Президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски спаси преговорния процес между лидера на социалдемократите Зоран Заев и председателя на най-голямата партия на албанците – Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети. Когато работата стигна до това да се спазят конституционните срокове от 10 дни, държавният глава покани в резиденцията си Заев и му връчи мандат за формиране на новия кабинет. Пендаровски има своето конституционно право в срок от 10 дни от учредяването на новия парламент и от неговата първа сесия да връчи мандата на лидера на партията или коалицията, спечелила най-много гласове на последните парламентарни избори. А Заев и коалицията му „Ние можем“ са с 2 депутатски гласа пред основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.
И Пендаровски даже изпревари с денонощие крайния срок. С което президентът постигна две неща Първо, даде нов срок на Заев спокойно и уверено да преговаря с Али Ахмети в продължение на още 20 дни, които конституционната процедура предвижда. С което пък отхвърли всички медийни и всякакви други спекулации за това откъде Заев ще намери необходимите му минимум 16 депутатски гласа за обикновено парламентарно мнозинство. Как откъде – от досегашните си партньори в правителствената коалиция от ДСИ на Али Ахмети, естествено.
Ама нали в предизборната си кампания и Заев и Ахмети, и партийните им щабове изрекоха тежки думи едни срещу други. Заради което се усъмнихме, че двамата няма да „имат лице“ да договорят програми, постове и кадри в бъдещото управление. На всичко отгоре Ахмети, като човек със самочувствието на лидер на най-голямата партия на албанците, постави условието следващият премиер да бъде албанец. Дори го посочи с пръст и го обяви: Насер Зибери, някогашният журналист, после депутат от някогашната Партия на демократичния просперитет, после вицепремиер в едно от правителствата на Бранко Цървенковски, после адвокат с частна практика. Познавам Насер – свестен мъж, ама отдалече му личи етикета, който някога лепяха на неговата ПДП: конформисти, готови на всичко за участие във властта. Пък и повечето от активните фигури в партията бяха свързани с някогашните югославски тайни служби, та всеки един от тях имаше вътрешен страх от процеса на лустрация, който Никола Груевски започна, превърна го в инструмент да плаши и изнудва доста хора от противниковия лагер, в крайна сметка го компрометира и спря тъкмо, когато трябваше да навлезе в същината си. По темата „премиер-албанец“ се изприказва повече, отколкото за всички останали проблеми в предизборната кампания. Дори и когато все още не са напълно ясни контурите на бъдещото правителство, което Заев и Ахмети с щабовете си кроят, въпросът за тази идея на лидера на ДСИ продължава да стои. Какви ли не варианти се пуснаха в медиите: че формулата щяла да бъде „две плюс две“, значи 2 години Заев премиер и следващите две Зибери, а Заев негов първи вицепремиер. После, колкото времето минаваше, се стигна до „компромис“ – 1 плюс 3 или 3 плюс 1. Като, разбира се, трите години от 4-годишния мандат се падат на Заев, а 1 година – на Зибери.
Само че как ще стане цялата работа: ако Заев приеме тази формула и даде първата година на Зибери, го очаква сериозно политическо поражение. Защото следващата година са редовните местни избори, които Заев иска да спечели също така категорично, както преди 3 години, когато остави само един град в страната с кмет от ВМРО-ДПМНЕ. Това е Кавадарци, където градоначалник е бизнесменът Митко Янчев, който в един момент дори бе подпредседател на ВМРО-ДПМНЕ.
Та казвам, че ако една година, и по-специално първата от мандата на премиерския пост е Насер Зибери, гласоподавателите, които подкрепиха Заев на 15 юли, няма да му го простят. Като познавам антиалбанския манталитет на македонците, колкото и да се опитват да го скрият, на повечето политици им личи и без въоръжено око. Защото „да допуснеш“ начело на кабинета албанец без демократична процедура за това, т.е. това предимство да е на основата на победен изборен резултат, а не на междупартиен пазарлък, ще се приеме като истинско предателство. Пък било и само за една година…
В крайна сметка се стигна до соломоновското решение премиер от ДУИ да има, но само за 100 дни. Според договорката между Ахмети и Заев, последният ще отстъпи председателското място в правителството точно 100 дни преди края на мандата. Явно лидерът на ДУИ се е отказал да иска премиерския пост за свой човек за една, две или три години. И не заради това, че лично не е убеден, че още времето не е узряло за тази идея която трябваше да стане общоалбанска. С други думи – да получи подкрепата на всички политически партии на местните албанци, които успяха да вкарат свои депутати в новия състав на парламента. Дори Ахмети се опита да свика техните ръководители на среща в един от скопските хотели, на която той от своя страна да получи своеобразен „мандат“ от всички тях да бъде твърд до края. Е, не стана, никой не отиде на обяда, Ахмети се разочарова, че лидерството му е поставено под сериозно съмнение, а в последните дни неговите хора от централата на ДСИ обвиняват останалите партии на албанците, че са „пробили“ позицията на Ахмети. Надявам се това да прозвучи отрезвяващо и за самия него, защото не са тайна вече усилията на другите кланове на албанците в Република Северна Македония, на които им дойде до гуша да бъдат представлявани във властта от председателя на ДСИ, пардон, на Кичевско-Заяцкия клан, от който Ахмети произлиза.
Пък и искрено казано, още когато Али обяви претенцията си срещу участие в кабинета на Заев премиерът да е албанец, си дадох сметка, че това може би е „пазарната“ позиция на ДСИ, а реалната е някъде другаде. И тя е свързана с повече отговорни постове в изпълнителната власт, с парламентарна подкрепа на Закона за езиците, превръщащ албанския във втори служебен на цялата територия на страната и във всички институции, за разширяването на местното самоуправление и така нататък.
Второто нещо, което Пендаровски постигнна с даването на мандата на Зоран Заев, бе да предизвика такава ярост срещу президента в опозицията, че ВМРО-ДПМНЕ официално да заяви, че замразява отношенията си с него. В самия ден на връчването на мандата председателят на партията Мицковски поведе своите депутати пешком под жаркото слънце към резиденцията на държавния глава, където са и неговите работни кабинети. Мицковски и още един-двама от ръководството на партията се срещнаха с Пендаровски, за да му поискат обяснение как така изведнъж дава мандат на Заев. Нали самият президент бе казал, че ще го връчи на този партиен лидер, който му донесе нотариално заверен списък с подписите на най-малко 61 депутати от 120-местния парламент.
Гневен след срещата и отговора на президента, който очевидно не го задоволи, Мицковски обяви, че оттук нататък замразяват отношенията си с държавния глава. Нещо повече, канят се, ако вече не са го и направили, да внесат запитване до Конституционния съд за правното основание, на което Пендаровски връчи мандат на Зоран Заев. Много гняв, много ярост в тези летни карантинни дни.
