Подготовката показа, че българи и американци говорят на един и същ език и действат като едно цяло, казва зам.-началникът на щаба на ВВС и командир на учението „Тракийско лято 2020”
– Полковник Луканов, доволни ли сте от подготовката на различните видове сили, които взеха участие в българско-американското учение „Тракийско лято 2020”?
– „Тракийско лято 2020” бе изключително успешно и постигна целите за повишаване на оперативната съвместимост на екипажите от военнотранспортната авиация и способностите им да работят съвместно със СКСО, преди всичко в коалиционен формат и при изпълнение на многонационални операции. Усъвършенствахме и подготовката на екипажите за авиомедицинска евакуация от ВМА.
Изпълниха се задачи за полети в смесени групи от транспортната авиация, полети за десантиране по парашутен и безпарашутен способ на товари, инфилтрация на силите за специални операции по парашутен способ, полети в смесени групи на малки височини над планински терен, полети за отработване на маньоврите за преодоляване на ПВО, съставена както от наземни средства за ПВО, така и от изтребителна авиация. По време на ВИП деня се тренираха търсене и спасяване с последваща авиомедицинска евакуация на търпящ бедствие член от екипажа по време на инфилтрацията, както и тактически заходи в зони с висок риск.
Характерното е, че това наистина беше съвместна подготовка. От ВВС участваха 5 от 7-те основни бази, от друга страна – силите за специални операции, от трета – колегите от ВМА. Както виждате, напоследък екипажите от транспортната и вертолетната авиация изпълняват задачи по третата мисия на армията – помощ на населението, и подобни тренировки са изключително полезни за сработване на екипите и екипажите на самолетите и вертолетите.
– Каква е оценката ви за градацията на подготовката от началото на учението „Тракийско лято” досега и нарастването на способностите?
– Сериите „Тракийски сезон”, било то пролет, лято или есен, започнаха след подписването на споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между правителствата на България и САЩ още през 2007 г. Първите 3 години се провеждаше чиста летателна тренировка на транспортната авиация и се провеждаше на летище Безмер. Впоследствие се оказа, че тя може да прерасне от самото повишаване на нивото на летателна тренировка в съвместна подготовка за парашутно-скоковата подготовка на специалните сили. Преместихме се на летище Пловдив. Ако от началото в един времеви прозорец няколко военнотранспортни самолета изпълняваха самостоятелно задачите си, днес екипажите ни на „Спартан” от 16-а транспортна авиогрупа изпълняват задачите съвместно, в единна група с колегите си от трите херкулеса от 37-а въздушнотранспортна авиационна ескадрила от ВВС на САЩ в Европа. Това нещо дава на екипажите ни способността да изпълнят целите на съвместната подготовка, да подобряват способността за работа в коалиционен формат, да говорят и усъвършенстват нашите процедури и да ги стандартизират до последния детайл, така както ги правят американските им партньори. Подобна работа съвместно с работата на ВВС в Европа подобрява способностите – ако за един полет на колегите са били необходими 3–4 часа, сега успяват да се подготвят за 1,5–2 часа. Ако някога е отнемало много време да се изчиства професионалната терминологията, например за радиокомуникации, кой какво разбира под една и съща фраза, днес нещата наистина са унифицирани. Те говорят на един и същ език като партньори. Това е процесът от съвместимост към интероперативност – когато не само въоръжението и средствата, с които работим, са съвместими в комуникационно и логистично отношение. Когато подготовката на нашия личен състав се води не само по стандартите на НАТО, но и целият процес на преминаване на подготовката е унифициран с този в Алианса. Така че може във всеки един момент декларираните цели на способностите да вземат участие в операции в коалиционен формат и да бъдат равнопоставени. Да допринасят към операцията, да не бъдат пасивни и едните да теглят другите. Нещото, което очаквам, е водачът на групата транспортни самолети да бъде българският екипаж. Важното е, че тази година няма абсолютно никакво колебание от страна на американските ни партньори, че българските екипажи могат да изпълняват всичко по едни и същи процедури при полети в смесени групи. Най-малкото, че поне 5 или 6 лица от „Тракийска есен 2019” отново са тук, знаят при кого отиват и с какви професионалисти ще работят.
– Колко полета са били необходими, за да осъзнаят това?
– Това се разбра още на първия ден. След полетите в първия слот от ученията по време на разбора командирът на групата майор Дерек Ван де Уик оцени високия професионализъм на спартана. Подчерта, че полетът не само е минал без проблеми, но и че в определени моменти екипажът е подпомагал екипажите на херкулесите по време на опознавателните полети над България.
– Изявиха ли се някакви проблеми, които могат да бъдат отработвани в следващите издания на учението?
– Каквито и да е имало проблеми, те бяха основно в планирането и организацията, най-вече заради пандемичната обстановка. Планиращата конференция беше само като видеоконференция, а впоследствие, докато стане ясна позицията на България и Германия за пътуване между двете държави, отне време и хората, които дойдоха на рекогносцировка на обекти и райони, пристигнаха буквално 2 седмици преди старта на учението. Имахме изключително кратък период за документното осигуряване на учението. Благодарение на професионализма в Крумово и командването на ВВС всичко се случи навреме по координацията със структурите извън ВВС.
Ако трябва да теглим чертата и да видим дали подготовката е успешна, то това е думата „съвместна”. Не просто изпълнение на задачите, не само изпълнението им да е безопасно – без щети и наранявания: колкото сме влезли, толкова да излезем. Има още нещо – участниците в подготовката да останат с разбирането, че с изпълняването на техните цели и задачи те всъщност са допринесли за изпълнението на целите и задачите на партньорите – както чуждестранните, така и в другите структури в МО. И че изпълнението на задачите на другите участници е допринесло за изпълнението на техните задачи. Това остане ли в главите – че работим заедно и взаимно допринасяме за мисията „братя по оръжие” и че можем да го правим заедно, това всъщност е истинският успех на „Тракийско лято 2020”. Ако всеки от участниците остане с чувството, че е видял как допринасят един на друг взаимно за общите задачи. Това ни прави по-добра и боеспособна армейска сила.
