доц. д-р инж. Георги Маринов
Първата световна война утвърждава категорично предимствата на далекобойното автоматично оръжие. След нейното завършване стартира процес на масово разработване и производство на картечници, които могат да се използват не само като леки преносими оръжия за поддръжка на пехотата, но и като допълнително оръжие за повишаване на огневата мощ на бойните машини Тези картечници били определяни като „универсални” или „единни” и били еднакво удобни за използване от ръка, на двуноги или на специални станоци в зависимост от изпълняваните с тях задачи. Такава унификация осигурявала висока тактическа гъвкавост на подразделенията, облекчавала обучението на бойците и подобрявала снабдяването с боеприпаси.
Редица оръжейни специалисти и военни историци посочват немската картечница MG 34 (Maschinengewehr 34) като първата „единна картечница”, еднакво удовлетворяваща изискванията на пехотните, зенитните и танковите подразделения през време на Втората световна война.
В основата на конструкцията на немската картечница били заложени техническите решения на швейцарската картечница Steyr-Solothurn, която била произвеждана в малката фирма Waffenfabrik Solothurn AG. Неин конструктор бил Луис Щанге – един от най-известните конструктори на автоматично оръжие. През 1929 г. мощната немска компания Rheinmetall-Borsig успява да стане собственик на швейцарската фирма и, естествено, да придобие правата върху картечницата с обозначение S2-100, станала известна като MG 29.
След редица усъвършенствания бил пуснат в производство вариант с обозначение MG 30, който през 1930 г. бил предложен и приет от армията на Австрия. След една година картечницата постъпила на въоръжение и в Унгария. Този вариант използвал патроните 8х56 мм R.
През 1934 г. картечницата успяла да пробие и в немската армия където била официално приета на въоръжение с обозначението MG 34 и до 1942 г. била основна картечница за пехотата и за танковите войски. Тя била предназначена за патроните 7,92х57 Mauser в две разновидности. Едните са с леки куршуми за стрелба по жива сила, а другите са с тежки куршуми, използвани при обстрел на бойна техника или на леки укрития. В хода на войната били разработени и използвани патрони с бронебойни, бронебойно-трасиращи и бронебойно-запалителни куршуми.
MG 34 работи на принципа на отката на цевта при къс ход. Заключването на затвора към цевта се осъществява с помощта на извъртане на бойната му глава. Бойните упори се придвижват в криволинейни канали, които осигуряват завъртането на главата.
Ударният механизъм е „ударников тип”, състоящ се от ударник с възпламеняващи игла и бойна пружина. В своите спомени от войната мнозина участници споменават, че механизмите на картечницата често засичали, като били доста уязвими от замърсяване и прегряване.
За подобряване на надеждността на работата на автоматиката в дулната част на цевта бил монтиран усилвател на отката. Той бил необходим за придаване на по-голямо ускорение при отката на цевта чрез използване на налягането на излитащите от цевта изгорели барутни газове. Този дулен усилвател се използвал едновременно и като огнегасител, който осигурявал намаляване на демаскиращия пламък излизащ от цевта при стрелба.
Кожухът на цевта е цилиндричен. По него са изработени множество кръгли вентилационни отвори, които служат за естествено охлаждане на цевта и за предпазване на ръцете от изгаряне.
Цевната кутия е с цилиндрична форма. Изработена е по метода на фрезоването, който осигурява висока якост на детайла. Тя може да се отмята нагоре и надясно, при което се осигурява достъп до задната част на цевта. По този начин става бърза замяна на цевта, като нагорещената от интензивен огън цев се издърпва назад и се извлича с помощта на азбестови ръкавици.
Осигуряването на бърза замяна на цевите е изключително важно при водене на интензивен огън, тъй като нагорещената от барутните газове цев значително влошава точността и далекобойността на оръжието. За всяка картечница са предвидени по две резервни цеви, които се носят в специални метални калъфи.
Когато картечницата се използва за поддръжка на пехотата, в предната или в задната част на перфорирания кожух се закрепва двунога. В походно положение същата се прибира под цевта. При използване като средство за водене на огън по въздушни цели тя се монтира на специален станок обр. 1934 г., позволяващ и стрелба по наземни обекти.
MG 34 е снабдена с отмятащ се рамков мерник, разграфен за стрелба до 2000 м, но ефективната далекобойност на картечницата не превишава 600 м. В редки случаи към нея са монтирани и използвани оптични мерници.
Ударно-спусковият механизъм позволява водене както на единичен, така и на автоматичен огън. За целта на спусковия лост има дъговидни изрези. При поставяне на пръста в горния изрез и натискане на спусъка се произвеждат единични изстрели. При поставяне на пръста в долния изрез и натискане на спуска се води огън на редове.
Картечницата е снабдена с предпазител, който е разположен от лявата страна над ръкохватката. Той има две положения, съответно „на предпазител”, когато лостчето сочи надолу, и „огън”, когато то се установи в горно положение.
Теглото на картечницата е 12,1 кг без поставена двунога. Общата дължина е 1219 мм при дължина на цевта 727 мм. Захранването с патрони се извършва с картечни ленти, на които са закрепени 50 или 250 патрона. Звената на лентите се закрепват едно към друго, което не ограничава дължината на лентата и съответно дължината на редовете на автоматичен режим. Това осигурява съкращаване на времето за презареждане. Използвани са и специални
барабанни магазини с вместимост 50 патрона Бойният разчет на картечницата е от трима души. Единият е стрелец, а двамата носят боеприпаси. Стрелецът и един от носачите на боеприпаси са въоръжени с пистолети Parabellum Р-08 или Walther P-38, а третият е с карабина Mauser 98k.
Като недостатък на картечницата може да се посочат голямото тегло и лошата маневреност. Освен това цевите се нагряват бързо, тъй като темпът на стрелбата е сравнително висок, достигащ до 800–900 изстр./мин.
Изработвани са варианти, като този с обозначение MG 34/41 се отличавал по увеличения темп на стрелбата, достигащ до 1200 изстр./мин. Това не се оказало удачно, тъй като се увеличили не само разсейването, но и масата до 14 кг.
Друг вариант бил обозначен MG 34T и се използвал за монтиране върху танковете. Негова отличителна черта е липсата на перфориран кожух върху цевта.
Гранатохвъргачките FN40GL повишават огневата мощ на бойците
Гранатохвъргачките се считат като едни от най-ефективните средства за нанасяне на поражение. Те значително повишават огневата мощ на бойците и подразделенията с възможностите си да използват широк кръг боеприпаси с различно предназначение. С тяхна помощ се нанасят поражения чрез ударна вълна, разпръскване на голямо количество метални елементи на определена площ, проникване в леко бронирани цели или разпръскване на специални химически вещества.
Подцевните гранатохвъргачки се монтират под ложата на щурмовите пушки. В хода на сражението всеки боец може сам да прецени кога е необходимо изстрелването на граната, с което той получава по-голяма автономност и инициативност при изпълнението на задачите.
В края на 2003 г. Командването на Силите за специални операции на американската армия (US Special Operations Command – US SOCOM) обяви конкурс за нова модулна щурмова пушка. Тя беше обявена с обозначението SCAR (Special Combat Assault Rifle). През декември следващата година беше обявено, че победител в конкурса е стрелковата система FN SCAR, разработена в компанията FNH USA Inc, която е американско подразделение на известната белгийска компания FN Herstal.
В модулния стрелкови комплекс влизат леката щурмова пушка Mk. 16 SCAR-L с калибър 5,56х45, тежката щурмова пушка Mk. 17 SCAR-H с калибър 7,62х51 и гранатохвъргачката Mk. 13 Mod 0.
Гранатохвъргачката Mk. 13 Mod 0 получава официалното обозначение FN40GL Нейна база се явява белгийската гранатохвъргачка FN GL1, която е разработена от компанията FN Herstal специално за щурмовата пушка FN F2000.
По конструкция FN40GL е еднозарядно нарезно оръжие с подвижна цев. Дължината на цевта е 230 мм. Състои се от цев, цевна кутия с ударно-спусков механизъм, кожух и отмятащ се регулируем мерник. Зареждането се извършва ръчно, като задната част на цевта се повдига нагоре. При това положение се задейства изхвъргач, който екстрахира изстреляната гилза на граната. Подобна схема била използвана от конструкторите на американската гранатохвъргачка М203.
Ударно-спусковият механизъм на FN40GL е с двойно действие. Той е разположен зад цевта в цевната кутия. Привеждането му в готовност за произвеждане на изстрел става автоматично при презареждане на оръжието. Ударно-спусковият механизъм е неподвижно закрепен към FN40GL, което позволява монтирането на гранатохвъргачката към различните модели на щурмовата пушка или оръжието да се използва самостоятелно. Той позволява воденето само на единичен огън.
Интересно е решението на конструкторите да направят спусковия лост във вид на колело. Така той изпълнява частично ролята и на спускова скоба По този начин може да се води огън, без да се пуска пистолетната ръкохватка.
Мерните прибори са механични, открит тип и са монтирани върху стандартната и универсална „пикатини релса”, изработена в горната част на оръжието. Прицелната далекобойност на гранатохвъргачката е 300 м.
Конструкторите са разработили няколко варианта на FN40GL. Един от тях е с обозначение FN40GL-L (Light – лек), който е предназначен за използване в качеството на подцевна гранатохвъргачка за щурмовата пушка SCAR-L. Тя се характеризира с по-късата цев и по-малката обща дължина, за да се побере в габаритните размери на леката щурмова пушка с калибър 5,56 мм. Масата на варианта не надвишава 1,0 кг.
FN40GL-H (Heavy – тежък) е вариант, предвиден за монтиране на тежкия вариант на щурмовата пушка SCAR-H с калибър 7,62 мм. Тя има съответно по-големи размери и дължина.
FN40GL-S (Stand-Alone – автономен) е с възможности за използване като самостоятелно оръжие, без да е монтирана на щурмова пушка. Характерна особеност е наличието на специален модул с телескопичен приклад и пистолетна ръкохватка. Този вариант също е снабден с направляващи тип „пикатини релса”. Масата му е 2,92 кг.
Производителите отбелязват, че различните варианти на гранатохвъргачката могат да се използват само от щурмовите пушки FN SCAR и не с универсална конструкция. Това от различни специалисти се отбелязва като съществен недостатък.
Гранатохвъргачката използва широка гама гранати с калибър 40х46 мм НАТО, които се изстрелват с начална скорост 76 м/с. Те са изработени като унитарни патрони с отделен снаряд (граната), гилза с капсул и барутен заряд. В зависимост от предназначението си гранатите могат да бъдат осколочно-фугасни, осколочно-кумулативни, подскачащи, осветителни, химически и др. (около 25 разновидности).
Гранатите, предназначени за нанасяне на поражение на жива сила (осколочно-фугасните), имат радиус на поражение до 5 м. Подскачащите гранати поразяват в радиус до 7 м. Това изисква определена точност при изстрелване на по-големи разстояния. С помощта на осколочно-кумулативните гранати може да се пробива бронята на лекобронирани цели с дебелина до 51 мм. Когато се стреля в тежки метеорологични условия и особено при намалена видимост, може да се използват специални гранати с множество метални сачми в техния корпус. Те са ефективни при изстрелване на къси разстояния – до 30–35 м.
За точността на стрелбата с гранатохвъргачка може да се съди по това, че на разстояние около 300 м разсейването на попаденията по дължина е 6,6 м, а по фронта – около 3 м.
