората в целия свят: „Харчете, харчете, харчете!”. Каква удивителна метаморфоза. Грубо казано – Фридман щеше да се обърне в гроба, ако я чуеше. Във всеки случай МВФ няма да се извини. Защото парите са родени свободни и равни и никога не се извиняват.
Либерализмът се оказа поредната утопия. Комунизмът и фашизмът създаваха сигурност вътре в себе си, а излъчваха несигурност извън себе си. Либерализмът ни зави под одеялото си, ние задрямахме и забравихме, че е възможно да имаме врагове. Така той създаде несигурност вътре във всички либерални държави, като ги превърна в мишени на „несъществуващия” враг.
Както споменах, утопиите са възможни, но са тухли върху главите ни. Новата политически коректна идеология (след триумфа си, наричана вече 30 години „неолиберализъм”) създаде такива условия за собственото си развитие в глобален план, които условия се оказаха причина за нейния упадък. Менталните стени, импрегнирани в съзнанието ни от времето на „Желязната завеса”, още съществуват. Защото и досега жителите на бившите Източна и Западна Германия смятат, че хората от двете страни на падналата стена продължават да са различни. Недоволството нараства и дори изглежда, че в Източна Германия си искат отново стената, но построена по друг начин. (Резултатите на „Алтернатива за Германия” – най-дясната партия, наричана и неонацистка, се покачват, колкото по на изток в Германия се отиде).
Галванизирането на неолибералната идеология беше и е най-вече в областта на правата на човека. Затова се появиха незабранени книги, а забранени думи Думи стени. N-Word се използва като евфемизъм вместо негър. За F-Word важи същото, защото се асоциира с феминизъм или с Faggot, което е пейоративен термин за хомосексуалист. Вътре в самите социални движения се раждат какви ли не разнообразни метафори, за да може неолиберализмът да оцелее. Например за източноазиатските американци бе измислен „Бамбуковият таван” – метафора за невидимата бариера, поставена над малцинствата, над които те виждат елитните позиции, но не могат да ги достигнат. „Стъкленият таван”(таванът също е стена) пък е измислен от феминистките за жените без достъп до властта. И всичко това на фона на постиженията на Барак Обама и Кристалина Георгиева.
Има и стени в посока надолу. Не става дума за някакви метафорични плагиати на „подземния човек” на Достоевски, който отмъщава на печелившите. Подземни убежища винаги са били строени, но в момента са свръхмодерни. За богатите обаче. В САЩ има 19 млн. милионери по данни на Credit Suisse. И тъкмо там се продават подземни убежища. Висок клас, 500 квадратни фута за $144 999. Бизнесът процъфтява. Приютът под земята е с пясъчно-струйна обработка. Има модулен отдел с бронезащитен люк, обеззаразяващ душ, газонепроницаеми вътрешни врати и Г-образен вход за намаляване на гама-лъчението. Кухня, баня, спалня и възможност за надстрояване, колкото ви позволява портфейлът. Рон Хубарт разказва, че хората купуват неговите убежища, защото смятат, че глупостите ще ударят вентилатора и се подготвят за война. Ето ви и една подземна стена. Истинска. Частна. Либерална. Може и лудници да наречете тези убежища, макар по времето на Фройд стените в лудниците да са били от гума.
Глупостите започнаха отдавна да удрят по вентилатора.
В САЩ, твърди се, са признати 31 пола и е разрешено семейство от три личности – двама мъже и едно куче. С равни права. За педофилията се споменава не като за сексуално отклонение, а за „сексуално предпочитание”. В Швеция две депутатки от ЕП се опитаха да лансират законопроект за узаконяване на инцеста.
Но „черешката” на либералната торта според мен е случаят с орангутанка на име Сандра, която получи права на… „личност, която не е човек“! Тя бе преместена от зоопарка в Буенос Айрес в един дом във Флорида.
В решението си съдията обявява Сандра за „нечовешка личност“ (non-human person) и по силата на това тя имала право на по-добри условия за живот и други законни права както хората.
Познавам някои хора, които се държат като животни, но имат права като на личности. Либералното право е в пълен безпорядък. Насилникът влиза в съда с повече права от наранения. И често така и си излиза. Е, как да не издигаме стени и решетки?
Хората обичат да строят стени. От раждането си човек инстинктивно търси ново убежище, подобно на майчината утроба. И това не е обидно, включително и за цивилизования sapiens. Човек строи стени дори, пред които плаче. Стените пазят нашите тайни, а те са част от нашата човечност. „Обидно и примитивно е да издигаш стени”, уверено казват неолибералите. Модерният човек не строи стени, а води диалог. Либерализмът издигна в култ „диалога”, играе си с него и дори го имплементира в църквата. При връчването на наградата „Карл Велики” папа Франциск, може би единствената личност с безспорен световен авторитет, заяви, че ако има една дума, която никога не трябва да се уморяваме да повтаряме, то тя е „диалог”. „Културата на диалога – казва той – е тъканта на обществото. Тя е някакъв вид чиракуване за усвояване на дисциплина, която да ни прави способни да чуваме останалите. Днес ние трябва спешно да привилегироваме диалога като форма на среща, да въоръжим нашите деца с оръжията на диалога и по този начин да им завещаем култура, способна да изнамира стратегии за живот, а не за смърт.” Впрочем Ватикана упрекна джендър теорията или тъй наречения социален пол в опит за унищожаване на природата. Но това е друга тема.
Аз съм съгласен с папа Франциск, че всички ние трябва да се въоръжим с културата на диалога. Но ако аз съм въоръжен с културата на диалога, ако съм добронамерен и цивилизован, а срещу мен е пришълец, субинтелектуален субект, въоръжен с липсата на желание да води какъвто и да било разговор, освен да налага юмруците си, какъв диалог мога да водя с него?
Какъв е смисълът да уважавам някого, който не уважава мен?
Да търпя някой, който се натрапва на ближните ми и даже, разбирайки, че е нежелан, ги шантажира със заплахи и със сила? Какъв е смисълът да защитавам нечии култура и традиции, когато те не зачитат моите? И аз искам диалог. Но, за да можеш да водиш диалог с другите, трябва да умееш най-вече да водиш диалог със себе си.
Завръщането на стените във всяка една тяхна форма е неизбежното ни бъдеще. Съвременният човек е уплашен до смърт. Опакован е в стени, които той сам си е създал, за да се защити, и в същото време е стресиран от други стени извън себе си, които не може да пробие. Хибридният човек, който иска свобода и сигурност в еднакви дози. Но на фона на тероризма, бежанската имигрантска вълна и „Коронагедона” той ще предпочете сигурността. Единствената утеха е, че и издигането и събарянето на стените, винаги е преходно. За справка – Еклесиаст 3:1 „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето; време да събаряш и време да съграждаш; време да разхвърляш камън, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки.”
