Eсенната сесия на 44-то редовно Народно събрание се случи очаквано в новия дом на парламента – на Ларгото, между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2. Там, между Министерския съвет и Президентството, в преустроената зала „Света София” под стъклен купол от 500 кв. м на сградата, популярна като Партийния дом, се събраха народните избраници (в нея след построяването й е заседавал Министерският съвет с премиер Вълко Червенков в началото на петдесетте години на ХХ в., а после се превръща в седалище на ЦК на БКП).
След 136 г. депутатите напуснаха емблематичната сграда на площад „Народно събрание”, пълна с българска история, със спомен за исторически речи и тронни слова. На фасадата й продължава да стои девизът „Съединението прави силата” (първоначалният е гласял „В единението е силата”, променен след преврата на 19 май 1934 г.). В далечния 4 февруари 1884 г. кабинетът на Петко Каравелов взема решение за нейното изграждане. Тогава – в покрайнините на следосвобожденска София.
Сградата, исторически, архитектурен и културен паметник от национално значение, засега остава място за тържествени заседания на НС. Тя е проектирана от сръбския архитект с български произход Константин Йованович и в нея заседанията започват на 28 май 1885 година… В основите на сградата е зазидан текст с историческо послание: „Да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността на България и за прослава на българския народ”.
А в модернистично решената пленарна зала „Света София” на бившия Партиен дом, с въртящи се столове, сини като в Европейския парламент, със син мокет, по-широк плот и възможност за поставяне на лаптоп на банките си, депутатите започнаха последната есенна сесия на състава на 44-я парламент. Системата за комуникационни кабели има място за зарядно устройство, за пулт за гласуване и за дискусионен пулт. Стените са облицовани с мрамор, запазени са някои елементи отпреди ремонта.
Залата има 270 места с възможост за монтиране на 400 (броят на депутатите на едно Велико народно събрание) върху площ от 1200 кв.м. Амфитеатрално на 12 реда са поставени депутатските банки. Най-долу в залата е Президиумът със 7 места за председателстващите, под тях – на премиера и министрите (по 13 места от двете страни на Президиума). За официалните лица – президент и вицепрезидент, и за патриарха на Българската православна църква са предвидени две ложи, вляво и вдясно от Президиума. Зад колонадата от двете страни на залата са местата за гости, отделени с охранителен стъклен парапет. Две „кошарки”, както ги наричат журналистите, са пък за медиите в дъното на залата.
Под зала „Света София” е изградена една конферентна зала с по-малка височина. Изграден е и стъклен покрив на стойност около 1 млн. лв. със специални строителни ефекти за пропускане на светлината. Преустройството на старата тържествена зала „Георги Кирков” на бившия Партиен дом струва над 18 млн. лв. и е с подобрена акустика. След замяната на старите пултове за гласуване депутатите ще могат да се изказват и от място, макар трибуната да си остава със символно значение за ораторското майсторство при дебатите, които през годините пленарната зала е чувала.
Засега все още не е ремонтиран бюфетът в новата-стара сграда на Народното събрание. Досега там се провеждаха много от заседанията на депутатите по парламентарни комисии и бяха кабинетите на парламентарните комисии и на народните представители, както и администрацията на Централната избирателна комисия.
В сърцето на София на запад от Царския дворец (сега Национална галерия) на площад „Независимост” новият официален дом на парламента е изграден в неокласицистичен стил с коринтски форми, но припознат и като сталинистки, наложил се след войната, между бул. „Княз Дондуков” и бул. „Цар Освободител” (откъм пл. „Атанас Буров”), където излизат архитектурните останки на Източната порта на антична Сердика. Архитектурният колектив е оглавен от арх. Пецо Златев, а сградата е построена за 6 г. през 1954-а върху площ от 40 000 кв. м. и коридори с обща дължина около 3 км, основно върху разрушени сгради от бомбардировките над София (1943-44 г.). Официалният вход на парламента е от запад, от страната на Ларгото, а фоайетата и асансьорите са във вътрешния двор.
Идеята за преместването на Народното събрание в новата си сграда е от почти 25 г., когато председател е акад. Благовест Сендов.
