По отношение на международната сигурност Балканите остават неспокоен регион, но през последните години в него се наблюдава разместване на главните точки на напрежение. До 1995 г. войната бушуваше в Босна и Херцеговина и Хърватска, през 1998-1999 г. най-острият конфликт бе свързан с Косово, а през 2001 г. с тогавашната Република Македония. След като Русия анексира Крим през март 2014 г. военната конфронтация между Москва и НАТО повиши напрежението в най-източния край на Балканите, а в наши дни светът следи с тревога силно изострените отношения между Турция и Гърция. Именно на тази меняща се география на конфликтите в Югоизточна Европа бе посветена станалата вече традиционна международна конференция по сигурността, организирана от вашингтонския Институт за евроатлантическа сигурност, Варненския свободен университет и Българското геополитическо дружество. През тази година във форума взеха участие изследователи от 7 държави, а темата бе „Сигурността на Балканите в сянката на COVID-19“. Всъщност това заглавие показва и защо този път американските колеги не можаха да присъстват физически, а представиха своите доклади чрез видеовръзка.
Балканите традиционно са описвани като геополитическо буре с барут и това описание до голяма степен е вярно и днес, новото е, че сега фитилът на това буре се измества на юг. Тази метафора на професор Джонатан Смит от Института за евроатлантическа сигурност направи силно впечатление на участници в конференцията, но предизвика много спорове и несъгласия. Според професор Смит, колкото и да е парадоксално, днес
най-опасното
място в Европа
не е нито Балтийско, нито Черно море, където Русия се конфронтира с НАТО, а топлото Средиземно море, където може да избухне открита война между Турция и Гърция. Конфликтите в бивша Югославия са със затихващи функции и дори битката на Сърбия срещу признаването на независимостта на Косово е по-скоро театрално представление, в хода на което просто ще бъде потвърдено едно установено още през 1999 г. статукво, смята американският колега. Затова според проф. Смит усилията на международната общност трябва да бъде насочени към уреждане на турско-гръцкия конфликт или поне към намаляване на неговия градус на напрежение.
Джонатан Смит бе силно критичен спрямо позицията на САЩ по отношение на конфликтите в Източното Средиземноморие. Според него Вашингтон безславно е абдикирал от ролята на посредник и помирител, която успешно играеше в миналото. Така в региона се е образувал геополитически вакуум, който Европейският съюз не може да запълни. Дори и само заради това, че Гърция е член на ЕС и в този смисъл Брюксел е страна в конфликта между Анкара и Атина. Турският президент Ердоган залага на агресивна политика в широкия Средиземноморски регион (вкл. в Сирия и в Либия), за да демонстрира мускули и самоувереност и да печели точки на вътрешнополитически терен. Ердоган се интересува не толкова от средиземноморския газ, колкото от признание за регионалното геополитическото лидерство на Турция. Той обаче никога няма да получи такова признание, а по-скоро ще остави страната си в изолация, обобщи проф. Джонатан Смит.
Категорично несъгласие с тези изводи на американския колега изрази доцент Мехмед Акташ от Северноанадолския университет. Според него Турция трябва да бъде разглеждана като една търговска нация, която търси утвърждаване на международния терен чрез своите икономически успехи. Заслугата на Ердоган е, че по време на неговото управление големи маси селяни от Анадола са се превърнали в индустриални работници или са навлезли в сферата на услугите в градовете. Подкрепата на този сравнително консервативен електорат е повлияла и на турската външна политика, която премества акцента си върху сътрудничество с мюсюлманските държави. Днес Ердоган вече се представя за защитник на палестинците, на турците в Кипър и на мюсюлманите по цял свят.
Гръцко-турският конфликт до голяма степен е рожба на
деформираната политическа география в Егейско море,
смята доцент Акташ. Границите, начертани с Лозанския договор, оставят почти всички егейски острови на Гърция. Така на практика Турция е обградена и ако се следва Конвенцията на ООН по морско право, страната не би трябвало да има почти никаква собствена икономическа зона в Егейско море. Поради това Анкара никога не е подписвала тази конвенция и няма никакво правно задължение да се съобразява с нея. Впрочем, въпросният документ не е подписан и от САЩ, отбеляза доцент Акташ.
В интересен доклад доцент Йован Ангеловски от Щипския университет „Гоце Делчев“ представи влизането на Република Северна Македония в НАТО като знак за упадъка на руското влияние на Балканите. Според него след 2014 г. Москва е съсредоточила вниманието си върху Черноморския регион и постепенно е изгубила позициите си в Западните Балкани. Чрез присъединяването на Северна Македония, НАТО вече може да разчита на
непрекъснат териториален коридор от Адриатическо
до Черно море
по който могат да бъдат прехвърляни войски и техника. Засега обаче това не може да стане на практика, защото необходимата транспортна инфраструктура по прословутия Коридор номер 8 все още не е изградена. Доцент Ангеловски смята, че като сравнително малки и небогати държави България и Северна Македония явно не могат да се справят с тази задача и затова ЕС трябва да осигури поне частично финансиране за инфраструктурните проекти по трасето на Коридор номер 8.
По темата за ролята на Русия в Западните Балкани говори и д-р Мило Бошкич от университета в Цетине, който също представи своя доклад по скайп. Той запозна участниците в конференцията с политическите драми в Черна гора, където само преди няколко дни партията на дългогодишния лидер на страната Мило Джуканович загуби парламентарните избори и обяви, че минава в опозиция. Опонирайки на доц. Ангеловски, д-р Бошкич разтълкува успеха на просръбските партии в Черна гора като знак, че Русия все още упражнява влияние в региона, макар че в черногорския случай то е индиректно и минава през Белград. Опирайки се на старите мантри за православието и славянското братство, Русия все още удържа в своята геополитическа орбита Сърбия и се противопоставя на всякакво решение на косовския въпрос, което би било постигнато с посредничеството на Запада, без значение дали ролята на медиатор ще бъде играна от ЕС или от американците.
Според д-р Бошкич в следващите години Черна гора ще бъде в разкрачено геополитическо положение – от една страна тя вече е член на НАТО и води преговори за присъединяване към ЕС, но от друга – ще бъде управлявана от просръбско, респективно проруско правителство. Изключено е обаче новите власти в Подгорица да направя опит за изваждане на страната от Северноатлантическия алианс.
По темата за отражението на световната пандемия COVID-19 върху Балканите говори д-р Петър Георгиев от Българското геополитическо дружество. Той отбеляза, че както в много отношения, така и в борбата с коронавируса балканските държави са показали, че изостават от останалата част на Европа. Здравните им системи са се оказали слаби и неподготвени за това предизвикателство.
Пандемията е върнала границите в Европа
и това се е отразило тежко върху балканските икономики, защото голяма част от гастарбайтерите, работещи в западната част на континента, са загубили работата си и са били принудени да се върнат по родните си места. Особено тежко са били ударени туристическите балкански държави като Черна гора, Хърватия и Гърция, които отбелязват двуцифрен процент икономически спад през второто, а вероятно и през третото тримесечие на тази година. Пандемията обаче е извънреден фактор, който ще отшуми и няма да доведе до сериозно разместване на геополитическите пластове в нашия регион, заключи д-р Георгиев.
Годишната конференция по сигурността във Варненския свободен университет отново бе площадка за сблъсък на интересни мнения на политолози от различни държави. Участниците си пожелаха догодина на форума да има и представители на Гърция и Русия, които сега отсъстваха. И най-важното – през следващата година темата за COVID-19 вече да се разглежда само в исторически аспект.
