В последно време някак се натрупаха много факти и информации, които да ни накарат да се размислим за стойността на проблема с малката балканска държава Косово. Уж е регионален въпрос, който би могъл да се реши на двустранна основа между Прищина и Белград, изглежда само като тема на отношенията от държавите от групата на Западните Балкани. Най-много като една от посоките на външната политика на ЕС, но сега виждаме нещо друго. И ще се опитаме да обясним, без да спазваме хронологията на събитията. И ще започнем отзад-напред, пък докъдето стигнем.
На 27 юни, събота, във Вашингтон ще се срещнат президентите на Сърбия и на Косово Александър Вучич и Хашим Тачи. Двамата са поканени там от Ричард Гренел, специалният пратеник на президента Доналд Тръмп за диалога между Прищина и Белград. Гренел доскоро беше посланик на САЩ в Берлин, откъдето бе изтеглен, отнасяйки със себе си и голяма доза недоволство от страна на местните власти заради поведение, понякога несъвместимо с дипломатическия му статут… Даже по едно време плъзна информацията, че президентът Тръмп имал намерение да го назначи за шеф на всички разузнавателни служби в САЩ, което се размина.
Сега в новата му битност бившият разузнавач и в момента дипломат Гренел ще се концентрира върху това да съживи диалога между Белград и Прищина, замразен от ЕС преди време, който като посредник не го доведе до резултат. Лично еврокомисарят по външната политика, италианката Федерика Могерини, бе модератор на преговорите между Вучич и Тачи – първо като премиери на страните, а после и като президенти. Но неуспехът на Могерини бе очевиден и впоследствие, разбира се, приписан на общата външнополитическа линия на Брюксел. И оказала се неспособна да приближи становищата на непримиримите политици от някогашната метрополия Сърбия, с откъсналата се нейна провинция, провъзгласила независимост през февруари 2008 г. Република Косово.
Диалогът бе прекъснат, посредничеството на европейските дипломати бе оттеглено, появиха се нови инициативи от отделни страни – членки на ЕС, но придвижване напред нямаше. Напротив, напрежението се увеличаваше, предизвикано и от двете страни. От север, от Сърбия чрез остри вербални атаки, чрез внимателно организирани и пропагандно осигурени провокации по границата. А най-вече – чрез системно провежданата политика от страна на министъра на външните работи Ивица Дачич да блокира приемането на Косово в различни международни организации и да убеждава страните от третия свят, признали новата държава, да оттеглят признанието си. От юг – чрез управленски решения, които затормозиха още повече връзките на косовските сърби с хората от другата страна на границата и поставиха под съмнение добронамереността на властите в Прищина. Като решението на премиера Рамуш Харадинай например да обложи със стопроцентово мито всички стоки от Сърбия.
Настана истинско търговско мъртвило което в момента от Вашингтон искат да върнат към живот В съобщението си за предстоящата среща между Вучич и Тачи във Вашингтон Ричард Гренел посочи икономическите въпроси като основна тема на разговорите. И никой не му повярва. Най-малкото, защото проблемът със 100%-ното мито вече е решен. Първо, премиерът в оставка Албин Курти го отмени, макар и частично, запазвайки принципа на реципрочност в търговията със Сърбия, каквото и да означава това. Новият премиер Авдула Хоти, избран, след като Курти загуби вота на доверие и се оттегли, премахна и това условие, така че дадемонстрира готовност за диалог от страна на новото управление в Прищина. Което се върна под същия контрол от страна на президента Тачи, както си беше и преди октомври м.г., когато Курти и неговото Движение „Самоопределение“ победиха на изборите и се опитаха да изтласкат от властта всички партии, възникнали от някогашната бунтовническа Армия за освобождение на Косово. Това върна самочувствието на президента Тачи, че продължава да държи здраво и да дърпа конците в държавата, но и да е водещата фигура в диалога с Белград. А и да се ползва с доверието на „спонсорите“ отвън. От Белград пък външният министър Дачич заяви, че спира своята кампания да убеждава призналите Косово държави да го оттеглят.
Не един и двама наблюдатели на проблема твърдят, че основният въпрос, който Гренел и двамата му събеседници ще обсъждат, е в споразумението за нормализиране на отношенията – дали ще фигурира корекция на границите и размяна на територии между Сърбия и Косово. Гренел отрича това, но темата се оплете внезапно и бурно в актуалните политически спорове във Вашингтон. Той съобщи, че никога не е обсъждал размяна на територии с политиците от Белград и Прищина и че това е било идея на Джон Болтън, бившият съветник на президента Тръмп за национална сигурност, споделена лично и пред Вучич, и пред Тачи.
Не са лишени от основания предположенията, които предвиждат решение в стил „ала Доналд Тръмп“, при което на масата пред Вучич и Тачи бъде сложено предложение, което и двамата президенти да не могат да откажат. Нещо като американски натиск за по-бързия прием на Сърбия в ЕС срещу признаване на Косово и включването му в международните организации, в това число и най-вече в ООН. Просто хипотеза.
Всичко, което написах до тук за желанието на САЩ да станат посредник между Белград и Прищина остава в сила, но една новина от сряда промени коренно ситуацията. Специалният прокурор в Хага, разследващ военните престъпления в Косово от 90-те години на миналия век, повдигна обвинение срещу Хашим Тачи. В него се казва, че Тачи и други командири на бившата Армия за освобождение на Косово са виновни за „убийства, принудително изчезване на хора, преследвания и изтезания“, както и че „описаните престъпления включват стотици жертви от албански, сръбски, ромски и друг етнически произход, а също така и политически опоненти“. В резултат Тачи бе принуден да уведоми Гренел, че няма да пътува за Вашингтон, а в сряда стана ясно, че в САЩ няма да отиде и премиерът Авдула Хоти.
На 21 юни в Сърбия се проведоха парламентарни, регионални и местни избори, които укрепиха още повече едноличната автократична власт на президента Вучич. Това му дава нова легитимност да води преговорите по този най-важен въпрос за Белград което си пролича и по време на предизборната кампания. Три дни преди вота в неделя в Белград бе на посещение външният министър на Русия Сергей Лавров, предварително заявил, че ще отнесе в сръбската столица позицията на Москва за Косово. Какво са си говорили Лавров и президентът Вучич, не стана много ясно, но след разговора Вучич разочаровано съобщи, че се чувства разтревожен от чутото. Какво означава това не се разбра, но остана чувството, че датата на визитата на руснака не е избрана случайно предвид изборите. Просто Москва даде отново рамо на Вучич, а пък той върна жеста с посещение в Москва на 24 юни. Сега, казвам си, остава и откъм Великата китайска стена да долети някой знак, че там също се интересуват от развитието на диалога с Прищина… Нали колегата Си Дзипин е новият „голям брат“ на Вучич, а Китай се превръща в един от най-сериозните инвеститори в държавата.
Ако все пак има някой, който да е недоволен от това развитие на нещата, това е Европейският съюз като цяло и Германия в частност. В идеята на Вашингтон да поеме посредничеството и менажирането на преговорния процес между Белград и Прищина се вижда опит да „се изтегли килимчето“ изпод краката на Брюксел и САЩ да увеличат влиянието си в района на Балканите още повече. В Берлин пък някои споделят, че това е просто реванш на Ричард Гренел към местните политици заради тяхното отношение към него по времето, когато беше посланик там. Гренел отрича всичко това, но знае ли човек… Във всеки случай това за отношенията Вашингтон–Брюксел–Берлин си е тема с продължение, която няма да оставим без нужното внимание.
Защото очевидно стойността на проблема между Белград и Прищина в глобалните отношения скочи неимоверно високо. Скоро, надявам се, ще разберем и цената на евентуалното решение.
