Сега бюджетът трябва да бъде одобрен от
Европарламента
и от националните
парламенти
Две пакетни финансови сделки за огромни суми бяха постигнати след изтощителна среща на лидерите от Европейския съюз, продължила повече от четири дни. Предмет на договаряне бяха седемгодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021–2027 г., както и извънредният пакет от 750 млрд. евро за програмата, наречена „Следващо поколение ЕС“, която цели да смекчи социаликономическите последици от кризата с COVID-19.
Както винаги, когато става въпрос за много пари, основният сблъсък бе между страните, нетни донори в бюджета на ЕС, и тези, които са нетни получатели на средства. Особено упорито се застъпваха за орязване на разходите държавите от т.нар. пестелива четворка – Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, към които се присъедини и Финландия. Компромисът бе постигнат с активното посредничество на президента на Европейския съюз Шарл Мишел.
И така – редовният бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. ще възлезе на 1,074 трилиона евро, което прави по около 153 млрд. евро на година. Парите в него се набират основно от годишните вноски на държавите членки, съобразени с броя на тяхното население и размер на БВП. По-ожесточени бяха споровете за разпределението на парите от извънредния пакет от 750 млрд. евро и най-вече – каква част от средствата да бъдат отпускани на страните като грантове, т.е. безвъзмездна помощ (тя не се връща) и каква – като заеми. В крайна сметка делът на грантовете ще бъде 390 млрд. евро, а останалите 360 млрд. евро ще могат да се ползват като кредити.
Изключително важно е да се отбележи, че на срещата в Брюксел бе одобрен само таванът на сумата, която може да бъде отпусната на всяка отделна държава от общия пакет от 750 млрд. евро. Няма никаква гаранция, че този таван ще бъде достигнат от страните – всичко зависи от това, как те ще изготвят своите национални планове за възстановяване и устойчивост, какви проекти ще предложат и как ще ги защитят. Т. е. – това са пари под условие, те не се изплащат автоматично. И условията не са никак леки – изпълнението им изисква висок административен капацитет, добро познаване на брюкселските бюрократични тънкости и упорита работа.
Със сумите, на които могат да разчитат отделните държави, вече се правят политически спекулации. Лидерите на страните се хвалят, че техните граждани ще могат да разчитат на сериозни пари. Критериите, по които е изчислено колко пари ще вземат отделните държави, са комплексни и включват броя на населението, стандарта на живот, нивото на безработица, загубата на реален БВП през 2020 г. в резултат на COVID-19.
Трябва дебело да се подчертае, че бюджетната сделка от тази седмица не е окончателна, тя е само началото на дълъг път. Сега тя трябва да влезе за обсъждане в Европейския парламент, който не може да я замени със своя версия на бюджета, но може да я отхвърли. От парламента се чуват критични гласове и вероятно договореното от държавните лидери ще бъде върнато за някои корекции. Освен това бюджетът на ЕС трябва да бъде одобрен и от парламентите на всичките 27 страни членки. Най-оптимистичният срок за завършване на процедурата е пролетта на 2021 г.
Какво ще получи България?
Като една от бедните държави от ЕС България е нетен получател на средства от общия европейски бюджет. Какви са реалните числа за нашата страна от маратонските преговори в Брюксел? При отговора на този въпрос е много важно да не се смесват редовния бюджет на ЕС и извънредните пари от инструмента „Следващо поколение ЕС“.
От редовния бюджет на нашата страна ще се полагат до 16,7 млрд. евро, леко увеличение спрямо бюджетната рамка за 2014-2020 г. Това прави по 2,39 млрд. евро или 4,67 млрд. лева на година, което пък ще бъде равно на приблизително 4% от БВП на страната. От редовния бюджет на ЕС се отпускат само безвъзмездни плащания, няма никакви кредити. Друг е въпросът обаче, че за някои програми се изисква неголям процент национално съфинансиране. Освен това всяка страна членка на Съюза прави и годишна вноска в брюкселската хазна. За България до сега вноската беше малко под половин милиард евро на година. За новия бюджетен период обаче тя ще се повишава постепенно като до 2027 г. това увеличение вероятно ще достигне почти 50%. Основна причина за това е, че до 20% от националните приходи от търговията с въглеродни емисии ще заминават директно за Брюксел.
България получава и допълнителни целеви средства в размер до 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страна по линия на кохезионната политика. За тях намеренията са да бъдат насочени към Северозападна България.
Въпросът за съотношението между грантове и кредити, които ще получи България, е правомерен само по отношение на парите от инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. По този инструмент за нашата страна се предвидени до 12,3 млрд. евро. Подчертавам – това не е сума, която автоматично влиза в българската хазна, а максимален размер средства, който теоретично може да бъде получен, ако са изпълнение редица условия. От тези до 12,3 млрд. евро грантовете ще бъдат 7,7 милиарда, а възможностите за заеми – 4,55 млрд.
Сега предстои най-трудното – България да изготви национален план за това как точно смята да използва средствата от инструмента „Следващо поколение ЕС“ и да той да получи одобрението на Европейската комисия. Контролът върху изразходването на тези пари ще бъде изключително строг и в него ще може да се намесва не само Брюксел, но и отделните държави членки на ЕС.
Коментар: Грантове –да, кредити – в никакъв случай!
Със сделката за бюджета за следващите седем години Европейския съюз прави завой към социализма. Правителствата (Еврокомисията в Брюксел и националните правителства) ще Ь повече средства за преразпределяне, а тези пари ще бъдат иззети от гражданите и фирмите. 1,8 трилиона евро са приблизително 11% от сегашния БВП на 27-те държави от ЕС. Разделено на 7 години, това прави по около процент и половина от годишния БВП – не изглежда чак толкова много, но винаги трябва да помним, че това е само върхът на айсберга на преразпределението, извършвано основно чрез националните бюджети.
В редовния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 няма съществени промени – лъвския пай отива за кохезионните (за сближаване на икономическите нива) фондове и за субсидии на аграрния сектор. Новият елемент е, че за набиране на извънредния еднократен пакет от 750 милиарда евро ЕС за пръв път ще се яви на финансовите пазари като кредитополучател.
За мен най-смущаващата е мотивацията за задлъжняването на Съюза – нужни са пари за справяне с икономическите последици от кризата с коронавируса. Това обаче не е чисто икономическа криза, а по-скоро медицинска. Поради това е безсмислено тя да бъде борена с икономически средства. Как точно ще помогнат грантовете или заемите на една авиокомпания, която вирусът е оставил без пътници, или на един хотел, останал без посетители? Ще станат ли повече пътниците и туристите, ще живне ли с тези пари транспортния и хотелиерския бизнес? Не, разбира се.
Не съм сигурен за целия Евросъюз, но в България банките преливат от ликвидност, няма проблем за хората с добър бизнес план да си осигурят пазарно финансиране с много ниски лихви. Грантовете – добре, ще вземем толкова, за колкото успеем да напишем добри проекти и да ги защитим и отчетем. Но ще бъде грешка, ако българското правителство посегне и към кредитите, така щедро предлагани от ЕС.
Най-големият проблем от изливането на пари от страна Брюксел е разстройването на фините механизми за настройка на пазарната икономика. При схемите с европейско финансиране печелят не най-предприемчивите, находчиви и ефективни бизнесмени, а тези, които имат политическо лоби и умеят да пишат проекти и отчети.
Иначе от маратонското заседание на Европейския съвет има и добри новини – политически, а не икономически. Видно е, че каквото и да става, 27-те страни винаги могат да стигнат до съгласие, разпадът на ЕС въобще не се вижда на хоризонта, напротив – солидарното задлъжняване със 750 млрд. евро ще сплоти членките на Съюза още повече.
