Българи и американци – равноправни партньори във въздуха

„Овърхед”, чуват летците на четирите военно-транспортни самолета в слушалките си – трите американски С-130 „Херкулес” и по-малкия им брат – българския „Спартан”. Заповедта е възприета еднакво от екипажите, а тя означава те да направят бърз десен вираж и да започнат спускане и кацане през 30 секунди на пистата на летище Чешнегирово. Когато самолетите се подреждат в боен ред за кацане, първата двойка херкулеси минава на пределно малка височина от 50 метра и започва отново издигане. „Спартан”-ът прави същото, но започва да изпълнява следващата си задача – издига се с боен завой надясно на 3500 метра за 3,5 минути и започва т. нар. „стръмно спускане” с последващо кацане. Подобен маньовър се използва за кацане във враждебна среда, когато може да се гарантира съвсем малка зона на безопасност около площадката за кацане, в случая – с радиус от 4 километра. Но и това изпълнение не води до кацане, защото екипажът на самолета – майор Добрин Иванов и капитан Николай Георгиев, и двамата военни пилоти първи клас започват нова задача – тактически заход за кацане, наречен „Тактически подход на 90 градуса към полосата”. Предимството при него е скритото приближаване към площадката за кацане, перпендикулярно на полосата и последващо ляв завой и бързо кацане. Самолетът лети на 100 метра над терена със скорост от 420 км/ч., упражнението завършва с изпълнението на упражнението „Touch and Go”.

Всичко това се случва в рамките на броени минути, но зад синхронизираните действия на екипажите стоят стотици часове тренировки и общо 13 години участие в съвместната българо-американска подготовка „Тракийско лято”. Тази година в нея участват 600 военнослужещи от българските ВВС, Съвместното командване на специалните операции, както и ВМА. От американска страна участва 150 души, сред които и екипажи на транспортните самолети C-130 „Херкулес” от състава на 37-ма транспортна ескадрила от ВВС на САЩ в Европа, базирана в базата Рамщайн.

„Тракийско лято 2020” е една от най-мащабните международни подготовки, провеждани под ръководството на българските ВВС през годината. „Първото подобно учение беше през 2007 г. Докато през първите 10 години, чак до 2016 г. българските военни набираха опит, то през последните се наблюдава ново ниво на взаимодействие и обмяна на партньорски опит 
във въздуха. Така можем да сменим екипажите и машините и всеки от тях може да участва пълноценно и ефективно в съвместна бойна операция”, заяви ръководителят на учението полковник Юрий Луканов, заместник-началник на Щаба на Военновъздушните сили.

По време на медийния ден участниците в подготовката представиха част от реалния спектър задачи, планирани и проведени в обхвата на подготовката. Формация от американски C-130 и български C-27J „Спартан” изпълниха полет за стоварване на въздушен десант (товари и парашутисти) над летище Чешнегирово. Военнотранспортните самолети излетяха от летище Пловдив и изпълниха полета на пределно малка височина с цел скрито приближаване към площадката за десантиране. След изпълнение на задачата, смесената формация демонстрира разпуск на групата над летището и кацане в сгъстени интервали от време. Следваха действия на екипажите на вертолети AS-532 AL Cougar и Ми-17, които осъществиха изтегляне от зоната на десантиране на пострадали и провеждане на авиомедицинска евакуация.

Една от най-интересните задачи е полет с отблъскване на атаки от противовъздушната отбрана – зенитно-ракетни комплекси КУБ от 1-ва зенитно-ракетна база, както и от въздушен противник – самолет МиГ-29. Успоредно с това екипажите на ВВС заедно с медицински екипи от ВМА тренираха спасителни операции по спасяване на бедстващи десантчици. След обезопасяване на района на спасителната операция влита вертолет AS-532 AL COUGAR, който зависва в близост до бедстващите десантчици. След това спасителите от отделение „Търсене и спасяване” от 24-та авиобаза десантират по способа  „алпийско въже” и спускат носилка за пострадалия по способа „тролей”.
При изпълнението на десанта вертолетът зависва над мястото за стоварване на височина около 25 м, след което, по въжета от двата борда, по двойки, се спускат шестима десантчици. Способът е подходящ при стоварване на бойна група на палуба на кораб или сграда. 

Десантчиците опознават и осигуряват района, оказват първа медицинска помощ на бедстващия и го подготвят за евакуация. След обездвижване го поставят в носилката и 
го фиксират с обезопасителни колани. През цялото време спасителите водят кръгова отбрана. След това от борда на машината слизат двама лекари, оборудвани с необходимата медицинска апаратура, които определят на място състоянието на пострадалите и правят сортировка. След качването на ранените на борда те полагат грижи за стабилизиране на състоянието им.
По-късно екипажът на вертолет Ми-17 изпълнява ексфилтрация (изтегляне) на бойна група с въжена спасителна система (по така наречения способ „чепаре”). 

Десантчиците от бойната група се захващат към въжето, окачено на външен товар, посредством прикачване на подвесните си системи с карабинер към възлите за окачване. Спасителната носилка с втория пострадал десантчик е закачена в края на въжето.
Вертолетът се издигна на височина около 50 м и със скорост 50-60 км/ч се премести до безопасно място за кацане, където групата спасители се качи на борда заедно с пострадалия, а вертолетът излетя. Това е бърз и ефикасен метод за изтегляне на бойци от трудно достъпни места, без възможност за кацане, като например покриви или палуби на кораби.
Досега българският „Спартан” лети в група с трите американски херкулеса и е воден екипаж. Българските пилоти казват, че тактическата, тактико-специалната и оперативната съвместимост са достигнали такива високи нива, че не е далеч денят, когато българският екипаж ще бъде избран от американците да бъде водещ. „Много сме близо българският „Спартан” да бъде водещ екипаж в групата с трите американски С-130 „Херкулес”, казват пилотите на „Спартан”-а майор Добрин Иванов и капитан Николай Георгиев.