Бойко Кръстанов поема предизвикателството на моноспектакъла.
Всяка премиера след карантината е чакана и изстрадана. Като знак на победа на живота в буквалния смисъл. Затова „Всички страхотни неща”, моноспектакъл на актьора Бойко Кръстанов в Народния театър, попада в точното време. Като приказка за сакралните неща в живота ни, за самопознанието, за страданието, но и за обичта, за онова, което ни носи светлина и надежда.
Британският драматург Дънкан Макмилан (превод на Радослав Петкашев), а след него и Владимир Пенев, режисьорът на спектакъла, разнищват и осветяват раните, но и радостите в началото на началата, в детството на героя, белязали живота му След това. Болката заради Майката, заради депресиите и опитите й за самоубийство тласкат малкия човек да търси смисъла. И онези припламващи светулки на надеждата, които събира за себе си в дневника с „нещата” – спасителните котви за него, които го учат на живот. Тревожността от неразбирането и усещането за несправедливост в незащитеното време на детството той изтласква и загърбва с първите изстрадани истини за важните неща в живота. „Всички страхотни неща”, осъзнати в собствен опит, които са проверени и „си заслужават”, момчето записва в дневника – например „да се събудиш до някого, когото обичаш”. Слепени едно по едно, те придават смисъла и го (за)държат.
Тежко и тромаво е, като го разказваш, все едно да разкажеш танц или песен, но на сцената актьорът споделя с нас като с близки души и сърца в залата на Камерната сцена, тъжно коронавирусно полупълна (празна) със зрители. Бойко Кръстанов отвоюва всяка струнка доверие и не разчита на изтъкани преди нишки между него и залата в кино, телевизия и театър.
Има и други „хватки”, които държат зрителя. И едната е на драматурга с този списък със страхотните неща, около които се споява животът на героя и самият сюжет. Както и ангажирането на зрителите в спектакъла, макар и с намигване, че е наужким. „Другият главен герой” е музиката, която „отговаря” за атмосферата, за човешките, за духовните настройки, с които актьор и режисьор насищат плътно света на този светъл спектакъл. Мирела Иванова е драматург на постановката.
София Филм Фест извади кошницата с наградите.
24-тият международен филмов фестивал София Филм Фест-ЛЯТО представи 111 филма от 48 държави. 51 филма са с прожекции в Дома на киното и на открити платформи, 88 филма могат да бъдат гледани от всяка точка на България до 19 юли на online.siff.bg. А в началото на седмицата бяха обявени тържествено и наградите на фестивала на новото място за култура на открито зад НДК – платформа А6. Някои от тях може да се видят все още.
Трите големи награди получиха жени. Голямата награда „София-град на киното” за най-добър филм в международния конкурс за първи и втори игрален филм (от 7000 евро, осигурени от Столична община) получи „Сестра” (България–Катар) на режисьорката Светла Цоцоркова. „Среднощно” (Великобритания) на режисьорката Натали Бианкери получи специалната награда на журито. За режисура беше отличен „Клео” (Белгия) на Ева Коолс.
С почетен диплом за най-добър сценарий и за най-добър художник са отличени Мастуд Бахши („Ялда, нощ за прошка”) и Ласло Райк („Тези, които останаха” – Унгария).
Още над 80 филма ще представи есенното издание на фестивала.
С награда за български късометражен филм е отличен „Нина” на режисьора Христо Симеонов. За най-добър балкански филм беше обявен „Три сестри” на режисьора Емил Алпер (Турция–Германия–Нидерландия–Гърция). Почетен диплом получи „Шевове” (Сърбия) на режисьора Мирослав Терзич.
Най-добър документален филм стана „Пещерата” (Сирия–Дания–Германия–САЩ–Катар) с режисьор Ферас Фаяд.
Като най-добър български играчен филм беше определен „Котка в стената”(България) на режисьорите Мина Милева и Весела Казакова.
ФИПРЕССИ отличи унгарския „Тези, които останаха”. А гилдията на българските кинокритици присъди отличието си на „Господ съществува, името й е Петруния” на режисьорката Теона Стругар-Митевска (Северна Македония–Белгия–Франция–Хърватия–Словения).
