Новият състав на парламента в Скопие се събра за първи път, тече 10-дневният срок за получаване на мандат за кабинет
През дългогодишната си кореспондентска работа в Скопие винаги съм обичал тъкмо този период, в който политическите партии тайно и полека се опитват да се доберат до властта. И уж всичко е скрито зад кулисите, но така, че да стане ясно още в следващите часове. Какво да се прави – Република Северна Македония е малко общество, в което неформалните връзки са повече и по-важни от формалните. Всеки е бил заедно в детска градина с всекиго, в едно училище или в една махала, после в университета или в казармата, пък и роднинските връзки се знаят до десето коляно назад. Та е трудно нещо да остане в тайна. Напротив, неофициалните канали на обмен на информация са достатъчно ефективни, за да не може нещо да остане скрито-покрито. Ако бях в по-критично настроение към братовчедите, бих махнал с ръка и лековерно бих препоръчал: оставете ги, какво искате от една клюкарска държава?
Затова се чудя на тази игра на тайнственост, която се играе през последните дни от лидерите на политическите партии в Скопие. То, няма и друг начин. На 4 август новоизбраният на 15 юли състав на парламента се събра на първата си учредителна сесия. Трябваше да мине държавният празник Илинден, отбелязан и тази година при станалата тъжна традиция на подялба на обществото, гарниран с ограничителните мерки на епидемията от коронавируса. Трябваше да мине и допълнителният почивен ден в понеделник, 3 август, та чак на 4-ти депутатите в 120-местното Собрание да се съберат. От амбициозния дневен ред на практика те изпълниха само две от задължителните формални точки – да потвърдят легитимността на избора си и да разпределят местата в новата зала в сградата на парламента, която след ремонта на покрива и покриването ѝ със стъклен похлупак с формата на яйце отвори врата за първи път. Всички други точки от „агендата“ бяха отложени за времето, когато политическите партии ще са се разбрали за евентуалните коалиции, в това число и за това кой ще бъде председател на Собранието.
Логично – когато лидерите се пазарят помежду си за формиране на мнозинство, в тези пазарлъци
мястото на спикер на парламента винаги е
било част от сделката
Колкото и да му се искаше на председателя на парламента от предишния мандат Талат Джафери от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) да седне отново на познатото му място, ще трябва да изчака, като междувременно ще стиска палци лидерите на спечелилите избори социалдемократи на Зоран Заев и Али Ахмети от ДСИ да си стиснат ръцете и да продължат коалицията си във властта от преди 15 юли. Така е било винаги в тридесетгодишната история на независимата и суверенна държава – постът на председателя на парламента да е съществена част от пакета договорености, които партиите да споразумяват помежду си. Това за вас, това за нас, това за еди коя си партия, в зависимост от парламентарното й присъствие. Е, това не попречи на някои наши, български медии да споделят, че Джафери вече е избран на поста, но то е тема за друг разговор…
Освен тази формална, но кратка дейност на новите депутати в първия ден на живота на новия парламент, събирането имаше и друг важен смисъл. От 4 август започва да тече 10-дневният конституционен срок, в който президентът трябва да връчи мандат за съставяне на правителство на партията с най-голямо парламентарно присъствие. Стево Пендаровски вече заяви, че е готов да го направи, стига някоя от влезлите в Собранието партии да му докаже, че има обикновено мнозинство от най-малко 61 пратеници от общо 120. Вече писахме няколко пъти за изборните резултати от вота на 15 юли, които дори и с невъоръжено око показват огромната трудност за всяка от политическите сили за съставят кабинет сами. Става даже въпрос за невъзможност то да се случи без коалиционна подкрепа на някоя от останалите партии. А картината е такава, че определените от мен като „останали“ политически сили са партиите на албанците в държавата. Всяка с претенции, които не е задължително да са едни и същи. Сложна конфигурация, но суверенът реши така и елитите трябва да се съобразяват с това.
Но динамиката във водените между партийните водачи преговори, е повече от очевидна. И то въпреки създаваната преднамерено тайнственост около съдържанието на тези разговори.
Не са изключение и фалшивите новини
пускани нарочно от партийните щабове, колкото и да са настойчиви призивите за активна борба против тях. И двамата лидери на основните партии на македонците – Зоран Заев на СДСМ и Християн Мицковски на ВМРО-ДПМНЕ излъчват увереност, че вече имат в джоба си парламентарното мнозинство, така че президентът Пендаровски да не се колебае и да връчва мандата.
Но фактът, че активните диалози – тайни и полусекретни, тук и там продължават, говори, че не всичко е уточнено и че увереността е само демонстрация. Заев вече получи подкрепата на Демократичната партия на албанците. Но каква подкрепа може да е това, когато ДПА има само един депутат в парламента в лицето на своя лидер Мендух Тачи. Пък тези дни се намериха медии, които припомниха, че Тачи отдавна е в „черния списък“ на Държавния департамент със забрана да влиза в САЩ. Пък и неговият единствен депутатски мандат изобщо не решава проблема с мнозинство. 46 плюс един прави само 47 гласа, къде са 61, нали? Все още не съм прочел или чул някой да напомни, че лидерът на ДСИ, някогашният бунтовнически командир от лятото на 2001 г.
Али Ахмети получи призовка да се яви пред специализирания съд
за Косово, пред който застана дори косовският президент Хашим Тачи. Самият Ахмети твърди, че е викан само в качеството на свидетел, но кой знае: и Тачи, и Кадри Весели, и другите от някогашната Армия за освобождение на Косово, съкратено на албански УЧК, бяха призовавани като свидетели, но после получиха обвинение, от което трудно ще се отърсят.
Но подозирам, че когато стане ясна евентуалната коалиция между СДСМ и ДСИ, все ще се намери някоя медия, близка до ВМРО-ДПМНЕ, която да припомни факта с призовката на Ахмети. Още повече, че все повече стават гласовете, които твърдят, че менторите от чужбина на местните балкански политически лидери искат най-после да се отърват от това поколение някогашни бунтовници, превърнали се само за една нощ в политици и държавници, сменяйки униформите в цвят „каки“ с копринените костюми. И пренесли навиците и методите си на командване от горите в управлението на държавата, което не винаги е в хармония с истинската демокрация и върховенство на закона. Но за това – някой следващ път.
Конституционния срок от 10 дни за връчване на мандат изтича днес, на 14 август. Дотогава всичко трябва да е ясно – и
дали Зоран Заев ще получи мандата и кой ще бъде коалиционният му партньор
дали Християн Мицковски ще е успял да изпълни заканата си да „прецака“ Заев и да му отнеме победата, макар и с двама депутати, от 15 юли. Ще е станало ясно дали все пак Ахмети не е останал на идеята си бъдещият премиер да бъде албанец, или все пак е било намерено компромисно решение, като онова с Лазар Еленовски, някогашният шеф на Атлантическия клуб в Република Македония, чиято майка е албанка. И други въпроси ще намерят своите отговори, но каквито и да бъдат те, нямат да дадат исканата стабилност на управлението.
А иначе, в 10-дневния срок от 4 до 14 август отбелязахме няколко тъжни дати и годишнини на събития от лятото на 2001 г. Като това в местността Карпалак на пътя от Скопие до Тетово, където на 8 август 2001 г. десет войници от Армията на Македония, всички те родени в Прилеп, изгоряха като живи факли в автобуса, който ги водеше да заемат позиции в битката срещу Армията за национално освобождение на Али Ахмети. Бяха простреляни от засада с противотанков снаряд от близките хълмове.
До 13 август 2001 г., денят на подписването на Охридския мирен договор, оставаха само пет дни…
