Двете свръхсили в конфликт на много географски полета и и по много направления
Внезапното затваряне на китайското консулство в Хюстън е поредното събитие в бързо изострящия се конфликт между Китай и САЩ. Бъдещите историци вероятно ще се съсредоточат върху 2020 г. като момента, в който засилващото се стратегическо съревнование между САЩ и Китай се е превърнало в нова студена война, пише в цитиран от БТА анализ за Ройтерс Джон Кемп.
Двете свръхсили сега участват в конфликт на множество географски полета (Южна Азия, Югоизточна Азия, Австралия, Европа, Африка и Латинска Америка) и по множество направления (търговия, инвестиции, технологии, шпионаж, международни институции, здравна политика, военноморска, военновъздушна мощ, ракети и териториални спорове).
Свръхсилите посочват разрастващ се списък с оплаквания и почти никакви значими общи интереси. И двете се опитват да вкарат трети страни в съюзническа система, която може да доведе до свят, разделен на два откъснати един от друг блока. Червен срещу син. С нас или против нас. Пълно противопоставяне.
По същество това е определението за студена война.
Някои политически дейци и анализатори по стратегически изследвания все още се колебаят да използват концепцията за студена война, като внимават да правят аналогия с продължилия десетилетия конфликт между САЩ и СССР и неговите последици за международните отношения и средно- и дългосрочен план.
Няма обаче съмнение, че двете страни все повече разглеждат и описват конфликта като засягащ тяхното съществуване. Ако изглежда като студена война и звучи като студена война, той вероятно е студена война, а концепцията повече осветлява, отколкото скрива.
Предшестващите признаци
Сегашната студена война между САЩ и Китай набира сила от няколко години, подобно на опита със Студената война между САЩ и СССР, която обикновено се смята, че започва през 1947 г., но за която има очевидни признаци в края на Втората световна война, когато двете страни все още са формално съюзници в Обединените нации.
От почти десетилетие има увеличаващи се оплаквания за кражба на интелектуална собственост, търговски дисбаланси, шпионаж, дипломатическа сдържаност и обкръжаване и териториални спорове. Следователно подобно на Студената война между САЩ и СССР, която всъщност започна много по-рано (тя беше вече очевидна през 1945 г.), студената война между САЩ и Китай започна преди доста време.
Но ако говорим за момент, в който засилващото се стратегическо съперничество се превръща в същински студен конфликт, изглежда, че 2020 е количествената и качествената повратна точка и служи като също толкова удобна дата, колкото 1947.
Пандемията от коронавирус и най-острата икономическа рецесия от век повишават напрежението и сега конфликтът става главна тема на президентските избори в САЩ, като и двамата основни кандидати са решени да изглеждат твърди към Китай.
Подобно обаче на Студената война между САЩ и СССР, тази между САЩ и Китай вероятно може да продължи при управлението на множество американски правителства и поколения китайски лидери, с редуване на периоди на по-изострен конфликт и разведряване.
Това не е личен конфликт между американския президент Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин. Той все повече обхваща по-голямата част от елитите в двете страни.
В момент, когато патриотично настроени „ястреби“ настояват за твърд курс, има все по-малко политическо, дипломатическо и интелектуално пространство за подкрепящи ангажирането гледни точки в САЩ или Китай.
Смяна на най-висшите лидери на едната или другата страна няма непременно да сложи край на конфликта, също както смяната на Труман или Сталин не спря конфликта между САЩ и СССР.
Възможното решение
Подобно на Студената война между САЩ и СССР конфликтът между САЩ и Китай вероятно ще продължи, докато цената не стане непоносима за едната или и за двете страни.
Конфликтът между САЩ и СССР остана предимно студена война, при която действителните военни битки се ограничаваха до войни чрез подставени субекти в развиващи се страни като Корея, Виетнам и Афганистан.
Конфликтът между САЩ и СССР често е описван като успешен пример за управляване на международни напрежения.
Но по онова време не беше очевидно, че конфликтът може да остане студен и да не прерасне в горещ, например при Кубинската ракетна криза.
Сегашният конфликт между САЩ и Китай също така е класически пример за капана на Тукидид, при който една надигаща се сила (Атина в древността, Китай в днешно време) отправя предизвикателство към господстващата сила (някога Спарта, сега САЩ).
Историята предполага, че подобни конфликти често завършват с непреднамерено, но действително военно противопоставяне – като това между Великобритания и Германия в началото на 20 век („Предопределени за война: могат ли да избягат Америка и Китай от капана на Тукидид?“, Алисън, 2017).
Освен икономическия конфликт има дълъг списък с евентуални горещи теми, които могат да възпламенят истинска битка, включително Тайван и Южнокитайско море. Някои „студени воини“ от двете страни приветстват „стратегическата яснота“ на по-открито съревнование и конфликт между САЩ и Китай.
Евентуален дуалистичен конфликт между два блока, откъснати един от друг в икономически и дипломатически план, предлага изкушаващо повторение на големия конфликт от втората половина на 20 век, завършил с победа на САЩ и разпадане на СССР.
Този конфликт обаче доминираше в световната политика четири десетилетия и крайният изход не беше очевиден през 60-те и 70-те години на 20 век.
Няма гаранция, че студената война между САЩ и Китай ще следва същата траектория или ще завърши по същия начин.
Поддръжниците на конфронтационен подход между двете свръхсили би трябвало да внимават какво си пожелават.
Източник: dnes.bg
