доцент доктор
инж. Георги Маринов
Влизането на САЩ във Втората световна война поставя пред армейското командване доста сложна задача, свързана с масовото внедряване на автоматично оръжие в съкратени срокове. Тази задача била свързана с разработването и изпитването на нов картечен пистолет, който да замени сложния и скъпоструващ „Томпсън”.
Проблемът бил решен от колектив в състав: оръжейниците Р. Щадлер и Дж. Хайд от фирмата Firearms Research Corporation и инженерът от General Motors Фр. Симсон. За кратко време те успяват да разработят и изпитат картечен пистолет, отличаващ се с опростената технология за производство.
През декември 1942 г. картечният пистолет бил приет на въоръжение с обозначението United States Submachine Gun, Cal. .45, M3. Оръжието било продукт не само на корпорацията Buffalo Arms, където се произвеждал затворът, но и на предприятието Guide Lamp Division (част от General Motors), в което се произвеждали останалите части и оръжието се сглобявало. Основни потребители на оръжието били парашутистите, екипажите на бронираната техника и бомбардировачите, както и новосъздадените отряди със специално предназначение.
Интересното е, че картечният пистолет придобил прозвището „гресьорка”, тъй като в ръкохватката му бил разположен съд за смазка. Това не е случайно. Темпът на стрелбата при автоматичните оръжия, работещи на принципа на използване на отката на свободния затвор, зависи от степента на смазване и замърсяване на подвижните му части. Когато тези части не са добре смазани и са замърсени, темпът значително намалява, а износването им се увеличава.
Картечният пистолет М-3 бил предназначен за 11,43 мм пистолетни патрони (.45 АСР), куршумът на които се изстрелвал с начална скорост 280 м/с. Целият картечен пистолет бил изработен от метал, имал просто устройство, лесно се разглобявал и сглобявал.
Дължината му с отворен приклад била 757 мм, а при сгънат приклад тя не надвишавала 579 мм. Масата му в незаредено състояния била 3,63 кг. Ударната игла била закрепена неподвижно в челото на затвора, който се задвижвал от две успоредни възвратно-бойни спирални пружини. Цевта на М-3 била открита. Затворната кутия имала цилиндрична форма. В нейната предна дясна страна бил изработен сравнително голям надлъжен отвор, през който се изхвърляли изстреляните гилзи. Отворът се закривал с отмятаща се капачка, която служела едновременно и като предпазител. Стрелбата била възможна само при отворена капачка. Мерните прибори били закрепени върху затворната кутия и могли да се регулират. Те позволявали воденето на огън на разстояние до 200 м, което се считало за оптимално при картечните пистолети.
Пистолетната ръкохватка била изработена от метал заедно с корпуса в едно тяло. Спусковият механизъм позволявал воденето само на автоматичен огън. Ниският темп на стрелбата обаче създавал условия да се произвеждат и единични изстрели при добра подготовка на стрелеца. Пълнителят имал кутиеобразна форма и се закрепвал в дълбоко гнездо, разположено под предната част на затворната кутия. Той имал вместимост 30 патрона.
Картечният пистолет бил снабден с подвижен метален приклад, който се придвижвал надлъжно по две направляващи, разположени под цевната кутия.
Производството на М-3 започнало през 1942 г. и до края на 1944 г. то достигнало до 8000 картечни пистолета ежеседмично. Оръжието постъпвало основно в специалните армейски части – десантни, свързочни, охранителни и др.
След първите 600 хил. броя се наложило да бъдат внесени някои конструктивни изменения. Те се отнасяли главно до замяната на неудобната ръкохватка на затвора. Вместо нея на затвора бил изработен специален отвор за показалеца на дясната ръка с помощта на който затворът се издърпвал в крайно задно положение. Това наложило да бъде разширен и удължен прозорецът за изхвърляне на гилзите. Този вариант получил обозначението М-3А1. Неговото производство продължило и в годините на Корейската война. Характерна особеност на този вариант бил, че дясната надлъжна ос на сгъваемия приклад можела да се използва като шомпол при необходимост. В дулната част на М-3А1 се закрепвал огнеприкривател.
За нуждите на Управлението на стратегическите сили (OSS) била произведена специална безшумна серия. Тя била снабдена с интегриран заглушител, производство на фирмата Bell Laboratories от Ню-Джърси. Произведените образци използвали патроните .45 АСР. Някои от произведените образци били приспособени за използване на пистолетните патрони 9 мм Parabellum. За целта били заменени цевта и затворът. Гнездото за вкарване на пълнителя също било заменено с възможност за поставяне на пълнители от английските картечни пистолети Sten. Това било продиктувано от възможността за използване на най-широко разпространените пистолетни патрони в Европа.
Картечният пистолет М-3 имал едно съществено предимство пред другите оръжия от своя клас. Неговият темп на стрелба бил намален до 450 изстр./мин. и бил един от най-ниските за картечни пистолети, използващи принципа на свободния затвор. Това осигурявало висока устойчивост и точност на оръжието при стрелба. По мнение на редица специалисти, М-3 бил достатъчно ефективен и удобен. Въпреки това, той не се ползвал с особена популярност в американската армия Затова през 1957 г. бил снет от въоръжение.
По отношение обема на произведените оръжия от този модел, съществуват противоречиви данни в литературните източници. Преобладаващата част от тях обаче посочват, че са произведени общо повече от 655 хил., от които 607 хил. бр. са от първия модел.
През 1947 г. Китай проявил интерес към картечния пистолет. В две оръжейни фирми започва неговото изработване с обозначение Моdell 36. По външен вид, устройство и тактико-технически показатели, той не се различавал от базовия модел М-3А1. По лиценз, тези картечни пистолети са изработвани и в Аржентина с обозначението P.A.M.1. Те били предназначени за патроните 9 мм Parabellum и се изработвали в оръжейната фабрика FMAP в гр. Росарио. Общо за периода 1954-1961 г. били изработени 34 600 бр. P.A.M.1.
С обозначението M3 SpecOps Generation 2 картечният пистолет бил внедрен в спецподразделенията на морската пехота във Филипините. Оръжието било боядисвано в сиво-зелен цвят, като на него се поставял заглушител и прицелна планка Weaver за закрепване на колиматорен мерник Simmons или на нощен мерник.
