доцент доктор
инж. Георги Маринов
През 1842 г. Фридрих (Фриц) Лангенхан основава в Целла Санкт Блази предприятието Gewehr-und Fahrradfabrik. До избухването на Първата световна война в него са изработвани велосипеди и ловно оръжие.
През 1914 г. Лангенхан започва да развива производството на самозарядни пистолети за нуждите на армията Малко по-късно подава заявка за патент. Успява да произведе 55 000 пистолета, като нито един от тях не е продаван на гражданския пазар.
Пистолетът Langenhan Model 1 с калибър 7,65 мм получил най-широко разпространение. Той бил разработен като лично оръжие за самозащита, предназначено за армейски и полицейски нужди. Работи на принципа на използване на отката на свободния затвор при неподвижна цев – един принцип, осигуряващ оптимална работа на пистолетите, използващи патроните 7,65 mm Browning. Общата дължина на този модел на пистолета е 168 мм, при дължина на цевта 105 мм. Масата му е 0,670 кг. Използва пълнители с вместимост 8 патрона.
Устройството на пистолета е оригинално, което става обект на неговото патентоване. Затворът му е обособен като отделно блокче, което обединява в себе си ударната игла и изхвъргача. Това блокче се закрепва неподвижно към затворната кутия с помощта на ключалка и дълъг болт. Като ключалка се използва мерникът, който в предната си част е закрепен шарнирно към затворната кутия. Ключалката се застопорява с помощта на болт, който се навива в задната стена на затворната кутия. Един от недостатъците, който се посочва от специалистите е, че след продължителна стрелба болтът се разхлабва и създава опасност от постепенно развиване.
Затворът се движи по направляващи улеи, изрязани в рамката на пистолета. В дясната страна на рамката е изработен прозорецът за изхвърляне на изстреляната гилза. В по-късните образци (след като били произведени над 13 000 бр.) прозорецът е прорязан до края на рамката. По този начин е отстранен десният направляващ улей на затвора.
Цевта е навита към рамката на пистолета Спиралната възвратна пружина се разполага в надлъжен канал, изработен в затворната кутия. Отпред каналът се затваря с помощта на втулка. В сглобено положение, задната страна на пружината опира в издатък, намиращ се над патронника.
Разположението на цевта под възвратната пружина има двоен ефект. От една страна, пистолетът става по-плосък, а от друга – намалява се рамото от ос-каналната линия до точката на захващане на ръкохватката с длан. Последното намалява значително „отскачането” на оръжието при изстрел, водещо до създаването на възможност за бързо произвеждане на следващ прицелен изстрел.
Ударно-спусковият механизъм има сравнително просто устройство. Ударникът е скрит. Неговата пружина е разположена вертикално в канал, изработен в задната стена на ръкохватката. Първоначално част от лостовата система, свързваща спусъка и ударното чукче, била разположена от дясната вътрешна страна на рамката. Впоследствие те са преместени отляво, като двете съставни части били разположени от външната страна.
Първите модели били снабдени с пластмасови ръкохватки, които впоследствие били заменени с дървени. Върху тях е гравиран монограм, включващ двете букви F и L (началните букви на конструктора).
В обозначенията на пистолета в течение на времето настъпват някои промени Така например върху първите образци е нанасян надпис от лявата страна на затвора D.R.M. ANGEM F.L. SELBSLADER 7,65. По-късните модели били обозначавани F.L. SELBSLADER на първия ред и D.R.G.M. 625263 във втория ред. След като прозорецът за изстреляната гилза бил разширен, във втория ред на обозначението били добавени цифрите 633251.
От този модел бил изработван скъсен вариант със същия калибър (7,65 мм), който по принцип на работа и по устройство не се различавал от базовия модел. Той имал по-къса цев, по-малки габаритни размери и маса. Скъсеният вариант имал обща дължина 137 мм, при дължина на цевта 73 мм. Вместимостта на пълнителя му е 6 патрона.
7,65-мм пистолет Langenhan e бил на въоръжение в нашата армия и в полицията. Няма данни за това в какви количества е бил доставен, но в отчетите и преписките между различни армейски и полицейски звена е споменавано за неговата наличност. Освен това пистолетът се среща в различните ведомствени сбирки на МО и МВР.
След завършването на Първата световна война е пуснат в производство 6,35-мм пистолет с обозначение Langenhan Model 2. Той е умалена версия на 7,65-мм Langenhan. При него
бил премахнат главният недостатък на базовия модел
– наличието на ключалка на затвора, застопорявана с болт. Функцията на ключалката била заменена с напречен щифт, преминаващ през затвора и затворната кутия. Прозорецът за изхвърляне на изстреляната гилза бил прорязан изцяло в рамката на пистолета.
Общата дължина на 6,35-мм вариант била 146 мм, при дължина на цевта 80 мм. Масата му възлизала на 0,500 кг. Използвал пълнител с вместимост 7 патрона.
6,35-мм пистолет Langenhan Model 3 е пуснат в производство малко след появата на Мodel 2. Различава се от предходния модел по габаритните размери, масата и вместимостта на пълнителя. Общата му дължина е 121 мм, при дължина на цевта 58 мм. Масата му е 0,470 кг, която го прави удобен са ежедневно носене. Вместимост на пълнителя е 6 патрона, но тя се счита като оптимална за малогабаритно защитно оръжие.
Върху дясната страна на затвора е нанасян надписът LANGENHAN 6,35 MODEL III, а върху чирените на ръкохватката е гравиран монограм, включващ двете букви F и L. 6,35-мм модели 2 и 3 са произвеждани до края на 30-те години.
