“О, ти, която и да си…” и (не)познатите любови на Вазов

Познатите и (не)познати любови, белязали съдбата на един от най-големите литературни колоси на България, които и да са те… Това стои в основата на новия спектакъл в Народния театър. Идеята да се разкаже за жените, вдъхновявали поета, е на актрисата Параскева Джукелова. А самата лирична пиеса написва драматургът на театъра, поетесата Мирела Иванова. В образите на любимите се въплъщават, освен самата Джукелова, и Биляна Петринска, Ева Тепавичарова и Радина Боршош. Младият Вазов е актьорът Ненчо Костов, с награда за изгряваща звезда`2019.
Казват, че до 45-та му година животът на Патриарха на българската литература е като едно приключение. Той пътува в страната и в странство, живее динамично и модерно. Певецът на България е обичал жените (“Жена, вълшебница, богиня…”) и ги е откъсвал като забранен плод по пътя си. Но е сякаш, посочен да бъде сам и споделен само от народа си.
Представлението с режисисьор Бойка Велкова, озвучено от музиката на Теодосий Спасов, е лиричен колаж по стихове, писма и спомени на Вазов, което се опитва да отговори на въпросите: кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Какво е присъствието на Съба, майката, бдяща до края на живота си като орлица и над първородния Иван, и над всичките си 9 деца? 

Все пак се знае колко обичан и обичащ е поета – от първата любов с Катерина, за която Вазов пише и първите си стихове 19-годишен, до залезната, Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919 г. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която дава поетичното име Зихра в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия, ”змеицата”, в Пловдив са сред знаковите събития. Вазов понякога е и (не)предпочетен, заради по-прагматичен избор: още не е настъпил ХХ в., а генералите винаги са били добра партия, с една ръка да е – генерал да е…

От „В царството на самодивите“, прочутата поема, написана, за да заглуши любовната мъка, попадаме в царството на вълнуващия, съкровен и мистичен вътрешен свят на поета. Самият той е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен относно личното си битие, за което циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение самота…”Първо, като стана сутрин, поглеждам планината, пускам високото в себе си…” Вазов само тук-там отронва някоя болезнена дума пред проф. Шишманов или в писмо. И бранел достойнството си на самотник. Но на въпрос “Кой, според Вас, е шедьовърът на природата?”, отговаря: хубавата жена…