Районът на Източното Средиземноморие е силно фрагментиран в геополитическо отношение. На север е 84-милионна Турция, която има амбиции да бъде регионален лидер. Непосредствено под нея на картата е остров Кипър – разделен от 1974 г. на северна турска и южна гръцка част. Република Кипър е член на ЕС, но не упражнява суверенитет над признатата само от Турция самообявила се Севернокипърска турска република. На източния средиземноморски бряг са Сирия, Ливан, Израел и палестинската Ивица Газа. Силно военно присъствие на сирийска територия имат Русия и Иран, а Израел е ключовият съюзник на САЩ в региона. На юг са Египет и разкъсаната от гражданската война Либия. В западната част на региона е Гърция с нейните многобройни острови, а още по-наляво на картата – Италия.
През последните години в Източното Средиземноморие бе акумулирано много геополитическо напрежение. Турция е в лоши отношения с почти всички държави от региона – с Израел заради палестинския казус, с Гърция заради Кипър и контрола над морската шир, със сирийския диктатор Башар Асад, а също и с Египет, след като „Мюсюлмански братя“ бяха отстранени от властта в Кайро и тя попадна в ръцете на новия силен военен лидер Абдел Сиси. Израел традиционно е в конфликт с Ливан и Сирия, докато враждата му с Египет и Йордания в последните години бе заменена от хладни, но все пак добросъседски отношения. Особен случай е Либия, където се пресичат множество интереси.
Има още един фактор, който може да подпали Източното Средиземноморие – и в преносния, и в буквалния смисъл. Това е природният газ, който се намира под дъното на морето. Всичко започна през 2009–2010 г., когато стана ясно, че в израелската икономическа зона има две големи газови находища – Тамар и Левиатан. В първото може да има до 310 млрд. куб. м извлекаеми запаси, а във второто – още 620 млрд. куб. м. Тамар и Левиатан са много близо до морските икономически зони на Кипър и Египет и това насърчи тези две държави също да поканят инвеститори за търсене на газ. И новите открития не закъсняха. В кипърските води засега са локализирани три перспективни находища – Афродита, Калипсо и Глафкос. Те обаче са значително по-малки от израелските.
През 2015 г. италианската компания ENI направи големия удар с откриването на находището Зохр в икономическата зона на Египет. Предполага се, че в него има между 850 млрд. и 1 трилион куб. м газ. Явно е, че големите залежи са в зона с радиус, не повече от 100 км, поделяна от три държави. В нея са разположени Левиатан, Афродита и Зохр. Въпреки това други държави от Източното Средиземноморие като Гърция и Ливан също се надяват да намерят газ. Към днешна дата добивът от израелските находища Левиатан и Тамар върви с пълна пара. А от началото на 2018 г. в експлоатация е египетското Зохр, както и едно малко находище в делтата на р. Нил. В морската шир на Кипър, Гърция и Ливан засега няма никакво производство на газ.
Големият въпрос е как да бъде използван газът от Източното Средиземноморие – дали ще бъде употребен само за вътрешна консумация в Израел, Кипър и Египет, или ще остане и за износ? Първо трябва да отчетем, че намерените находища са големи, но не и гигантски За сравнение – в азербайджанското газово поле Шах Дениз, което захранва Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод, има повече газ, отколкото в Зохр или в израелските Левиатан и Тамар, взети заедно. А общите газови запаси на Израел са 30–35 пъти по-малки от тези на Русия.
Но и потреблението, което стои срещу общите запаси от около 2–2,5 трлн. куб. м в Източното Средиземноморие, не е чак толкова голямо. Сериозен пазар са само Египет със своето 100-милионно население и Израел. Кипър е миниатюрна държава, а икономиките на Сирия и Ливан са разбити. Картината би се променила, ако отчетем голямото газово потребление на Турция, но поради геополитически пречки тя едва ли ще стане вносител на израелски, кипърски или египетски газ.
Затова газовите производители от региона гледат към пазарите в Европейския съюз. Проблемът е, че дори и най-близките държави от ЕС – Гърция, България и Италия, са доста далеч. А това означава необходимост от строеж на дълъг морски газопровод. Израел и Кипър не искат техният газ да се транзитира до Турция и така остава вариантът за пренос по трасето Израел–Кипър–остров Крит–континентална Гърция–Италия. Параметрите на един такъв бъдещ газопровод обаче са стряскащи. Той трябва има дължина от 1900 км и да преминава през морски участъци с дълбочина до 3000 м. Това би го превърнало в най-дългия и най-дълбокия газопровод в света Смущаващи са и икономическите калкулации за евентуалния Източносредиземноморски газопровод. По груби изчисления той ще струва поне $7 млрд. и строителството му трябва да продължи поне пет години. Плановете са да се пренасят по 10 млрд. куб. м годишно, което е твърде малко, за да оправдае такива разходи. За сравнение – капацитетът на руския „Северен поток-1“ е 55 млрд. куб. м годишно, на строящия се в момента „Северен поток-2“ – още толкова. Двете тръби на „Турски поток“ пък могат да пренасят по 31,5 млрд. куб. м годишно.
Идеята за газопровод от Източно Средиземноморие до Италия се обговаря от няколко години. Най-често тя е коментирана в контекста на енергийната сигурност на ЕС. Съюзът е твърде силно зависими от внос от една държава – Русия, и всеки неруски газ, особено пък, ако идва от демократични страни като Израел и Кипър, е добре дошъл. От 2015 г. Източносредиземноморският газопровод е включен в списъка на т.нар. проекти от общ интерес на Европейския съюз. Това даваше надежди, че той може да получи безвъзмездно финансиране от фондовете на ЕС и така рискът за инвеститорите да бъде сведен до минимум. Такова финансиране са получили редица проекти в Югоизточна Европа, като например газовият интерконектор Гърция–България и терминалът за втечнен газ на хърватски остров Крк.
От година-две обаче в Брюксел духат нови енергийни ветрове. След като Европейската комисия представи плановете си за т.нар. Зелена сделка стана ясно, че ЕС най-вероятно вече няма да финансира проекти, свързани с добива, съхранението и преноса на изкопаеми горива, вкл. природен газ. През януари т. г. Израел, Кипър и Гърция подписаха междуправителствен меморандум в подкрепа на бъдещия Източносредиземноморски газопровод, но това е само едно добро пожелание. Засега няма структурирана компания, която да се захване в гигантския газопровод, нито ясни източници на финансиране, нито времеви хоризонт, в който ще започне експлоатацията на кипърските находища. Силен удар върху плановете за пренос на газ от Израел до Европа нанесе и ценовата конюнктура през последните месеци. Цените на основните газови хъбове се сриват и спадът не е в проценти, а в пъти. При това положение прогнозите за бъдещите приходи от износ на израелски и кипърски газ стават все по-мрачни.
Не на последно място трябва да отчетем и агресивното поведение на Турция в Източното Средиземноморие. Анкара не е подписала Конвенцията на ООН по морско право и не смята да я зачита. Според турските власти Кипър няма право на 200-милна морска икономическа зона, защото е остров. През миналата година турски съдове за търсене на газ демонстративно започнаха сондажи във водите, които Кипър смята за част от своята икономическа зона. При това сондажните съдове са съпроводени от военни кораби. В началото на тази година пък бе подписан меморандум за очертаване на обща граница между морските икономически зони на Турция и Либия, въпреки че, ако погледнем картата между тези две държави са разположени Кипър, Крит и десетки малки гръцки острови. С този акт Турция цели да прегради пътя на бъдещия газопровод от Израел до Европа. ЕС и САЩ са на страната на Гърция и Кипър в спора с Турция, но едва ли са готови да употребят военна сила, за да обуздаят Ердоган.
При тази ситуация е нереалистично да се очаква, че в следващите десетина години ще бъде построен голям газопровод в Източното Средиземноморие. По-вероятно е газът, добиван в региона, да остане за собствени нужди, а излишъците да се изнасят през двата терминала за втечняване, с които разполага Египет.
