До деня на предсрочните парламентарни избори – 15 юли, остава по-малко от седмица. В предизборната реторика, която става все по-ожесточена с приближаването на деня на вота, оттатък границата замесиха и Гоце Делчев. Горкият, толкова фалшификации се стовариха на главата му, особено през последните дни, седмици и месеци.
В една от предизборните си речи лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети подхвърли пред публиката, че дори иконата на македонците Гоце Делчев някога, говорейки по някакъв повод пред местни албанци, е носел на главата си албанско бяло кече. Ахмети каза това, развивайки идеята, за която ние вече писахме, че е време Република Северна Македония след изборите да има премиер албанец. Знаете, по повод 18-годишнината от създаването на ДСИ пред ентусиазираната публика от партийни активисти и свои привърженици и симпатизанти някогашният бунтовнически командир от конфликта през пролетта и лятото на 2001 г. Ахмети спомена, че е настъпило времето, когато Република Северна Македония да има албанец за министър-председател. След като досега председателят на парламента бе от редиците на някогашната Армия за национално освобождение и после от ДСИ, след като в правителството има няколко министри албанци, след като цялата администрация в страната е пълна и препълнена с албанци, повечето от които не знаят за какво са там, защо след изборите на 15 юли и след съставянето на новия бъдещ кабинет, премиерът да не е албанец? Било вече време…
Тогава идеята на Ахмети бе приета като част от тържествеността на проявата – годишнина от произлезлия от Армията за национално освобождение Демократичен съюз за интеграция, и като уважение към събралата се публика, която тъкмо в такива моменти чака някое ново и красиво послание от устата на своя лидер. И посланието произлезе… Доста хора убеждаваха, че тази претенция на Али има краткотраен характер. Но дали ще е краткотрайна? Скоро стана ясно, че Ахмети не се шегува Той включи своето искане като основна тема в предизборната си кампания, дори в политическата работа на ДСИ сред избирателите албанци в страната. Като, разбира се, търсеше все нови и нови аргументи в полза на идеята бъдещият премиер на Република Северна Македония да бъде албанец. Нещо повече, дори го номинира – това е някогашният журналист Насер Зибери. Бил е активист на някогашната монополна партия сред албанската етническа общност в Република Македония – Партията на демократичния просперитет, после депутат в парламента, дори и вицепремиер в едно от коалиционните правителства на Бранко Цървенковски.
В един момент Насер реши да се оттегли от политиката и стана адвокат, имаше си частна кантора и ако се появяваше в публичното пространство, то бе, за да изрази съжалението си от затихващите функции на неговата ПДП, която постепенно, но сигурно умира под натиска на новите политически субекти сред албанския електорат. Лично аз го помня като младо и наперено момче, с остър език и разумен подход към междуетническите проблеми в държавата.
Сега, в качеството му на номиниран за премиерския пост, Насер ми изглежда помъдрял, макар че като го слушам, и на тези години не може да излезе от познатата ни матрица. Бих се радвал да се видя отново с него…
Едно от предизборните обещания на Али Ахмети, поето и от Насер Зибери, е, че в пети клас на всички училища в страната задължително ще трябва да се изучава албански език След като е признат за втори служебен език за цялата територия на държавата и на всички етажи на управлението, би било редно, смята Ахмети, той да се знае и ползва и от бъдещите генерации македонци, „за да се разбираме по-добре“. И за да аргументира тази своя претенция, лидерът на ДСИ потърси доводи в пантеона на героите от националноосвободителното движение, като, разбира се, посегна върху най-святата личност там. На Гоце Делчев не му било чуждо съвместното съжителство с албанците, щом имало данни, че в знак на добронамереност носел на главата си традиционното албанско мъжко бяло кепе, наречено кече. „Ако имат малко почит към тяхната татковина и към техния патриот Гоце Делчев, нека да погледнат назад и да видят, че Гоце Делчев с кече на главата държи реч пред албанците“, каза Ахмети. Това, допълни той, е послание към лидерите на политическите партии, които търсят обединение помежду си само и само албанец да не стане премиер на страната.
Това, че македонските учени и политици не приемат думите на лидера на ДСИ за „кечето“ за истина, е повече от ясно. Но и някои историци албанци се възпротивиха срещу ползването на Делчев в предизборната кампания на Ахмети и на ДСИ. Нямало никакви доказателства, че Делчев е носел кече или че е държал речи сред албанците в държавата, просто защото, твърдят те, той не е обикалял районите, населени с албанци. Знаят се подробно неговите маршрути при обиколките му из Македония, знаят се и публичните му прояви, знае се как е бил облечен, какво е носел със себе си, с какво се е хранел, с какво е лекувал язвата си, всичко се знае. Защо трябва да се измислят нови факти? И без това митологията около живота и делото на големия български революционер е обременена допълнително с тълкувания само и само да се докаже, че той принадлежи единствено на историята на днешна Република Северна Македония. И на никого друг.
Това, че Ахмети „се закача“ с иконата Делчев по този начин, едва ли ще му донесе допълнителни гласове на 15 юли. Ако се е надявал да привлече на своя страна гласоподаватели от другата страна на междуетническия окоп, сред избирателите македонци, значи грешно си е направил сметката. Вярно, това става по време на предизборна кампания, когато „най-много се лъже пред избори, по време на война и след лов“, нали така? Но означава ли това, че стремежът да се откраднат повече гласове трябва да се задоволява с цената на една откровена лъжа? Или политическият живот и академичната атмосфера край Вардар са толкова замърсени и това се приема за нормално, че дори на Делчев не спестяват нови и нови фалшификации. Освен ако Ахмети в случая не играе ролята на един местен провокатор, който преднамерено дразни своите противници в изборната надпревара, знаейки отлично, че колкото и да са му гневни – и след 15 юли ще го търсят като коалиционен партньор за да съставят заедно правителство. Дори с премиер албанец…
А и какво да му се сърдиш? Али Ахмети е наясно къде живее и с каква официална историография по отношение на Делчев си има работа. След като историческата наука в Скопие натрупа около живота и делото на Гоце Делчев толкова фалшификации и неверни факти, след като политици и учени позволиха насред Скопие на централния площад да се издигне паметник на Гоце, качен на кон, което си е лъжа погледнато отвсякъде, защо и Ахмети да не добави още един непроверен, но политически и изборно целесъобразен фалшив факт към биографията на Гоце.
Всеизвестно е, че революционерът е имал тежка форма на язва, че е планирал така маршрутите на своите обиколки, че да минава през няколко свои „явки“, в които са го чакали местни лечители, които са облекчавали болката му. Никога през живота си Гоце не се е качвал на кон, пък и революционното движение на българите в Македония, което той е ръководил, е било пешо движение.
Пешком – така са се придвижвали четници и въстаници, от връх на връх, от урва на урва, денем и предимно нощем. И ако са имали със себе си магарета, мулета или коне, те са били за това, да носят товарите им. Но не, историческата истина не е важна, когато трябва да се митологизира една личност, нарушавайки добрата практика и прехвърляйки дозата на коректност.
Та, така Гоце Делчев се появи, яхнал мраморен кон на централния площад в Скопие.
Стои си там безмълвен и учуден какво прави върху каменното седло и вероятно се пита кога ли някоя сутрин ще осъмне с нахлупено бяло албанско кече на главата си…
