През годините военните формирования в Пловдивския гарнизон винаги са били с изключителен принос към отбранителната мощ на Българската армия. Едни от тях бяха съкратени или намалени по състав, други придобиха нови способности. Но гарнизонът и сега си остава най-големият в страната. Ето някои формирования и структури, които сега са в рамките на гарнизон Пловдив и успешно се справят с днешните предизвикателства.
Съвместното командване на специалните операции (СКСО)
с командир генерал-майор Явор Матеев (началник и на Пловдивския гарнизон) е военно формирование, пряко подчинено на началника на отбраната. То е с постоянна степен на бойна готовност, изпълнява задачи от пълния спектър специални операции чрез носене на постоянно бойно дежурство, включително дежурство в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО.
Предшественик на СКСО е 68-а бригада „Специални сили”. Нейното начало е поставено през 1964 г., когато са създадени 68-а учебно-парашутно разузнавателна база и 86-а учебно-парашутно разузнавателна база. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк, а от 15 декември 2000 г. стана 68-а бригада „Специални сили”. С Постановление № 274 на Министерския съвет от 28 октомври 2019 г. бригадата бе трансформирана в Съвместно командване на специалните операции.
3-та авиационна база „Граф Игнатиево”
с командир бригаден генерал Димитър Петров осигурява надеждна защита и гарантиране на въздушния суверенитет на Република България в интегрираната система за ПВО на НАТО. Авиобазата има предшественици още от 1940 г., но съвременната й история започва от 17 март 1951 г.
На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано в 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО Air Policing.
24-та авиационна база
с командир бригаден генерал Димитър Иванов носи дежурство с готовност за изпълнение на специфични задачи на територията на цялата страна, като аварийно-спасителни дейности, наблюдение и участие в гасене на пожари, въздушно и химическо разузнаване. Наследник е на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в нейния състав влиза 16-а Транспортна авиобаза „Враждебна”, която е трансформирана в Транспортна авиационна група.
110-и логистичен полк
с командир полковник Костадин Добрев извършва ремонти на различни видове техника и транспорт за нуждите на формированията на Сухопътните войски. Полкът съчетава идеята за единна и пълна логистична поддръжка. Създаден е на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване, която пък е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк.
91-ви инженерен батальон
с командир подполковник Петко Петков взема активно участие в много операции по подпомагане на населението при ликвидиране на последствията от бедствия и аварии. Формированието води началото си от 1 април 2000 г., когато бе създаден 91-ви позиционен полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк.
182-ра група за контрол на придвижването
с командир майор Добрин Крълев е военно формирование, създадено през 2005 г. Отговаря за придвижването, организирането, управлението и координирането на транспортното осигуряване на Въоръжените сили на Република България и съюзническите сили в заповяданите възли в зоната за отговорност. Групата изпълнява не само задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но и с въздушния транспорт.
2-ра зона за управление и наблюдение
с командир подполковник Тодор Митров осигурява непрекъсната 24-часова комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на ВВС, както и наблюдение на радиолокационното разузнаване на въздушното пространство на цялата страна. Формированието е създадено на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН.
Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност
с началник майор Иван Златарев има зона за отговорност, включваща по-голямата част от Южна България до Черно море. Създадена е на 1 септември 1946 г. Осигурява военните формирования с материални ресурси, извършва контрол по състоянието на храните, съоръженията и съдовете с повишена опасност, мълниезащитата и пожарната безопасност. С изградена система от военни магазини осигурява с униформено и друго вещево доволствие по-голямата част от военнослужещите от Българската армия.
Военна болница – Пловдив
с началник полковник д-р Ангел Гозманов е лечебно заведение, осигуряващо непрекъснато изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, включително медицинска помощ при спешни състояния. Осигурява учения, подготовки и тренировки на военните формирования. Реално болницата съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Пловдив, към ВМА – София.
Регионална служба „Военна полиция” – Пловдив
с директор полковник Венцислав Радков извършва оперативно-издирвателна дейност за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления от общ характер, разследване на престъпления и техните извършители, разкриване на причини и условия, способстващи извършването на престъпни деяния, и информиране на командирите за тяхното отстраняване. Важен елемент от дейността на службата е осъществяване на охраната на съоръженията на Българската армия, които се използват съвместно с войски от армиите на НАТО.
Военен съд – Пловдив
с председател полковник Асен Шопов е част от системата за национална сигурност, от която зависи военното правораздаване. Спазването на законите, високите професионализъм, обективност и независимост на решенията са водещи фактори в дейността на Военния съд.
Военноокръжна прокуратура – Пловдив
с административен ръководител новоизбрания наскоро старши лейтенант Христо Анчев отговаря за законността и реда във военните формирования и структури в областите Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Смолян, Пазарджик и Хасково.
Военно окръжие – Пловдив
с началник полковник Лъчезар Демирев популяризира военната професия, като организира подготовката на учениците от 9-и и 10-и клас на средните училища, свързана с отбраната на страната. Провежда дейности по набиране на военнослужещи за Българската армия и изграждане на качествен доброволен резерв.
В страниците на историята
Когато става въпрос за Пловдивския гарнизон, добре е да си припомним и военните формирования, които са били част от него. Едни отдавна са останали в страниците на историята, като 2-ра Тракийска дивизия и 9-и пехотен полк. Други като 95-и свързочен полк и зенитно-артилерийският полк бяха закрити в последните 20–30 години.
Във времето една от емблемите на Пловдивския гарнизон е 9-и пехотен полк. Създаден е с Указ на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. Полкът участва в Балканската война през 1912 г. в състава на Родопския отряд, когато са освободени градовете Девин, Доспат, Гоце Делчев… Водят се боеве при Булаир и Шаркьой на брега на Мраморно море. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. воините са включени във 2-ра Тракийска пехотна дивизия и се сражават при с. Криволак, Биязтепе и хребет 1450. През Първата световна война полкът влиза в битки с френски войски при с. Чепели, връх Голаш и на позициите при Дойранското езеро, а по-късно е прехвърлен на Битолския фронт и участва в боевете при Завоя на р. Черна.
На 5 септември 1944 г. по време на Втората световна война полкът прегражда пътя за Крива Паланка и не позволява изтеглянето на германски части. Позицията е удържана, а командирът на полка полковник Иван Бонев е награден с Орден за храброст.
Полкът е разформирован с министерска Заповед № 146 от 16 април 1955 г. Напълно ликвидиран е на 30 юни същата година.
Друго легендарно формирование което остави незаличима следа, но в по-новата ни история, е 95-и свързочен полк. Заповедта за неговото създаване е на министъра на войната на Царство България от 30 ноември 1943 г. На 15 декември същата година той е сформиран на базата на две дружини от 2-ри армейски инженерен полк и влиза в състава на 2-ра армия. През 1944 г., след попълване, полкът е изпратен на фронта и осигурява свръзката на щаба на 2-ра армия с подчинените части, с което спомага за разгрома на немската SS-дивизия „Принц Ойген”.
При следвоенното развитие през ноември 1953 г. полкът е редуциран в батальон. И през следващата година отново е развърнат като 95-и армейски свързочен полк.
Почти няма учение, в което формированието да не участва. През 1988 г. пристигат първите апаратни за автоматично засекретяване на телефонните и телеграфните разговори с гарантирана устойчивост, а също и радиостанции, снабдени с приставка за автоматично водене на радиолиниите. През 1999 г. на въоръжение са приети и първите носими радиостанции, които се използват от армиите на страните – членки на НАТО.
На 1 юни 2008 г. приключва историята на 95-и свързочен полк. Неговото знаме е сдадено в Националния военноисторически музей.
