Д-р Любомир КЮЧУКОВ,
директор на Института за икономика и международни отношения
Конференциите на републиканците и на демократите в САЩ, проведени през август, потвърдиха вече известните кандидат-президентски двойки за изборите на 3 ноември. По-сериозно значение това има за Байдън, тъй като с избора на Камала Харис за вицепрезидент демократите се опитват да протегнат ръка към жените гласоподаватели и към цветнокожото население, където партията поначало има преобладаващо влияние. Докато Тръмп е от типа политици, които са самодостатъчни: авторитарни и формиращи около себе си лидерско политическо пространство, в което се търси не толкова съдействие, колкото присъединяване.
Това подсказва до голяма степен и начина, по който ще протече предизборната кампания. Байдън ще разчита на екипа си, Тръмп – на себе си. И докато републиканците страдат от свръхлидерството на Тръмп, то демократите са обвинявани в това, че Байдън не предлага достатъчно лидерство. И че всъщност се избира Камала Харис. Нападките текат директно от Тръмп: към „спящия Байдън” с намеци, че възрастта му пречи да е активен (а разликата между тях е само 3 г.) и още по-непочтено, че заради здравето си, ако бъде избран, Байдън скоро може да е заместен от вицепрезидента си…
В кампанията Байдън ще разчита на политическите послания на екипа си. Докато популистът Тръмп ще търси директния сблъсък, убеден, че би победил Байдън във всеки публичен дебат. През тази призма се налага аналогията, че кампанията ще е като сблъсък между боксьор и шахматист с неговия екип от анализатори.
Две ключови теми формират контекста на предизборната кампания: масовите протести срещу полицейското насилие и вкорененият расизъм в САЩ (както беше определен и от ООН); и неуспехите на администрацията на Тръмп да се справи с коронавируса. Това изкристализира в едно
дълбоко разделено и партизирано общество в САЩ днес
Като се започне от енергетиката, която е „наша” и „ваша” (Тръмп нападна Байдън, че е „срещу нашата енергетика”, като под „наша, републиканска енергетика” се разбират нефт, газ и въглища, а „тяхната, демократическата” включва екологичните енергийни източници). И се стигне до коронавируса, където носенето или не на маска се превърна в демонстрация на партийна принадлежност.
В началото на годината изглеждаше, че победата на Тръмп ще е приятна разходка до изборните бюра за симпатизантите му. Неуспехите на президента в борбата с коронавируса сериозно преобърнаха прогнозите. Борбеността на Тръмп обаче предполага неизвестност до самия край. Като цяло Тръмп концентрира около себе си белите, консервативни мъже на средна възраст със средно и по-ниско образование от средните щати. Байдън има подкрепа на по-високо образованите либерални слоеве от големите градове в източното крайбрежие (Калифорния), но и в западното, където са университетските центрове и научните институции. Той разчита много и на цветнокожото население (въпреки че и Тръмп в предишните избори получи сериозен процент гласове от него).
Тази кампания е заредена със сериозен експлозивен потенциал – отсега се поставя настойчиво въпросът
ще бъдат ли признати резултатите от изборите
от Тръмп в случай на загуба. Повод за това дадоха неговите изказвания срещу гласуването по пощата, където се очаква Байдън да получи по-сериозна подкрепа – а то ще забави преброяването и обявяването на окончателните резултати. Бившият немски външен министър Зигмар Габриел изрази опасение, че ако Тръмп не признае изборите, това ще е удар по западната демокрация като цяло, доколкото ще се компрометира нейният фундамент – свободните избори. Затова на демократите ще е необходима не просто победа, а категорична такава, която да не може да бъде оспорвана.
Според „Ню Йорк таймс” Байдън „с кофа и парцал ще чисти моралните петна върху външната политика на САЩ”. Независимо кой ще влезе в Белия дом обаче, целите на външната политика на САЩ ще останат същите – световно лидерство разбирано в много случаи като доминация. При победа на Байдън обаче средствата ще бъдат по-различни. Преди всичко ще има завой от изолационизма на Тръмп към сериозна международна ангажираност, вероятно съпроводена със засилен интервенционизъм в редица райони на света – докато Тръмп започна постепенно изтегляне като военно присъствие от горещите точки, макар това да не означаваше оттегляне като политика.
Демонстративният практицизъм от позиция на силата при Тръмп (определян от мнозина като „търгашеска външна политика”) при победа на Байдън би отстъпил място на реидеологизация на подходите и извеждане отново на преден план на ценностите. Но след убийството на журналиста Хашоги е трудно да се говори за ценности в международните отношения, доколкото те се превърнаха в стока със своя цена: за Тръмп по-важни се оказаха военните сделки със Саудитска Арабия, отколкото спазването на човешките права.
Вероятни са няколко проекции на един нов американски подход към света при Байдън. На първо място –
преосмисляне на отношението към международните институции
включително ООН и неговите органи, към които Тръмп се отнася с неразбиране и показно пренебрежение. Може да се очакват стъпки към повторно ангажиране с Парижкото споразумение по климата, което Тръмп напусна. Ще се промени и подходът към международното право, като при неговото „заобикаляне” ще се търсят правни аргументи и политически съюзи.
В отношенията с другите геополитически играчи при Байдън най-очаквано би било едно демонстративно сближаване с ЕС. САЩ обективно се нуждаят от партньорства и подкрепа: за да излязат от международната изолация, в която Тръмп ги постави, а и защото вече не могат самостоятелно да решават международните проблеми. Но големият въпрос е дали разломът между двата бряга на Атлантика е бил отклонение, катализирано от Тръмп, или това е закономерност, произтичаща от разминаване на интересите на САЩ и Европа в един многополюсен свят, където ЕС вече официално заяви амбицията си да стане самостоятелен глобален играч. И от друга страна,
каква част от разрушеното в отношенията САЩ–ЕС е възстановимо
Вероятно при демократите ще отпаднат взаимните санкции между САЩ и ЕС, ще се търси по-консенсусен подход, особено с основни играчи като Германия. В рамките на НАТО може да се очаква демонстрация на уважение към партньорите и на ангажираност към Алианса. Но това, което е необходимо, е преосмисляне на ролята на НАТО в глобалния свят. Отговорът на Тръмп на този въпрос бе пределно кратък: „НАТО е овехтяло”. Но простото връщане към състоянието преди 4 г. също не е решение: Защото светът е различен и проблемите са много по-остри. Очевидно са нужни укрепването на вътрешното разбирателство (в условия на достатъчно напреднал процес на изграждане на собствена система за европейска сигурност) и наличие на сериозно напрежение между страни членки като Гърция и Турция.
В отношенията САЩ–Русия едва ли може да се очаква сериозно размразяване при когото и да било от двамата кандидати. До голяма степен максимата: „Всеки друг, но не и Тръмп, с всеки друг, но не и с Путин” ще остане валидна. Дори и Байдън да бъде избран, демократите трудно ще направят рязък завой в отношенията с Москва, след като в продължение на 4 г. обвиняваха Русия за намеса в изборите в САЩ. При втори мандат Тръмп обаче може да се почувства по-свободен да търси размразяване на отношенията с Русия.
Спрямо Иран при Байдън може да се очаква промяна, макар и не директно връщане на САЩ към участие в сега съществуващия договор, от който Тръмп ги извади. По-скоро ще се търси ангажиране на европейските партньори в съвместен натиск за преразглеждане на договора в по-изгодна за САЩ посока.
И при Байдън, и при Тръмп обаче основното противоборство през следващото десетилетие си остава САЩ–Китай. Като то вече излезе от сферата на икономическата конкуренция и стана всеобхватно – и в политиката, и в сигурността, и в международните институции. Защото става дума за лидерството в света.
