Съдебното разследване на експлозията на пристанището в Бейрут започна с политически препирни около назначаването на главен следовател, заплахи от страна на военни срещу източниците на изтекла информация от затвор и съмнения дали съдебен съвет, чиито членове са назначени по религиозна принадлежност, може да бъде напълно безпристрастен.
Така за много ливанци най-голямата им надежда за достоверни отговори за взрива, опустошил голяма част от тяхната столица, се възлага на външни хора: френската съдебна полиция, която се включи в разследването, и следователи от ФБР, които се очаква да се включат.
Френски екипи работят упорито, изпращат водолази при подводния кратер и изготвят препоръки както за френските, така и за ливанските магистрати. Сред служителите на френската съдебна полиция, участващи в мисията, има жени и мъже, които са работили по случаи като цунамито в Япония през 2004 г. след катастрофалното земетресение, земетресението в Хаити през 2010 г. и терористичните атаки във Франция през ноември 2015 г. и в Деня на Бастилията през 2016 г.
Експлозията в Бейрут лежи на кръстопът между катастрофална авария и местопрестъпление. Все още не се знае какво е предизвикало пожара, който запали близо 3000 тона амониев нитрат, съхраняван години наред в пристанището на Бейрут до гъсто населени жилищни райони. Появиха се документи, които показват, че висшето ръководство на страната и служители по сигурността са знаели за складираните химикали.
Спасителни екипи дойдоха от целия свят веднага след това и се озоваха на място, което беше познато и същевременно странно чуждо. „При земетресение е по-лесно, защото можем да разберем … как се движи. Но в този случай нямахме достатъчно елементи, за да разберем какво е станало“, каза Алберто Боанини, член на италианския спасителен екип.
Екипът има опит със земетресения и горски пожари, но не е виждал нищо подобно на станалото при пристанището в Бейрут. По думите му е трудно да се проумее какво е могло да го изравни напълно със земята.
Много ливанци искат разследването да бъде отнето от собственото им правителство, тъй като са си взели поуки от предишни пъти, че отдавна окопалите се във властта политически фракции, известни с корупцията си, няма да позволят да се появят на бял свят никакви резултати, които биха им навредили. В експлозията са загинали повече от 175 души, ранени са най-малко 6000 и са оставени десетки хиляди без дом.
Париж изпрати съдебна полиция, защото френски архитект е сред мъртвите, а френският закон дава юрисдикция за разследване, ако френски гражданин умре в чужбина при съмнителни обстоятелства. Но френските следователи работят само по покана на ливанците и техните заповеди са поверителни.
Френските служители казват, че имат достъпа, който им е необходим, но не казват дали разследването им може да се разпростре до разпит на свидетели или искане на документи. Те предават данните от разследването си на ливанците, но запазват и копие за френското разследване. ФБР също се присъединява по покана на ливанските власти.
Висши ливански служители, включително президентът Мишел Аун, отхвърлиха призивите за независимо проучване, описвайки го като „загуба на време“, и предположиха, че то ще бъде политизирано.
В последното си решение, преди да подаде оставка под натиск шест дни след експлозията, правителството на премиера Хасан Диаб сезира по казуса с експлозията в пристанището Висшия съдебен съвет, най-висшия орган на правосъдието в Ливан, за да проведе разследването.
След това възникна спор с подалия оставка правосъден министър кой да бъде водещ съдия на разследването. Министърът в оставка предложи фигура, която съветът отхвърли като твърде близка до партията на Аун. След препирни и суетене се стигна до компромис – съдия Фади Сауан, бивш военен разследващ съдия.
Самият съвет се състои от 10 души, осем от които са назначени според интересите на различните политически фракции и религиозни секти, в съответствие със системата за поделяне на властта в Ливан между представители на отделните верски групи.
Досега властите са арестували най-малко 19 души във връзка с взрива, включително началника на митническия отдел и неговия предшественик, както и началника на пристанището. Ливанците казват, че искат да видят висши служители, които са знаели за разследването на амониевия нитрат.
„Те ще обвинят дребните риби, докато тези, които са наистина отговорни, няма да бъдат наказани за престъплението си, това ще се случи“, казва Джад, 38-годишен компютърен инженер, който отказа да даде пълното си име в съответствие с правилата на неговата компания да не обсъжда политика. „Вижте, просто е. Ако този път няма достоверно, сериозно разследване, което да доведе до наказанието на всички, отговорни за това бедствие – сбогом Ливан. Никой никога повече няма да иска да живее в тази страна“, каза той, застанал на мост, гледащ към разрушеното пристанище. Отишъл е там дошъл да огледа щетите.
Ливанският експерт по криминалистика Омар Начабе заяви, че публичните противоборства за името на водещия следовател са лош знак, който поставя под съмнение достоверността на всяко местно разследване. „Аз съм ливански гражданин, моята столица е унищожена и искам бързо и сериозно разследване, но правителството досега не е показало готовност да изпълни задачата“, каза той пред местна телевизия. Изрази съжаление за изгубеното време, преди казусът с експлозията да бъде поверен на Висшия съдебен съвет, и за препирните, които продължават и досега.
Съвременната история на Ливан познава редица мрачни събития, свързани с експлозии, убили президенти, премиери и безброй журналисти и активисти по време на гражданската война в страната през 1975 – 1990 г. и след това.
Почти никой от извършителите не е бил арестуван или съден и истината неизменно е била погребвана.
Ливанците имаха големи надежди, че намиращият се под егидата на ООН съд, разследващ убийството на премиера Рафик Харири през 2005 г., ще бъде шанс за прекратяване на безнаказаността в Ливан. Процесът обаче отне 15 години и бе помрачен от съмнения, политика и още смърт. Съдът ще обяви присъди утре.
Международното участие в разследването може да донесе известна истина, но раздаването на правосъдие е по-сложно. Дов Джейкъбс, експерт по международно право, базиран в Нидерландия, заяви, че свалянето на самолет на „Малайзийските авиолинии“ над Източна Украйна преди шест години може би е най-близката аналогия.
В този случай международните експерти имаха пълен достъп до мястото на катастрофата, а международните прокурори повдигнаха обвинения на трима руснаци и украинец в участие в свалянето на самолета и убийството на всички на борда. Мъжете са съдени в холандски съд задочно, тъй като никой не е бил екстрадиран.
Но в Ливан „самото разследване е инструмент за политическо влияние. Това е един от онези разочароващи моменти, при които незабавните призиви за справедливост се сблъскват със стена в лицето на тукашната политическата реалност“, каза Джейкъбс.
Източник: в.“Земя“
