Първо, да попитам защо този важен доклад е трябвало да чака толкова време, за да бъде прочетен от президента. Вярно, тогава Вучич участваше активно в предизборната борба на своята Сръбска прогресивна партия, която в крайна сметка с неговите „живот и дело“ напред извоюва непозната досега изборна победа. С огромно парламентарно предимство на СПС в Скупщината. И самият президент заяви, че това е резултат, който сигурно вече никога няма да може да се повтори. Второ, борбата с коронавируса зае достатъчно много от работното време на държавния глава, още повече че сега той трябва да отговаря на обвиненията, че е отпуснал мерките срещу заразата, за да отидат повече сърби пред урните. А когато вирусът избухна с нова сила, пораженията от тази политика са видими и тежки. И някой трябва да отговаря за това и този „някой“ най-вероятно трябва да е тъкмо Вучич, който лично ръководеше борбата със заразата и си приписваше всички частични победи. Пък и улични и площадни протести го сполетяха, гневни сърби и в Скупщината влязоха, и други неща се случиха, та Вучич да си има оправдания, че не чете сводките и докладите на специализираните си служби.
Който иска, да вярва, аз няма да го направя. Защото това, което за Вучич е „странно“, не е нищо ново и неочаквано. Всички непосредствени съседи на Сърбия станаха членове на НАТО. Последната брънка от „огърлицата“ от държави членки на Пакта, окачена на шията на Сърбия, бе южният й съсед Република Северна Македония. И всяка страна членка има задължението да модернизира и осъвремени въоръжението, си съгласно стандартите на Алианса. В това няма нищо ново и изненадващо, защото изискването е записано в основополагащите му документи и всяка новоприета членка се стреми да го осъществи на практика.
Но и по този въпрос политическият елит в Белград има своите „предпочитания“. Самият Вучич, първо като премиер, а сега и като президент, е особено чувствителен към това, което прави съседна Хърватия. Всяка покупка или доставка на оръжие или оборудване, особено от по-тежкия клас, което властите в Загреб получат, се разглежда винаги като заплаха за държавните граници и суверенитета на Сърбия. Особено ако се прецени, че въпросните доставки биха могли да имат атакуващ характер, а не само отбранителен.
Наслагва се впечатлението, че двете бивши югорепублики гледат в паничката една на друга, само за да намерят там аргументи и бързо да се опитат да „компенсират“ предимствата на другата страна чрез доставки от сходен клас. Че какво са „подаръците“, които Москва и лично Владимир Путин направиха на сръбската армия, при това с подходящ патос и тържественост, които не останаха скрити за никого. Даже тъкмо в дните, когато Вучич живееше с изненадата от „странностите“ наоколо, при подходяща публичност в Белград бяха представени около 60 автомобила руско производство, предназначени за патрулните служби на сръбската армия. Сърбия имала право на защита, вярно е, но защо тогава от Белград отричат правото и на съседите наоколо да изпълняват задълженията си като страни – членки на НАТО.
Но не това тревожи Вучич. Проблемът е съвсем друг и той е максимално конкретен. Президентът не уточни коя държава от съседството има предвид, но пък за това му помогна руският сайт „Спутник“, обилно цитиран от медиите в Белград. Според него властите в Прищина от месеци насам преговарят с немските тайни служби за доставка на оръдия и противопехотни ракетни системи за „така наречената Армия на Косово“. А в допълнение във фокуса на тези преговори са допълнителни доставки на артилерийско и съвременно леко оръжие, които вече Прищина притежава. От Косово вече били заплатили на Германия сумата от 170 млн. евро за покупка на оръжие, снаряжение и обучение на личния състав на Косовските сили за сигурност. А се преговаряло за нови доставки на немската пушка Г-36 („Хехлер и Кох“) и дори за танкове от типа „Леопард-2“. Според същия сайт по този начин Берлин нарушавал своето законодателство, което забранява износа на оръжие германско производство за страни, които не са членове на НАТО. Като Косово например, което все още се бори за укрепване на своята държавност, макар неговите лидери винаги да са твърдели, че членството в Пакта е стратегическата им цел.
От лятото на 1999 г., когато днешната независима държава бе напусната от сръбските власти, до днес там се намират контингент на Алианса, в това число и 400 войници от Бундесвера. Неотдавна Бундестагът продължи с година тяхната мисия в бившата югопровинция. Окончателното решение за бъдещите доставки на оръжие от Берлин за Прищина трябвало да вземе канцлерът Ангела Меркел в качеството си на председател на Федералния съвет за сигурност. Не бива да се забравя, че все пак Германия със своя дял от 5,8% е четвърти по значение износител на оръжие в света.
Всъщност проблемът, който тревожи Вучич, е не толкова оръжеен и технически, колкото политически. А и моментът, в който е прочел доклада на тайните си служби, не е избран случайно, а е свързан с опитите преговорите между Белград и Прищина да бъдат възобновени. При това на европейски терен, в Брюксел под патронажа на европейската дипломация. След провала на Вашингтон „да придърпа към себе си килимчето“ и да свика среща с президентите Александър Вучич и Хашим Тачи, провалена поради поканата на Специалния съд за Косово към Хашим Тачи, опцията за намиране на решение остава европейска.
А при определянето на позицията на ЕС по диалога между Белград и Прищина от съществено значение е ролята на Берлин с неговата ангажираност към ситуацията в Западните Балкани и в частност към Косово. За никого не е тайна, че Германия се противопостави остро и категорично на идеята за размяна не територии между Сърбия и Косово, която витаеше във въздуха преди вече споменатата среща на Вучич и Тачи във Вашингтон. Колкото и оттатък океана да отричаха тази деликатна тема да влиза в дневния ред, имаше достатъчно основание да се предполага, че тъкмо тя е в основата на предложението от типа „вземи или остави“, което във Вашингтон ще сложат на масата. В този смисъл провалът на срещата, организирана от специалния пратеник на президента Тръмп за Косово Ричард Гренел, се прие и като край на идеята за размяна на територии, но и като сериозен дипломатически успех на Берлин.
На което пък във Вашингтон отговориха с нови закани и санкции срещу газопровода „Северен поток–2“, от който Германия се нуждае. Геополитика… Това, от една страна. От друга, в хода на разговорите, които започнаха в Брюксел между Белград и Прищина, съобщенията от типа „Косово се въоръжава“ биха могли да играят ролята на скрит коз на сръбската дипломация. И понеже Вучич сам доказва колко опит натрупа в това, да бъде двуличен в поведението си и да „седи на два, дори три стола“, както се казва, нищо чудно в един момент заплахата от „въоръженото до зъби“ Косово, спонсорирано от Берлин, да бъде поставена на масата. Знае ли човек.
Разбира се, Вучич не е човек, който „оставя магарето си в калта“. Затова той просто използва повода да препоръча на сръбската военна индустрия да реагира на ситуацията. При това – обеща там да бъдат хвърлени средства, непознати досега. Продукцията пък на същата тази сръбска военна индустрия бе хваната тези дни да пътува през Грузия за Армения, където да бъде използвана в пламналия отново конфликт между Баку и Ереван.
