В деня, в който излезе предишният брой на в. „Българска армия”, дойде новината за указа на турския президент Ердоган за превръщането на манастира – музей Хόра (в превод земя, страна, вместилище), с църквата му в Истанбул в действаща джамия. Самото име на паметника е символика: Страна на живите, Вместилище на невместимия. Така за часове публикацията ни „Как Карие джами остана църква” се размина с нея…
Материалът разказваше за току-що излязлата монография на директора на Института за изследване на изкуствата на БАН проф. д-р Емануел Мутафов „Богородица. Вместилище на Невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство”. Тя всъщност ще остане и последният изследователски труд върху византийския паметник от времето на столицата Константинопол в статута му на музей, установен след Втората световна война.
И макар новината за връщането на статута на храма „Св. София” като мюсюлмански молитвен дом да отекна в Европа и в света по-силно, сега последиците от указа на Ердоган за християнското наследство са също толкова големи. И причините за това са много повече: и по-добре запазените мозайки и стенописи на църквата в манастира, създаден през V век и достигнал пълен блясък в началото на XIV век. Както и българската следа която така аргументирано и за пръв път обосновава в книгата си проф. Мутафов, който нарича Хора истинско бижу на архитектурата и на европейското изкуство, вървяло успоредно в Изтока и в Запада на континента. И тази връзка, тази следа е с историята ни. Защото в четири от гробовете в параклиса са саркофазите вероятно на наследниците на Асеневата царска династия: на съпругата на Иван Асен III Ирина Асенина, на двамата от синовете и един от царските внуци.
Самата църква има двойно посвещение – на Христос Спасителя и на Богородица. Там са запазени и монограмите, символи на българските владетели, на тези наследници на Асеневци.
Любопитно е, че в средата на XVI век пътешественикът Стефан Герлах свидетелства за това, че стенописите и мозайките в манастира все още се виждали. По блясък те не отстъпват от тези на италианския Ренесанс. Което не заличава от историята, че нахлуването на османците във византийската столица Константинопол през Одринската порта поругава първата попаднала по пътя им църква и манастир и това е Хора, и натрошава заради сребърния обков иконата на Богородица, закрилницата на града.
Архитектурна перла нарича манастира в разговора си с нас проф. Мутафов. А художествената му украса определя като шедьовър. И се връща към акта на президента Ердоган, като напомня, че първата стъпка към отнемането на статута на музей е изваждането на Хора от юрисдикцията на министерството на образованието на Турция, т.е. на светската власт. Той прогнозира, че съдбата на тези паметници на световното културно наследство ще последват и други.
Следващите са Зейрек джами известен като манастира Пантократор, който се намира между „Св. София” и Хора, и „Св. Ирина”, сега – музей, Паммакаристос (Фетие джами). Перспективата неминуемо е такава, казва изследователят на византийското и християнското наследство, когато няма кой да защити един културен паметник. А европейската реакция на връщането на исконния християнски храм „Св. София” в статута й, макар и петвековен, на джамия, беше слаба, а на ЮНЕСКО, под чиято егида той съществува десетилетия, почти формален.
Международната асоциация на византолозите обаче категорично отменя насрочения за догодина в Истанбул конгрес в знак на несъгласие с решението на турския президент. Макар от години турските византолози да настояват, че именно Турция е наследникът на византийската империя, и следователно конгресите на асоциацията трябва да се провеждат само там…
Изследователите византолози смятат, че статутът на подобни храмове, преминавали за векове в едната, а после – в другата вяра, трябва да е неутрален, да остават музеи като част от световното културно наследство. И като гаранция, че художествената украса в тях ще се съхрани. Защото опасенията на проф. Мутафов са и заради това, че стенописите и мозайките, пощадени от времето и от човешка намеса в манастира Хора, няма да могат да се скрият за мюсюлманите по време на молитва просто с „перделъци”, без да се повредят. Защото църквата е малка, стара и всяко забиване „дори на игла” в купола й може да отключи разрушение. И така въпросът как ще бъдат скрити остава отворен, когато един християнски храм ще е вече в юрисдикцията на турския Дианет…
В защита се чуват гласовете на писателя Орхан Памук, на част от турската интелигенция и на европейската общност. Но решенията на турския президент не са просто проява на неоосманизъм, а на чиста проба ислямски фундаментализъм от ХХI век.
Олицетворение на геополитическите стремежи Анкара да се превърне в лидер в ислямския свят, включитено с подобна културна политика. Решението на президента е политическо – какъв друг да е отговорът му, и то на европейско ниво…
