Красимир Каракачанов не се поддаде на
изкушението да политизира армейския
официоз за разлика от негови бивши колеги
(Продължение от миналия брой)
През есента на 2008 г. в. „Българска армия“ бе пуснат в кратка ваканция, защото се подготвяше да излиза като седмичник. Това трябваше да се случи на 5 септември. За главен редактор бе назначен Любен Лачански. Не бих го коментирал какво представлява като личност, за да не се изчервят страниците на вестника. Та той замисляше нещо „революционно“ по неговите думи. За първа страница бе написал, че се ражда вестник – територия на свободното слово. Имаше и уводен материал, в който Русия се обявяваше за враг. Вътре пишеше още и, че началникът на Генщаба на македонската армия е българин. Нали се сещате, как единственият държавен вестник, орган на МО, изключвам другия „Държавен вестник“,
щеше да ни скара
с две държави
и да предизвика дипломатически скандал. Тогава работех в „Труд“, но колеги от „Българска армия“ ме алармираха какво се готви и ми дадоха разпечатки. Занесох ги на началника на политическия кабинет в МО, министърът не бе в сградата. Показах му ги и той се хвана за главата. Звънна на министъра и му прочете отделни абзаци. Последваха няколко секунди гробовно мълчание и в отговор в слушалката се чу заповед: „Вестникът веднага да се спре!“ Това е единственият случай в историята на официоза на МО, когато новоназначен главен редактор не успява да издаде дори и един брой и е уволнен. Бе подготвена и заповед за закриване на вестника. Успях да убедя министъра да не прави това и той ме послуша.
Нека се върна отново към датата 25 май 2010 г., за която се споменава в публикацията. Дали след тази дата та до днес вестникът спазва принципа за деполитизация на армията? Ако сме честни и реалисти, трябва да признаем, че това не е вярно, имаше някои отклонения и то сериозни, но до февруари 2017 г. Ще разкажа за някои събития, които са важни. През този период, с известно прекъсване, главен редактор бе Тодор Токин. През втория си мандат той силно политизира вестника – на страниците му се поместваха и тенденциозни вътрешнополитически информации и коментари. Например по време на кампанията за президентските избори във в. „Българска армия“ бе публикувана статия на цяла страница под заглавие „14-те лъжи на Румен Радев към президентския стол“. Разбирате ли за какво иде реч – за недопустимо погазване на всякакви норми и опит за превръщане на армейския официоз в политическо знаме. А това е наказуемо.
Така се случи, че в служебния кабинет с министър на отбраната и вицепремиер Стефан Янев станах негов медиен съветник и след това шеф на Информационния център на МО. Първото, което реших да направя, бе
да отстраня ръководството на в. „Българска армия“ –
главния редактор Тодор Токин и неговия заместник Иван Ибришимов. Защото чрез вестника се пробваше почвата за политическа агитация във войските, а такива действия при определени условия може и да са подсъдни. Аз очаквах от тях да проявят достойнство и ако са мъже на честта, да си подадат оставката заради този, когото обругаха вулгарно, а той стана президент. А те си траеха и се снишаваха. Унизително е. Решението да ги махна бе единствено и само мое. Мога да се закълна.
Тогава, по време на предизборната кампания, СЕМ изпрати писмо до военния министър, че започва мониторинг на ВТК и ако има излъчване в полза на някоя политическа сила, ще последват санкции във вид на глоба. Стефан Янев ме извика и каза следното: „Евгени, ако ни глобят, ти ще платиш“. Кимнах, че съм съгласен и го помолих да ми даде писмото. Взех го и извиках шефа 
на ВТК Стоян Марков и главния редактор на вестника Андрей Рангелов. И им обясних ситуацията с думите: „Аз ще платя глобата, ако има санкция. След това парите ще събера от вас, а вие от кого ще ги съберете – си е ваш проблем. А от автора на такава публикация, било във вестника или телевизията, очаквам на другия ден молбата му за напускане да е на бюрото ми“.
Та затова ми се иска да допълня въпросната публикация – от февруари 2017 г. в. „Българска армия“, а това не е бяло петно в неговата биография, също
стриктно спазва принципите за деполитизация
на армията. Мисля, че и на главния редактор Андрей Рангелов, и на колегата му от ВТК Стоян Марков това им прави чест. Нека го признаем. А за последните 3 години заслугата е най-вече на министър Красимир Каракачанов. Досега нито веднъж той не си позволи да използва вестника за партийни или политически цели. Твърдя го съвсем честно. Тези, които ме познават, знаят, че не се навеждам пред началници. Особено сега, тъй като няма какво да пазя – нито пост, нито длъжност. С г-н Каракачанов се познаваме доста отдавна, говорили сме си директно и открито, по мъжки, за много неща. Като министър, ако бе залитнал по отношение на вестника по проблема, за който говорихме, щях да му го заявя открито. Но той се опази от това изкушение за разлика от редица негови бивши колеги.
