Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Гоце Делчев“, съобщиха от общинския пресцентър. Решението е взето единодушно на заседание на общинския съвет. «Нашият достоен съгражданин – генерал Андрей Боцев ни напусна на 27 февруари 2020 г. Докато заемаше най-високите военни длъжности в държавата, той нито за миг не забрави своя роден край и като истински патриот и родолюбец винаги е оказвал сериозна подкрепа на община Гоце Делчев“, казаха от общината.
С генерал Андрей Боцев бяхме съвипускници от Генералщабната академия. Или по-точно ние бяхме първият випуск магистри на факултет Национална сигурност и отбрана на Военна академия «Г. С. Раковски», обучавали се по учебна програма по стандартите на НАТО. Дори на златните пръстени, които си направихме по повод завършването, пише «випуск първи». Може би с това ще влезнем в историята на армията и на военно-академичното образование у нас. Ние бяхме в първото цивилно класно на факултета, а Боцката, така го наричахме гальовно всички, във военното. Преподаваха ни почти едни и същи дисциплини, но те като униформени учеха по-детайлно стратегически военни науки от нас. И ние, цивилните, също, но в по-съкратен вариант. Боцката и сегашният заместник-командир на пехотата бригаден генерал Валери Цолов седяха пред мен. Славни времена бяха. Подсказвахме сме си- аз на тях и те на мен. Преписвали сме един от друг. Човешко е. Кой не го е правил. Боцев бе изключително земен човек. Такъв си остана и до края на дните си, дори и като военен №1. Никога не се възгордя, дори с обикновения войник разговаряше и се държеше като равен с равен. Не крия, често се събирахме на чашка и ми е казвал: «Гена, трябва преди всичко да сме истински българи и да обичаме България, ако искаме да я има и да пребъде».
Така се случи, че когато той почина бях в САЩ, блокиран от коронавируса. Научих случайно, че е напуснал белия свят заради коварна болест, която го бе повалила, а аз не мога дори да отида на погребението му. Корав човек съм и рядко плача, но когато узнах страшната вест, ми потекоха сълзи.
