Дълбоки социални противоречия, проявяващи се наведнъж, може да предизвикат глобален конфликт
Навлизайки във втората половина на 2020-а, имаме малка надежда, че бедствията ще приключат тази година. Възможно е да влизаме в един от най-катаклизмичните и съдбовни периоди в историята на човечеството, твърди публикация на „Раша Тудей“ (РТ).
„Нараства осъзнаването, че тези трудни времена за човечеството могат да продължат най-малко десет години“, заяви пред медията Артьом Лукин, доцент по международни отношения в Далекоизточния университет във Владивосток. Усещането за несигурност расте с години. То вероятно започна с глобалната финансова криза през 2008-2009 г. До 2020 г. обаче имаше надежда светът да се върне на правилния път и да установи стабилност. КОВИД-19 отнесе тази надежда, унищожавайки световната икономика и нагнетявайки съществуващото напрежение между управляващия хегемон (САЩ) и новата суперсила (Китай).
Мнозина са в страх. В много страни, включително Русия, вирусът все още се разпространява, убивайки хора с плашещо съвпадение. Дори и да спечелим борбата срещу новия коронавирус, мегатрендовете в глобалната политика, които сочат още повече проблеми и вълнения, няма да изчезнат, те ще се засилят. Опитвайки се да обобщи личните си страхове, Лукин отбелязва, че като политолог наблюдава поне четири мегатренда.
Разделени общества
Доцентът припомня разговор със своя руска колежка във Владивосток преди няколко години. Тя се оплакала, че се чувства като живееща в страна с няколко паралелни общества, а не едно, и че членовете на тези общества говорят много различни езици и застават зад различни ценности. Разбира се, между народите винаги е имало разделение. Но като правило доминираше общност на ценности и вярвания, а съперничещите си групи бяха повече или по-малко маргинализирани.
Днес социалният консенсус изглежда е по-скоро изключение, отколкото правило. По целия свят се съобщава за граждански войни, които често разделят обществата на противоположни фракции. Основното разделение се създава между лагерите на социалния консерватизъм и нативизъм и привържениците на прогресивно-либералните ценности. Последната проява на антагонизъм бе в Полша, където действащият десен консервативен президент победи либералния си съперник с много малко мнозинство.
Масови въстания
На 25 май 2020 г. афроамериканецът Джордж Флойд бе убит в Минеаполис от бял полицай. Смъртта му предизвика масови протести, които бързо се разпространиха в САЩ. В руския източен град Хабаровск областният управител Сергей Фургал беше арестуван на 9 юли по обвинение в заговор за убийство на бизнес съперници през 2004 и 2005 г. Фургал веднага бе прехвърлен в Москва и затворен. Арестът му предизвика две седмици масови протести в Хабаровск, малък провинциален град на границата с Китай. Десетки хиляди хора, които се присъединиха към протестите в подкрепа на Фургал, смятат, че истинската причина за ареста му е убедителната победа над кандидата на Кремъл на изборите през 2018 г. за губернатор и последващият му отказ да се предаде на диктатурата в Москва, обяснява Лукин.
Протестите в Хабаровск заради съдбата на популярния местен лидер дори не са близо до мащаба на расовите протести в САЩ. И за разлика от САЩ, протестите в Източна Русия досега бяха мирни. Те обаче имат нещо общо – хората в Съединените щати, Русия и други страни се противопоставят на големите рискове от КОВИД-19 и излизат на улицата в търсене на достойнство. Много хора протестират срещу това, което смятат за структурна несправедливост и арогантност на властите. В крайна сметка, те протестират срещу отчуждението между управляващата класа и обикновения народ, между институциите на властта и управляваните. Протестът е част от глобална вълна от народни въстания, която се разраства от десетилетие, започвайки от Арабската пролет и движението „Окупирай Уолстрийт“. Победата на Тръмп през 2016 г., подобно на Брекзит, може да се разглежда като част от глобално въстание срещу настоящите елити.
Край на хегемонията и свят без кормило
Едновременно с вълненията във вътрешната политика в много страни, международната система също претърпява тектонични промени. „Пакс Американа“ или „международният либерален ред“ се разпада. Само преди няколко години изглеждаше, че падането на американската глобална хегемония би могло да бъде избегнато. Днес няма много хора извън американското правителство, които вярват, че „Пакс Американа“ може да бъде спасен. Дори ако Джо Байдън замести неконтролируемия Тръмп в Белия дом, дните на американско надмощие са преброени. Перифразирайки съветския революционен лидер Владимир Ленин, Лукин заявява пред РТ, че Вашингтон не може да владее и управлява по стария начин, защото по-голямата част от света вече не иска да живее по стария начин.
Кога ще приключи хегемонията на Съединените щати, кой след това ще наложи закон и ред? Все още няма отговор на този въпрос. Въпреки подозренията във Вашингтон, няма достоверни доказателства, че нарастващата суперсила Китай наистина иска да бъде световен полицай. Но едно е ясно. Вакуумът на управлението ще доведе до още по-голям хаос в глобалната политика.
Предупреждение
Лукин пише, че през есента на 2014 г. е намекнал за възможността от трета световна война около 2030 г., която би възникнала поради конфликт между САЩ и Китай. Шест години по-късно той е направил две корекции в този текст. Първо, войната между САЩ и Китай е не само възможна, но почти неизбежна. Второ, ситуацията, предшестваща конфликта между САЩ и Китай, няма да прилича на света от началото на XX век, преди Първата световна война, с бърз напредък, дал име на този период „първата ера на глобализацията“. Вместо това атмосферата през 2020-те ще бъде по-подобна на 30-те години на миналия век, когато световната икономика беше в рецесия, а авторитарните и тоталитарните режими бяха във възход. Най-важният въпрос обаче е дали войната между Китай и САЩ ще бъде сравнително ограничена.
Ако не, може ли да доведе до глобален пожар и да привлече други играчи като Русия, Индия, Япония и Европа? В историята на човечеството никога не е имало липса на конфликти за ценности и власт, пише Лукин, както в обществата, така и между тях. Но настоящият момент е уникален поради възхода на няколко дълбоки и експлозивни социални противоречия наведнъж, със заплаха от пандемия и изменение на климата на заден план.
Китай е може би най-големият остров на относителна стабилност в световната буря, което отново подхранва съмнения, че Пекин ще се опита да се превърне в стожер на глобалната мощ. С течение на времето настоящите противоречия и конфликти ще се движат по свой начин и ще бъдат разрешени. Ще бъде създаден нов баланс. Докато това не се случи, ще живеем в много интересни времена. „Възбудата, а не страхът и безпокойството, трябва да бъдат основното настроение на нашата ера“, казва Артьом Лукин за „Раша Тудей“.
Източник: в.“Дума“
