Илия ПЕТРОВ
В училище се ходи и заради възпитанието, а то е занемарено от години.
Още преди пандемията образователните системи в света осезателно понакуцваха след действителността. Записването в колежи в САЩ намалява вече за осма поредна година. Все по-трудно е университетите да са в крак с бързо променящият се пазар на труда. Голяма част от фрийлансърите смятат, че да се обучаваш за придобиване на умения, е по-важно от придобиването на степен. Краткото, бързо но интензивно образование, в смисъл съкращаването на бакалавърските програми до 3 години, вече е масово явление. Впрочем основните причини за по-дългия престой в просветните заведения са политически и социални, а не образователни. Първо, правителствата отчитат по-ниско ниво на безработицата, а приключването на средното и висшето образование те изпраща на пазара на труда, където много често не можеш да си намериш работа. Второ, поради по-дългия престой в училище не се налага да съкращаваш учители. И трето, родителите все пак са по-сигурни, като знаят, че през половината ден някой друг внимава за техните деца. Но основната ми сюжетна линия е друга.
Във Великобритания има бум на частните училища. В Албиона (най-старото известно име на британския остров) са намалили броя на присъстващите в класните стаи ученици до петима, но за сметка на това таксите са се повишили. Дистанционното преподаване върви успоредно.
В последния брой от края на юни на списание The Spectator – най-старото седмично списание в света, се разказва за това, че някои родители в Британия след затварянето на училищата започват да учат децата си вкъщи на поезия и дори им изработват лична учебна програма.
Давам кратки примери със САЩ и Великобритания, защото те остават лидери в световните класации. В първите топ 10 университета в света има 5 американски, 4 английски и 1 швейцарски.
В България още преди бума на коронавируса частните уроци скочиха от 60 до 100 %, сочи едно социологическо изследване, а според друго, 65% от „Милениум” и Z поколенията смятат, че
дипломите след няколко години няма да имат никакво значение Грета Тунберг – няма как да сте забравили станалата вече на 17 години шведска климатична активистка, която вдъхнови преди време 1,4 млн. ученици от цял свят, като спря да ходи всеки петък на училище в знак на протест срещу антропогенния фактор за глобалното затопляне. Това е друга тема, но вероятно да имаш кауза вече е по-важно от това да имаш образование.
Без да претендирам, че имам синоптичен поглед върху проблема, тезата ми е, че образованието към момента няма полезен ход. В цугцванг е, ако използваме шахматната терминология.
Ако преди трите стълба на образованието бяха произходът на семейството, генетичното наследство (тук причислявам и възможностите на семейството да осигурява интернет и виртуалната реалност), училището и улицата, сега много по-важни стават семейството и улицата. И ако има сфера, пострадала най-много от коронавирусната пандемия, то това е точно образованието.
Макар Жил Дельоз да предвиди, че „с тази институция е свършено. В по-къс или дълъг срок. Реформата е само управление на агонията, за да могат властите да се занимават с нещо, докато се установят новите правила, които стоят на вратата. Училищата все повече приличат на бизнес компании.”
И така моето твърдение е, че образованието нито може да се върне назад, нито да продължи напред Стряскащото е, че мнозина ученици биха били щастливи, ако COVID-19 и „ауфтактовете” в образованието им предоставят извинение, за да напуснат или да бъдат изхвърлени от системата.
Освен това очевидно противоречие има и други. Цените на образователните услуги растат, когото има търсене. Както за всички видове услуги. Следователно едновременно има търсене на частни уроци, а дипломите според социологическите изследвания и не само според тях щели да станат излишни. Но аз като бивш учител по философия в 11 и 12 клас имам реплика. Не искам да се заяждам точно с „младите лъвчета”, но като не им трябват дипломи, поради що се качват на главите на учителите относно оценките?
От години се говори за избор на домашно обучение, в което децата завършват средното си образование при своите родители в семейството. Но да не би някои да си въобразяват, че училище и университет се посещават само заради дипломата. А как ще се социализират тези поколения, ако си седят вкъщи и живеят във виртуалната среда? Защото е много лесно да кликваш тук-таме и да получаваш готови есета и математически доказателства. Или да решаваш всички домашни и тестове заедно с родителите си вкъщи.
Дори и подсказването в училище носи някакъв опит, защото си трябва майсторлък за тази работа. Политика, законен и незаконен бизнес, укриване на данъци, измами, черна икономика, насилие, всичко това го има като аналог и в училището, и в университета, но далеч по-безопасно, отколкото в самия живот. Иначе как ще се образоват тези поколения, че светът, който ги чака извън училището, не е приятелски настроен към тях.
Да не говорим за възпитанието. Има огромната разлика между образование и възпитание и много родители не си дават сметка за това, чупейки значими суми за обучението на децата си в чужбина, без изобщо да ги възпитават вкъщи поне да казват „благодаря“ и „извинявай”.
Да направим разграничение.
Образованието ти задава образ Прави те критична личност, иронична към себе си. Изгражда ти потенциал за интелигентност, макар да не е сигурно, че интелигентността има някаква роля в оцеляването, особено в един подобен на джунгла свят. Възпитанието е нещо, което, както личи и от самата дума, е над „питанието”. Над храната. То е принадлежност към висши идеали. То е емпатия. Следователно е невъзможно да се изгражда дистанционно.
Възпитанието в родолюбие, патриотизъм, национални идеали, както и за достойнството да сме българи и да пишем на кирилица, а не на латиница е занемарено от години. Много от учениците в елитните училища знаят английски по-добре от български. Като говорят, се запъват и казват: „Момент, да помисля как беше тази дума на български”. Защото я знаят на английски, а на български са я забравили. Направо се уплаших, когато видях в едно училище, че по английски език учениците са имали задача да преведат началото на „Хайдути ”. Вижте само какво представлява един от преводите на „Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна – запея…….?
„Come, granddad, blow on
your pipe
and I will join in the tune
with songs for heroes and
outlaws,
with songs for bygone
chieftains –
for Chavdar the terrible
outlaw,
for Chavdar the old chieftain
the son of Petko the Terror.”
Това не е ученически фолклор. Възможно е да е бил педагогически похват, за да се докаже, че народната поезия не може да се превежда, без да рискуваме да станем за посмешище. Ако е било похват, разбирам.
Освен това възпитанието как да си сътрудничим и конкурираме едновременно, как да бъдем толерантни и да проявяваме кавалерство е въпрос на живот и смърт. Тъй като е възможно възпитанието на тези поколения и в домашна обстановка да се сведе до това, да гледат как бащите им бият майките (по време на карантина цялото семейство стои вкъщи, а ако родителите са безработни или пенсионери, ситуацията е същата и без карантина или просто заради злоупотребата с алкохол) и после да правят същото с жените си.
Защото те „обичали лошите момчета”. Такива прекрасни „лоши” момчета по време на пика на пандемията в България убиха 8 момичета, с които живееха. От друга страна, в българските образователни заведения има не „мека”, не „кадифена”, не „тиха, а оглушителна либерална революция Затова частните уроци поскъпват, а въпросните поколения ни хвърлят на черешата, че дипломите не им трябвали. Напротив, трябват им. Учениците превзеха училищата по чисто либерален начин – ние имаме права, учителите имат задължения. „Училището, казват те, е поле на съревнование между пубертета и климактериума и пубертетът винаги печели”. Освен това продължават: „Ако си твърде умен, си вреден за себе си”.
Това, което ме смущава или поне ми изглежда незадоволително, е тоталното пристрастяване към дистанцията. Наличното присъствие на учениците в дисциплинарното заведение, наречено училище (тезата е формулирана от Мишел Фуко), си има своите преимущества. Те са груби, но преимущества. Въобразете си, представителен екземпляр на неолиберализма в училище, който инак не се интересува изобщо от дипломата си (виждал съм такива), но знае, че има права. Има и манталитет на лумпен, физика на касапин, физиономия на охранена мутра и с речник, по-беден от този на Елочка Щчукина. И припявайки си „Трепни, трепни”, защото нали сръбското е по-модерно от българското, се приближава до бюрото ми и започва да удря с обратната страна на ръката си по него: „Искам шестица, че ми трябва за стипендия!” Забележете – става дума за пари. Затова на въпроса, кой има предвид автора, използвайки метонимията: „Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди?“, въпросният субект, без да му мигне окото, ми казва: „ Ами комунистите, които охраняват прохода”. Какви комунисти, какви охранители в „Опълченците на Шипка”?
Няма как такъв опит да се предаде дистанционно. Защото съучениците му виждат такъв субект в действие, а не когато им сваля звезди от небето в социалните мрежи. И тъй като няма нищо ново под слънцето, като възможен изход от ситуацията да припомня формулата на Марк Твен: „Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми”. Да го кажа с други думи: Добре е да завършите училище и университет, преди да започнете да се образовате.
