Протестите срещу Лукашенко са неорганизирани, Русия не смята да го бута, а Западът – не може.
– Казвайте как така се получи при вас [че побеждава Тихановская]?
– Преброихме това, което беше [в урната].
– А вашите колеги на долния етаж пребориха нещо по-различно от вас. При тях третия кандидат [Лукашенко] има 75%, а за този, който при вас получава много [Тихановская] – 15%. Това по принцип отразява общата картина в нашия район. Затова имам към вас много твърдо предложение: да поправите протокола и да измените кардинално числата за третия и четвъртия кандидат.
Този любопитен диалог се води в неделя вечерта след президентските избори в Беларус между шефа на администрацията в един от районите на град Витебск и членовете на една от секционните избирателни комисии. Аудиозапис на разговора циркулира в интернет и показва един от методите за фалшификация на изборните резултати.
Според официалните данни Александър Лукашенко печели вота с 80% от гласовете, а основната му конкурентка Светлана Тихановская взема само 10%. Опозицията обаче разпространи десетки протоколи от избрани секционни комисии, от които се вижда, че Тихановская има повече гласове от действащия президент. По всяка вероятност при честно борене вотът за Лукашенко щеше да бъде под 50%. Това обаче са само предположения, базирани на големия брой привърженици, които Тихановская успя да събере на своя последен митинг преди изборите. В Беларус няма независими социологически агенции, които да правят проучвания и екзит-пол допитвания. Нямаше и независими международни наблюдатели, а опозицията не е представена в Централната избирателна комисия (ЦИК).
Така че резултатът на Лукашенко е абсолютно „нарисуван“ Новото в политическата ситуация в Беларус обаче е, че дългогодишният президент на страната изглежда вече е загубил подкрепата на мнозинството от гражданите. Освен това на тези избори за пръв път се появиха истински съперници на Лукашенко, които не са от поддържаната от Запада традиционна беларуска опозиция, а до скоро са били част от икономическия и политически елит на страната. Единият от тях – Валерий Цепкало е бил заместник-министър на външните работи и посланик в САЩ. Завръща се в Минск и 12 години ръководи финансиран от държавата Парк за високи технологии. Другият – Виктор Бабарико дълги години е ръководил Белгазпромбанк, банката на „Газпром“ в Беларус. Лукашенко очевидно е видял сериозна заплаха в лицето на тези двама кандидати, защото те бяха отстранени още в началото на кампанията. ЦИК не призна повече от половината от събраните от Цепкало подписи за издигане на кандидатурата му, а Бабарико направо беше арестуван по обвинение в злоупотреби в ръководената от него банка.
Друг потенциален кандидат за президент бе блогърът и политически активист Сергей Тихановски. Той обаче бе арестуван и в тази ситуация щафетата бе поета от 37-годишната му съпруга му Светлана Тихановская, която до този момент не е проявявала политическа активност. Тя събра достатъчно подписи, за да се кандидатира за президент и получи подкрепата на щабовете на отпадналите кандидати Цепкало и Бабарико. Въпреки че предизборната й кампания беше всячески спъвана от властите, Тихановская бързо набра популярност. Някои дори повярваха, че тя може да спечели изборите. Но това са наивници, които не знаят как работи административно-репресивната машина на Лукашенко.
Затова въпросът бе не толкова какви конкретни проценти ще се появят срещу имената на Лукашенко и Тихановская, а как ще се развие сблъсъкът между протестиращите и органите на реда в нощта след изборите. Един от детонаторите на протеста бе наглостта на властта, която реши да се презастрахова като обяви абсурдно висок процент за действащия президент. По улиците на беларуските градове излязоха десетки хиляди хора, а в столицата Минск те може би бяха стотици хиляди.
Мнозина наблюдатели гледаха на уличните сблъсъци в Минск през призмата на това, което стана в съседна Украйна през 2014 г., и очакваха зрелищно сгромолясване на режима на Лукашенко. Нищо подобно обаче не се случи. Причината е, че протестите в Беларус са спонтанни, неорганизирани, без ясно политическо лидерство Освен това в Украйна през 2014 г. имаше многобройни опозиционни медии, могъщи олигарси, които искаха смяна на властта, и добре организирани групи от истински улични бойци, които влязоха в схватка с полицията. Ситуацията в Беларус е друга. Там не само, че няма опозиционни телевизии, но и в деня на вота, а и в часовете след него интернет направо беше блокиран, страната изпадна в информационна черна дупка и за външния свят бе много трудно да разбере какво се случва в Минск.
Когато става дума за политически протести, беларуските сили на реда традиционно действат брутално. В нощта след изборите те използваха водни струи, гумени куршуми и шумозвукови гранати. Хиляди демонстранти бяха безпощадно бити, резултатът е двама убити и стотици ранени. За два дни бяха арестувани над 5000 души.
Най-отвратителната страна на режима на Лукашенко обаче се прояви в натиска и изнудването на Светлана Тихановская. Тя отиде в сградата на Централната избирателна комисия да подаде жалба срещу фалшификацията на вота и бе задържана за три часа, където над нея очевидно е бил упражнен натиск. След това с изплашен и уморен вид прочете декларация, с която призовава протестиращите да се приберат по домовете си и обяви, че тя самата заминава за чужбина. Тихановская е успяла предварително да изведе децата си в Литва, но заложник на властите в Минск остава съпругът й и членове на нейния предизборен щаб.
66-годишният Лукашенко е президент на Беларус от 1994 г. Преди това кариерата му е в аграрния сектор –
бил е партиен секретар на колхоз и председател на совхоз В политиката влиза през 1990 г. След като оглавява страната, той бързо успява да изгради политическа система, близка до деспотичните режими в централноазиатските бивши съветски републики, макар че Беларус се намира в географския център на европейския континент.
Едно от възможните обяснения за управленското дълголетие на Лукашенко е неговото умело геополитическо лавиране между Москва и Запада. Откакто той е на власт, ЕС нито веднъж не е признавал легитимността на изборите в Беларус. В началото на нашия век Лукашенко се сдобива с прозвището „последния диктатор в Европа“, отношенията му със Запада са обтегнати, а в някои периоди – и напълно прекъснати.
Играта на Лукашенко с Москва е по-сложна. В културен, исторически и езиков план Беларус е най-близката до Русия държава. Дотолкова близка, че мнозина се съмняват в съществуването на отделна беларуска идентичност и в дълготрайността на беларуския държавен проект. Лукашенко успява да извлече икономически ползи от близостта си с Русия. В рамките на т. нар. Съюзна държава Русия-Беларус, беларусите получават руски нефт, който не се облага с износно мито, и го преработват в рафинерии, останали от съветско време. Така Беларус, която въобще няма собствен петролен добив, става крупен износител на нефтопродукти (те заемат една четвърт от износа й).
В замяна на икономическата помощ Кремъл очаква от Беларус геополитическа вярност и поддържане на перспективата за сливането между двете държави. Лукашенко обаче няма никакво намерение да ликвидира държавата си и така да се лиши от президентския пост. От време на време той освобождава по някоя порция политически затворници, прави се на демократ и се сдобрява със Запада, за да покаже на Москва, че за него има и друга алтернатива. От своя страна руснаците се гневят и вдигат цените на своя нефт и газ за Беларус. Това обаче са вътрешносемейни скандали.
В крайна сметка Лукашенко ще запази властта си и след тези фалшифицирани избори. Русия не смята да го бута, и то не само защото в Минск не се е оформила някаква ясно проруска сила, алтернативна на действащия президент. Ако режимът на Лукашенко рухне в резултата на „цветна революция“, това ще бъде много лош знак за бъдещето на самия Путин. А що се отнася до Западът, той просто няма силни инструменти за влияние върху ситуацията в Беларус. Полша отчаяно апелира за извънредна среща на ЕС, която до осъди действията на Лукашенко, но европейските лидери сега са в отпуск, пък и знаят, че голяма полза от кухи декларации няма.
