доцент доктор
инж. Георги Маринов
Шестдесетте години на миналия век се характеризират с масово разработване и внедряване на картечни пистолети. Тази тенденция е доста характерна по това време за полицейските и специалните охранителни структури. Тя се базира на тактико-техническите характеристики на този вид оръжия, които са компактни, леки, скорострелни и бързо се подготвят за водене на огън.
През 1964 г. американският оръжеен конструктор Гордън Инграм пристъпва към разработване на картечен пистолет с надеждата бързо да се настани не само на националния оръжеен пазар, но и да направи пробив в чужбина. По това време конструкторът Инграм работи в компанията „Military Armament Corporation“ (MAC) и естествено неговите разработки да носят името на конструктора и съкратеното обозначение на фирмата.
Първите образци на картечните пистолети са бил предназначени на популярните в САЩ и в други страни патрони с калибър .45 ACP (11,43х23), но бързо се пристъпва към адаптиране на оръжията към популярните патрони в европейските страни 9 mm Parabellum (9х19). Този модел оръжия получили обозначение MAC ingram Ingram Model 10 (M10).
Не след дълго фирмата пристъпва и към разширяване на гамата от предлаганите образци с разработването на нов модел с обозначение МАС-11, предназначен за по-маломощните пистолетни патрони 9 mm Short (9×17) (.380 Auto). Опитът с широкото внедряване на оръжието се оказва първоначално не особено сполучлив, защото редица фирми изваждат от военните складове останалите от войната автоматични оръжия и наводняват пазарите, независимо от това, че тези оръжия вече са морално остарели.
След няколко години конструкторът отново се опитва да влезе в оръжейния бизнес, като успява да продаде незначително количество на американската полиция и на някои съседни страни. Това обаче се оказва капка в морето и фирмата му фалира. През 1976 г. компанията ,,MAC“ прекратява съществуването си. Правата за производство на картечните пистолети преминават в компанията „RPB Industries Inc“ от Атланта, щат Джорджия. За кратко време мениджърите на компанията успяват да реализират на пазара произведените модели „М-10“ и „М-11“ на пазарите в Израел и Тайван.
Моделът „М-10“ работи на принципа на използване на отката на свободния затвор и неподвижна цев Този принцип позволява да се създаде оръжие с изключително опростена конструкция и висока степен на сигурност. Поради късия ход на затвора, скорострелността на оръжието е доста висока, достигайки до 1145 изстр/мин. Тя обаче е твърде зависима от степента на замърсяване на затвора. Колкото то е по-голямо, скорострелността намалява поради повишеното триене на подвижните части. Обратното, при смазване на триещите се части, скорострелността се увеличава.
При образците, използващи патроните 9 mm Parabellum, скорострелността е 1090 изстр/мин., което се обяснява с по-малката мощност на 9 милиметровия патрони в сравнение с патрона с калибър .45 АСР. Освен това има разлика и в началната скорост на изстрелване на различните куршуми. 9 милиметровият куршум се изстрелва с начална скорост около 310 м/с, а куршумът с калибър .45 АСР със скорост 280 м/с.
Цевната кутия на картечния пистолет е с правоъгълна форма, като отворът за изхвърляне на гилзите е разположен от дясната страна. Характерното за този модел е, че ръкохватката за зареждане се намира отгоре и малко вдясно на цевната кутия и при стрелба остава неподвижна.
Върху горната част на цевната кутия са разположени механични мерни прибори, като мушката е фиксирана и защитена от сенник, а мерникът е във вид на прорез в метална пластина. Мерните прибори са регулирани за стрелба на дистанции до 75 м За предпазване от нежелан изстрел оръжието има предпазител, който блокира затвора когато той се намира в предно или в задно положение. Копчето на предпазителя е разположено пред спусковото лостче и има две положения – огън и предпазител (Fire/Safe).
Пистолетната ръкохватка е метална, разположена в средата на цевната кутия под прав ъгъл и в нея се поставя правия кутиеобразен пълнител с вместимост 16, 30 или 32 патрона. Цевта на оръжието е с дължина 146 мм, като в нея са нарязани 6 канала. Разположена е дълбоко в цевната кутия. В предния край на цевта има резба, която позволява поставянето на заглушител. Това е особено важно при провеждането на специализирани акции.
Прикладът е метален, плъзгащ се тип, който се разгъва и прибира по дължина в корпуса на оръжието. Изважда се бързо, а в сгънато положение не възпрепятства използването на мерните прибори. Когато прикладът е прибран, дължината на оръжието е 269 мм. Когато прикладът се разгъне, дължината достига до 548 мм. Масата на „М-10“ е 2,84 кг.
Предотвратяване произвеждането на нежелан изстрел се осъществява с механичен предпазител, бутонът на който е разположен пред спусъка в спусковата скоба. Моделът „М-11“ е компактен вариант със скъсена цев до 129 мм, която е с дължина колкото на обикновените самозарядни пистолети. Общата дължина не превишава 248 мм при сгънат приклад и около 460 мм при разгънат приклад. Масата е 1,6 кг. при незареден пълнител.
Използваните 9 милиметрови патрони (.380 Auto) осигуряват начална скорост на изстрелвания куршум 295 м/с, поради по-малката му маса в сравнение с куршумите на патроните .45 АСР и 9 mm Parabellum. Скорострелността на модела достига до 1200 изстр/мин.
Мерните прибори са разграфени за водене на огън на дистанции до 50 м., което се счита за оптимално при използване на този боеприпас. „М-11“ използва пълнители с вместимост 16 или 32 патрона.
През 2004 г. в САЩ бяха предприети сериозни мерки за ограничаване разпространението на огнестрелните оръжия, работещи на автоматичен режим и такива, които използват пълнители над 30 патрона. Въведените ограничения за гражданските пазари включиха моделите „М-10“, тъй като не беше разработен вариант, работещ на полуавтоматичен режим.
