Първата църква, обругана от османските турци при нахлуването им в Константинопол, е тази на манастира Х`ора (в превод-страна). И първата натрошена икона е чудотворната икона на Св. Богородица, закрилница на огромния и тогава християнски град. Пренесена преди това от църквата на всички църкви, във византийската столица – „Св.София”. Денят е 29 май 1453 година.
По-късно сградата на църквата е превърната в джамия (Карие джами), а от 1958 г. е музей. Миналата година се прави опит да й се върне статутът на ислямски молитвен дом. Месеци, преди това да се случи реално с храма „Св. София”…
И някак монографията, която „Богородица. Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство” на проф. д-р Емануел Мутафов излиза в точното време. Да добави знание за християнското наследство и историята. Но и да постави точно с връщането на „Св. София” като мюсюлмански храм въпроса за паметта на християнска Европа и за отстояването й – от формалните и неформалните й лидери днес.
Защото, както проф. Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН, коментира за читателите ни, изписването на църквата в манастира е с размаха и почерка на художници като Джото. И това за пореден път ни връща към мъчителната тема за прекършения по-ранен Ренесанс, тръгнал по тези европейски земи преди италианския.
Библиофилското издание е само в сто екземпляра, а му се полага по-силно присъствие в българските библиотеки. Но и така предлага на тези, които ще го разлистят, цялостен поглед към надписите в църквата с тяхното разчитане. Анализира строителните периоди и разглежда историческия художествен, духовен и просопографски контекст, в които паметникът функционира, особено през Палеологовата епоха. Текстове от ръкописи разкриват повече тайни за ктиторството на храма. Изказва се теза, че в параклиса в църквата са погребани потомци на Ирина Асенина, т.е. представители на династиите на Палеолозите и на Асеневците (на Иван Асен III). Като с това се осветява връзка и с българската история.
Проф. Мутафов предполага, че строителите на храма, които са били едновременно и живописците му, са по-късно и творци на църквата „Св. Апостоли” в Солун.
Манастирът X`ора е един от най-известните и изследвани византийски паметници от съвременната наука. А неговите архитектура, мозайки и стенописи са христоматийни примери за Палеологовото изкуство във византийската столица с европейско качество и история, достойна за световното културно наследство.
До края на годината се очаква кратък вариант на книгата да бъде публикуван в новата поредица за история на Константинопол на Cambridge Unrversity Press (Лондон).
