Петър Вълков
Трудно е да се повярва, но първите си пачки, и то никак малки, милиардерът Роман Абрамович прави още в казармата. И то по време на комунизма, когато личните инициатива и предприемчивост са буквално извън закона. Да не говорим пък в Съветската армия.
Бъдещият олигарх служи във Владимирска област, в ракетно-артилерийско поделение, по-известно като „Арсенал”, дислоцирано близо до с. Барсово, Киржачски район, войсковата част е с номер 11785. Един от най-богатите хора в света сега полага клетва на 24 ноември 1984 г.
Започва и завършва службата си като редник. Уволнява се след две години, но тогава в Съветската армия е имало традиция, наречена дембелски (от думата демобилизация, б.р.) акорд. Тя и до днес е запазена, но не и в жестокия вариант, в който е била. Какво представлява дембелският акорд? На войниците от набора, на когото му предстои уволнение, се възлага специална задача, обикновено много тежка работа. Чак след като я изпълнят, им се подписват книжките и те се отправят към цивилизацията. Но задачата винаги е трудна, много, много трудна.
Войниците, естествено, се стараят с всички сили, искат да си идат по-скоро у дома. А колко бързо ще се справят – зависи само от тях.
На редник Роман Абрамович и набора му се паднала направо непосилна задача – да се изсече огромна просека в гората, където после ще се прави път. Момчетата изчислили: работа за поне три месеца. А трябва да се уволняват тази седмица. И войниците са щели да започнат да секат. Няма как, няма мърдане. Щели, ако не бил обаче Абрамович. Какво прави бъдещият милиардер? Вместо да грабне брадвата, редник Абрамович разделя участъка, който трябва да се изсече, на квадрати. И после тръгва към близкото село Барсово. Тръгва без пари, но с гениална идея. Когато се връща, след него крачат всички мъже от селото, грабнали брадви. И просеката била готова за три дни! Като на всичкото отгоре всеки селянин платил на Абрамович за дървата!
Ето как редникът от съветската армия Абрамович осъществява плана си. Цялото село се отоплява на дърва. Но въпреки че живеят в гора, селяните нямат право да секат. Забранено е, военна територия. И купуват дърва, скъпо и прескъпо. И ето, пристига в селото човек във военна униформа и им продава законно правото да секат. Има само две условия – да се сече бързо и всеки в своя участък. Продава им квадратите на половин цена от тази, която в селото дават за кубик дърва. И треските в участъците, които Роман Абрамович разделил, се разлетели като горещи пирожки. За три дни просеката била прокарана.
Страхотна сделка, от която всички останали доволни. Селяните получили отличен запас дърва на половин цена, войниците свобода, офицерите – награда за отлично изпълнена задача. Спечелените пари Абрамович разделил на три – за уволняващите се, за оставащите да служат войници и за офицерите. И за себе си, разбира се. А парите не били никак малко.
Колко простичко. Гениално.
